О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 573

гр. София, 02.10.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2. Е. В

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1420 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕКД инвест” ЕООД против решение от 28.01.2020 г., постановено по гр. д.№ 14644/2018 г. от ІV”б” състав на СГС.

От ответниците по касационната жалба е постъпил писмен отговор, с който оспорват касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 изр. първо и при условията на евентуалност чл. 55, ал. 1, изр. трето ЗЗД са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първата инстанция.

Съдът е приел, че посочените в чл. 510 ГПК възможности представляват същински изпълнителни способи за удовлетворяване на взискателя при бездействие на третото задължено лице. Възлагането на вземането за събиране представлява овластяване на взискателя, по негово искане, в качеството му на процесуален субституент /процесуален застъпник/ да предяви иск /чл. 134 ЗЗД/ срещу третото задължено лице и да се снабди с изпълнително основание, ако такова липсва, като той не става титуляр на вземането и не може да се разпорежда с него. То създава правомощие на взискателя да упражни правото на длъжника от свое име за негова сметка. Посочено е, че възлагането на вземането вместо...