Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Би Ай Телевизия”ЕООД срещу Решение № 2793 от 13.12.2019 год. по т. д.№ 3022/2019 год. на Софийски апелативен съд. С него е отменено в частта за началната дата на неплатежоспособност Решение № 931/16.05.2019 год. по т. д.№ 2500/2018 год. на Софийски градски съд и потвърдено в останалата му част с която по молба на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” е обявена неплатежоспособността на „Би Ай Телевизия”ЕООД в хипотезата на чл. 632 ал. 1 ТЗ.

Съдът по несъстоятелност е приел молбата по чл. 625 ТЗ за основателна като е счел, че длъжникът е неплатежоспособен, от 13.04.2018 год. Сезиран с въззивната жалба на длъжника, съставът на САС я е счел за неоснователна досежно състоянието на неплатежоспособност, определяйки по-късна дата на началото и, а именно 27.07.2018 год.

В касационната жалба се подържат основанията по чл. 281 т. 2 и т. 3 ГПК – недопустимост на въззивния акт, поради това, че не е била внесена държавна такса и материална и процесуална незаконосъобразност – решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради отказ за събиране на допълнителни доказателства.

В изложението чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, се подържат основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК по отношение на два посочени въпроса: „1./ Може ли съдът да постанови решение по съществото на спора, при положение, че не е допуснал релевантни за правилното решаване на делото въпроси, включително поискана ССЕ, при положение, че въззивникът се е позовал на допуснато съществено процесуално нарушение от първата съдебна инстанция?; 2./ Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269 пр. 2 от ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция?”.

Ответникът по касация Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” не е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл. 287 ал. 1 ГПК.

Становището на настоящата съдебна инстанция по основанията за допускането на касационен контрол е следното:

Производството по несъстоятелност е инициирано от ИА”Главна инспекция по труда”, като твърдението в молбата по чл. 625 ТЗ е, че ответникът има изискуеми и неизпълнени задължения за заплащане на трудови възнаграждения повече от два месеца към най-малко една трета от служителите си. Това било установено при извършени проверки от контролните органи на Агенцията, както и че данните за финансовото състояние на работодателя, съобразно публикуваните годишни финансови отчети (ГФО) сочат, че затрудненията му са трайни и притежаваните материални активи не са достатъчни за покриване на паричните му задължения.

Последователно подържаната теза на длъжника „Би Ай Телевизия”ЕООД е, че е изпълнил задълженията си за плащане на служителите към м.VІІ.2018 год., както и че е извършил плащане към НАП и не е в състояние на неплатежоспособност.

От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е установил, че коефициентите за ликвидност са с отрицателни стойности още от 2015 год. Неоспореното заключение на счетоводната експертиза сочи, че общо задълженията към 31.12.2018 год. са в размер на 11829592.72 лв., а текущите – 839982.95 лв. Задълженията към персонала са в размер на 298776.79 лв. Текущите активи в баланса на дружеството са 62000 лв. (средства в брой, текущи вземания и разплащателни сметки) при обща сума на задълженията към персонала и осигурителните фондове от 428000 лв. Поради това, правният извод на СГС е, че дружеството е неплатежоспособно и предвид липсата на средства за покриване на разноските по несъстоятелността, които не са привнесени, въпреки указанията, постановил е решение по чл. 632 ал. 1 ТЗ. За начална дата на неплатежоспособност е определил тази, съвпадаща с наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

Въззивното производство е било образувано по жалбата на „Би Ай Телевизия”ЕООД. Съставът на САС също е стигнал до извода, че дружеството е неплатежоспособно и именно в хипотезата на чл. 632 ал. 1 ТЗ, като е прил по-късна дата на неплатежоспособност – падежа на най отм. ите задължения за заплащане на възнаграждения към персонала. В разпоредителното заседание е оставил без уважение искането на въззивника за назначаване на нова счетоводна експертиза за преизчисляване коефициентите на ликвидност, както и за приемане на писмени доказателства, които не са били нови, а са били обект на проверка от експертизата, назначена от СГС.

Посочените от касатора въпроси не отговарят на селективните критерии, въведени с т. 1 на ТР № 1/10.02.2010 год. за правни такива. По естеството си, те са формулирани като въпроси твърдения, съдържащи се в касационната жалба за неправилност на въззивния акт, поради отказа му за събиране на доказателства.

Несъстоятелна е и тезата за недопустимост на въззивното решение поради невнасянето на държавна такса. Както неколкократно бе посочено, качеството на въззивник е имал длъжникът-касатор „Би Ай Телевизия”ЕООД и ако би се дължала държавна такса, задължението би било негово. Т.е. позоваването е на неговата неизправност, което е в разрез със принципа, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В случая, обаче, тезата за дължимост на държавната такса се дължи на неправилен прочит на правилата на чл. 620 ТЗ. Предварителна държавна такса по чл. 24 ал. 1 и чл. 18 ал. 1 от Тарифа № 1/2008 год. на МП не се внася от иницииращия производството по несъстоятелен длъжник. В случая въззивното производство е инициирано от длъжника, поради което съдът не го е задължил да внесе предварително държавна такса.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно. Както многократно е имал случай да посочи ВКС това основание не припокрива (не е идентично) с основанието по чл. 281 т. 3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението, поради което и тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол, което също не е налице.

Предвид на горното и като счете, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

РЕШИ:

НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Решение № 2793 от 13.12.2019 год. по т. д.№ 3022/2019 год. на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.