О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 658

гр.София, 28.09.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д. ДГ. Н

като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. № 644 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Х срещу решение № 2309 от 22.10.2019 г. по в. гр. д. № 1295 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 27.12.2018 г. по гр. д. № 1559 по описа за 2017 г. на Софийски градски съд, 1-10 състав, за осъждане на касатора да заплати на Е. Б. С. и Т. Б. С. на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД сумата 66 099, 23 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и по 10 000 лева за всеки от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 6.12.2012 г. наводнение в [населено място], община Харманли.

Касаторът твърди, че решението на Софийски апелативен съд е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност, както и противоречие на решението с практиката на ВКС по следните въпроси:

1. С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в производствата по искове по чл. 49 ЗЗД има ли право ответникът да твърди и да доказва...