Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 45135/28.05.2020 г. на С. Г. Б., чрез процесуалния му представител адвокат А. Д., срещу въззивно определение № 6770/12.05.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1362/2020 г. по описа на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281 ГПК.

Към частната касационна жалба е приложено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се поддържат всички основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.Онието по чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК се обосновава с твърдения за немотивираност и неразбираемост на въззивното определение, както и с неприлагане на императивна материалноправна норма в противоречие с ТР № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, ВКС. Твърди се и недопустимост на определението поради произнасяне на съда по нередовна искова молба в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 43/15.05.2020 г. по гр. д. № 1761/2019 г. на ВКС, III ГО, решение № 41/02.02.2012 г. по гр. д. № 1540/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение 13/30.01.2019 г. по гр. д. № 2081/2018 г. на ВКС, I ГО и др. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като обжалваното определение противоречи на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, ВКС, и т. 3б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК, ВКС. Изложеното в тази връзка се свежда до въпроса /уточнен съгласно т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС/ относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при предявен ревандикационен иск по чл. 108 ЗС по същото производство между същите страни относно същия недвижим имот.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о., констатира следното:

С въззивното определение е потвърдено определение № 300459/12.12.2019 г., постановено по гр. д. № 50940/2017 г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която е прекратено производството по делото относно предявения отрицателен установителен иск за собственост.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявените от С. Г. Б. против С. И. С., Г. Л. С., „Билдко“ ООД и „Випбилд 2006“ ЕООД в условията на субективно и обективно кумулативно съединяване искове: 1./ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ нива с пл. № * по картата на землището на язовир И., район П., [населено място], с площ по скица 5000 кв. м. и 2./ иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния имот на основание давност, наследствено правоприемство и земеделска реституция, и за осъждане на ответниците да му предадат владението върху имота. Въз основа на фактическите твърдения на ищеца, изложени в исковата молба и в последващите уточняващи я молби, първоинстанционният съд е приел отрицателния установителен иск за собственост за процесуално недопустим поради липса на правен интерес от неговото предявяване с оглед предявения по същото дело ревандикационен иск срещу същите ответници относно същия имот.

Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд като е посочил, че макар предметът на делото по предявените искове за собственост да е различен – при отрицателния установителен иск за собственост това е отричаното от ищеца право на собственост на ответниците върху спорния имот, а при ревандикационния иск – правото на собственост на ищеца върху същия имот на поддържаното от него придобивно основание, съвместното им разглеждане в един общ исков процес е недопустимо. Посочил е, че съдът не е обвързан от сочения от ищеца вид обективно съединяване на исковете, като в случая за последния липсва правен интерес от търсената в един и същ исков процес срещу същите ответници защита по двата иска за собственост. Предметът на доказване за ищеца по тези искове е идентичен, тъй като при ревандикационния иск същият следва да докаже своето право на собственост, с притежаването на което обосновава и правният си интерес от отричане правата на ответника по предявения отрицателен установителен иск за собственост. Доколкото обемът на защита, която ищецът би получил при евентуално уважаване на иска по чл. 108 ЗС, е по-голям от обема на защита при уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, за него липсва правен интерес от предявяване в настоящето производство на отрицателен установителен иск за собственост и от обективното му съединяване с ревандикационен иск при едни и същи фактически твърдения досежно основанието за правото на собственост.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:

Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение /определение/ да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. С новата редакция на закона, приета с ДВ, бр. 86/2017 г., е предвидено в чл. 280, ал. 2 ГПК, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение /определение/ се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Въпросът за допустимостта на извършеното кумулативно обективно съединяване в едно и също съдебно производство на отрицателен установителен иск за собственост и ревандикационен иск относно същия имот между същите страни, е правнорелевантен, но не е решен в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика, вкл. с тази на ВКС. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В този смисъл съгласно приетото в решение № 30/02.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1188/2018 г., II г. о., ГК, когато ищецът е преценил, че претендираното от него право се нуждае от по – интензивен способ на защита и е предявил ревандикационен иск, спрямо който установителните искове за собственост са субсидиарна форма на защита, за него не е налице правен интерес от предявяването едновременно, при условията на кумулативност, и на установителен иск за собственост на същия имот /положителен или отрицателен/, тъй като с уважаването на иска по чл. 108 ЗС, съдържащ две искания – ищецът да бъде признат за собственик на спорния имот и за осъждане на ответника да му предаде владението върху него, се установява със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът притежава правото на собственост върху имота, респ. че той не принадлежи на ответника. След като ищецът твърди, че е собственик на соченото от него основание и е предявил иск по чл. 108 ЗС, то за него липсва правен интерес от предявяване и на отрицателен установителен иск за собственост при същите фактически твърдения. Предвид изложеното, въззивното определение е в съответствие с практиката на ВКС, в т. ч. и с възприетото в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК, ВКС. Не се установява и поддържаното противоречие на въззивния акт с постановките на т. 3б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК, ВКС, според които е налице правен интерес за действителния собственик от предявяване на иск за собственост и по отношение на лицето, разпоредило се със спорния имот преди завеждането на исковата молба. Въззивното определение не се отклонява от възприетото разрешение. Съдът не е приел за недопустим предявения иск за собственост спрямо праводателя по разпоредителната сделка поради липса на правен интерес от водене на подобен иск. Същият е счел за недопустимо единствено кумулативното съединяване на отрицателен установителен иск за собственост и на ревандикационен иск срещу едни и същи ответници в едно съдебно производство предвид идентичността в предмета на доказване по двата иска и предвид обема на защита, която ищецът би получил при евентуалното уважаване на всеки един от тях. Предвид изложеното, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.

Не се констатира наличие на порок на въззивното определение, който да налага прилагане основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Определението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в изискуемата се писмена форма, подписано е и е ясно мотивирано. Същото не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, доколкото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на определението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6770/12.05.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 1362/2020 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: