41О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5262

София, 19.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 274/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба, подадена от Р. Д. Г. чрез адв. Цв. В., против решение № 333 от 23.10.2023 г. по в. гр. д. № 479/2023 г. на Старозагорския окръжен съд.

С него, като е потвърдено решение № 41 от 20.04.2023 г. по гр. д. № 278/2022 г. на Районния съд - Р. в обжалваната му част, е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу И. И. К. положителен установителен иск за признаване право на собственост на основание чл. 92 ЗС върху гараж с площ от 80 кв. м., построен през 1984 г., като частично попадащ в УПИ [№] и в УПИ [№], двата от кв. 3 по плана на [населено място], [община].

В касационната жалба ищцата се позовава на основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което почти приповтаря жалбата, жалбоподателката не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се допусне касационно обжалване. Заявява, че съдът е приложил презумпцията на чл. 92 ЗС самостоятелно, без да отчете другите доказателства по делото, и без да се съобрази с практиката на ВКС в тази насока и по-конкретно с решение № 486 от 08.10.2009 г. по гр. д. № 9/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., относно правния режим на сградите,...