О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5265София,19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на седми ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 292 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 5289/19.10.2023 г. по в. гр. д. № 8248/2023 г. на Софийски градски съд, II-Б, ГО, е потвърдено решение № 7268 от 10.05.2023 г. по гр. д. № 63906/22 г. на Софийски районен съд, 157 състав, в частта, с която по искове на И. И. Н., К. К. З. и Галена П. Г. ответникът Д. С. В. е осъден на основание чл. 109 ЗС да преустанови неоснователното възпрепятстване на ползването на обща част от блок – сграда № 1 в имот с идентификатор [№] в [населено място] ж. к. К. [улица], представляваща затревена тераса, която от ъгъла на северната и западната част на блока обгражда изцяло западната част на блока и завършва на ъгъла на западната и южната част на блока, с единствен подход от площадка преди първи етаж на северната страна на блока.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е допустимо. Исковата молба по чл.109 ЗС не е нередовна, в нея ясно е описано какви действия и за коя част от т. нар. двор се иска да се преустанови неоснователното пречене на ползването от ответника. Няма и произнасяне „свръх петитум“. Видно от мотивите и от диспозитива на решението на СРС „осигуряването на достъп“ е част от съдържанието на това как в случая ответникът да преустанови неоснователното възпрепятстване на ползването на затревената тераса. Не се касае отделен иск/претенция на ищците, а за конкретизиране на съдебния диспозитив.

Прието е, че ищците и ответникът са собственици на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда, като дворното място е изцяло собственост на ответника. В дворното място е изграден подземен паркинг, а над него има затревена тераса, която е предмет на иска по чл.109 ЗС. До 2016 г. терасата е използвана от всички етажни собственици, след което ответникът е преустановил достъпа на други лица до нея.

Прието е, че спорът по делото се концентрира върху това дали затревената тераса представлява обща част на сградата /затревен покрив на подземен гараж/, или е част от дворното място.

Прието е, че в случая е налице насип, респ. затревен покрив на подземен гараж, който е част от блока и представлява обща част по естеството си по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС. Според приетата експертиза двата озеленени „двора“ пред западната странична, северозападната към дъното и северната странична фасади на сградата са разположени върху таванската плоскост на гаража и са обединени в едно открито затревено пространство, заедно с ивичната тераса пред ап. № 1 на ответника, а пространството се ползва само от последния.Според обясненията на вещото лице пред съда затревеното пространство е възникнало по следния начин – върху бетонния таван на подземния гараж е насипана пръст, а под пръстта според св. А. има насип от пясък за изолация. Още при строителството не са били изпълнени тераси, дворчета, пътеки и стълби в сегашния „двор“. Според вещото лице не може да се каже, че т. нар. двор е част от терена, защото е горна повърхност на гаража. Налице е врата към двора от стълбищната площадка. При тези данни спорната площ не е дворно място и не е собственост на ответника. В случая дворното място е напълно застроено. Тераси към жилищата, съседни на процесния „двор“, не са били построени и площта им е останала обща част като покрив на гаража. Невъзможно е да възникне дворно място върху покрив на подземен обект само поради факта, че е положен изолационен насип от пясък и има засипване с пръст. Липсва каквато е да е трайна връзка и единство между насипа и другата земна повърхност, а насипът „виси“ – поставен е върху колоните на подземния гараж. В случая е налице един озеленен покрив, какъвто би могло да има не само на нивото на земята, но и на високи етажи, според съвременните тенденции в озеленяването и разнообразяване на градската архитектурна среда. Върху озеленени покриви на високи етажи би могло да се развива дори градско земеделие, но е абсурдно подобни покриви да се считат за част от земната повърхност. Дори да имаше изградени покривни тераси, същите винаги са обща част в етажната собственост - решение № 63 от 31.03.2011 г по гр. д. № 1283/2010 г на ВКС II ГО, решение № 37 от 11.03.2010 г по гр. дело под № 528/2009 г на ВКС, II ГО, решение № 75 от 26.02.2010 г по гр. д. № 395/09 г на ВКС, II ГО, решение № 1380 от 09.08.1955 г по гр. д. № 3355/1955 г., IV ГО на ВС. В този смисъл е и правната доктрина – Л. В. в монографията „Етажната собственост. Правен режим“ - УИ „Св. К. О.“, 1992 г., стр.52; проф. В. Т. във „Вещно право“ и акад. Л. В. – „Българско вещно право“, УИ „Св. К. О.“, 1995 г, стр. 145-146.

Прието е, че озелененият покрив като обща част не може да се придобие по давност и във всеки момент ищците могат да поискат достъп до него, както и са сторили. Не е от значение дали може да се осигури ток и вода на процесната площ - ищците не са претендирали за такъв. Извършеното площообразуване и изчисления на общи части не ангажират съда и са без значение по настоящото дело. Общите части по естеството си не могат да бъдат изключени като такива чрез строителна документация. Към процесната площ още при изграждане на сградата е предвиден достъп на етажните собственици от стълбищната площадка и ответникът не следва да пречи на този достъп. Няма данни процесната обща част да е предоставена за ползване и управление само от ответника. Недопустимо е под предлог за собствен „спокоен живот и удобства“ ответникът да лишава останалите етажни собственици от ползване на процесния „двор“ като обща част, напр. за поставяне на детски колички, велосипеди, поставяне на саксии с цветя и пр.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника Д. В..

Жалбоподателката счита, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като въззивният съд се произнесъл свръх петитум и по нередовна искова молба. Петитумът в исковата молба бил да се прекрати неоснователното възпрепятстване на ползване на обща част от етажна собственост, а първоинстанционният съд добавил незаявено искане „като осигури достъп на ищците“ и въззивният съд потвърдил това решение. Исковата молба била нередовна, тъй като не било ясно дали се иска и предаване на владението на затревената тераса. Въззивното решение влизало в противоречие и с материалния закон – § 5, т.16 от ДР на ЗУТ, както и със съдебната практика, включително и на ВКС. Освен това въззивният съд допуснал съществени процесуални нарушения, като отказал да приеме новооткрити писмени доказателства – обяснителна записка, ситуация 1 бр. чертеж, чертежи на всички етажи в сградата; покрив на сградата, разрези и фасади по 2 бр. чертежи и таблица за площообразуване, както и да допусне допълнителна задача към СТЕ, при положение, че приетата в първата инстанция експертиза дала двусмислени отговори на част от задачите. Необосновани били изводите на съда, че цялото дворно място е застроено, защото е покрив на подземния гараж и че цялото дворно място представлява покривна тераса.

В изложението към жалбата се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК по изложените по-горе съображения. Във връзка с това основание са поставени следните въпроси: Допустимо ли е съдът служебно да допълва петитума на исковата молба, без такова искане да е направено от ищеца по надлежния ред – било като уточнение на иска или като изменение; Допустимо ли е съдът да допълва петитумът на исковата молба по негаторен иск, доколкото допълването по мнение на съда е част от претенцията на ищеца и съдебният състав само я конкретизира; Допустимо ли е съдът да редактира в решението си петитума на исковата молба от съображение за адекватно изразяване на правосъдна воля. По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение № 226 от 3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2010 г., III г. о., решение № 439 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 476/2009 г., IV г. о. и решение № 153 от 24.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 719/2016 г., I г. о.

Евентуално по въпросите, свързани с допустимостта на въззивното решение, се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдебната практика трябвало да се доразвие и да се постанови решение, което категорично да постанови, че при негаторните искове, с оглед разнообразието на търсената защита, съдът не може служебно да редактира петитума на исковата молба без направено по надлежния ред искане на ищеца, като добавя думи или изречения, които според него се подразбират от съдържанието на исковата претенция.

Основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК се поддържат по следните въпроси:

1. Губи ли значението си земята като част от земната повърхност в случаите, когато под нея има подземно строителство;

2. Губи ли земята качеството си на поземлен имот по смисъла на ЗУТ и ЗКИР, когато под нея е осъществено строителство и ако не го губи, къде се ситуира пространствено поземленият имот – над подземното строителство или под подземното строителство;

3. Продължава ли незастроената площ от двора, която е извън очертанията на сградата върху нея, да представлява свободна дворна площ и двор в случаите, когато под нея има плоча на подземен паркинг или друг подземен обект;

4. Превръща ли се земята в обща част по естеството си в смисъла на чл.38 ЗС, защото съставлява „покрив“ на подземното строителство, в случаите, когато земята не е прехвърлена на отделните етажни собственици;

5. Когато под един поземлен имот има подземно строителство, счита ли се, че същият е изцяло застроен;

6. Когато се прехвърля поземлен имот с извършено подземно строителство кое е предмет на сделката – земята над подземното строителство или земята под подземното строителство;

7. Възможно ли е приобретателят на земя в хипотеза на извършено подземно строителство да я ползва по начин, какъвто намери за добре, без да накърнява целостта на покрива на подземните помещения;

8. Заключването на вратата на сграда в режим на етажна собственост за достъп до двор, който е индивидуална собственост на един от етажните собственици, обосновава ли основателност на негаторния иск от етажните собственици за задължаване на собственика на двора да не им пречи да ползват дворното място.

По тези въпроси въззивното решение влизало в противоречие с решение № 46 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2489/2017 г., IV г. о., решение № 784 от 13.06.2023 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 883/2023 г., решение № 1886 от 9.03.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11689/2019 г. и определение № 226 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3574/2020 г., I г. о. Отделно от това допускането на касационното обжалване по тези въпроси щяло да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като са изложени подробни доводи в тази насока.

Ответниците в производството И. И. Н., К. К. З. и Галена П. Г. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е правилно и не следва да се допуска до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.109 ЗС, което е в обхвата на касационния контрол.

Не са налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите, свързани с допустимостта на въззивното решение. Не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. Обстоятелството, че съдът е внесъл уточнение в начина, по който следва да се разбира общата формулировка на иска по чл.109 ЗС - да се прекрати неоснователното възпрепятстване на ползването на обща част от етажна собственост, като е добавил уточнението „като осигури достъп на ищците“ до тази обща част, не означава че съдът се е произнесъл свръх петитум. Позитивното решение по чл.109 ЗС подлежи на изпълнение и уточняването на петитума има значение за начина, по който решението ще бъде изпълнено. С това уточнение съдът не се произнася по нещо различно от поисканото. Въззивното решение не противоречи на посочената от жалбоподателя практика на ВКС. В случая не е разгледан непредявен иск по начина, разяснен в тази практика, тъй като искането за преустановяване на неоснователното препятстване на ползването на спорния имот има същия предмет като искането за осигуряване на достъпа до този имот, т. е. касае се за едно и също по естеството си искане. Отделно от това начинът на формулиране на петитума на иска, свързан и с обстоятелствената част на исковата молба, изключва възможността за съмнение в правната квалификация – че се касае за иск по чл.109 ЗС, а не за ревандикационен или владелчески иск.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като от прочита на въззивното решение не личат груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика.

Налице е обаче основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос № 4 – превръща ли се земята в обща част по естеството си в смисъла на чл.38 ЗС, защото съставлява „покрив“ на подземното строителство, в случаите, когато земята не е прехвърлена на отделните етажни собственици. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е свързан с решаващ извод на въззивния съд. Посочената от жалбоподателя практика на ВКС, свързана с този въпрос, не е относима към него и не обосновава противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решение № 46 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2489/2017 г., IV г. о. дава отговор на въпроса явява ли се самостоятелен обект на правото на собственост паркинг, изграден върху покривна плоча на подземни гаражи с определена площ, местонахождение и граници, функционално обособен и ограден, макар без оградни стени и покрив. Определение № 226 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3574/2020 г., I г. о., е постановено в производство по чл.288 ГПК и не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване. Неотносима към спора по делото е и практиката на ВКС, на която въззивният съд се е позовал, тъй като тя касае тераса на сграда в етажна собственост, която служи за покрив на намиращите се под нея апартаменти и други помещения от етажната собственост, а настоящият случай не е такъв. Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото поради липса на практика на ВКС по него.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5289 от 19.10.2023 г. по в. гр. д. № 8248/2023 г. на Софийски градски съд.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: