Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Основно училище (ОУ)

- [населено място], [област], срещу решение № 142 от 15.06.2016 г., постановено по адм. дело № 138/2016 г. от Административен съд - Хасково. С него е обявена за нищожна заповед № 238/11.03.2016 г. на директора на ОУ

- [населено място], [област], с която участникът [фирма], [населено място], [община], е обявен за спечелил публично оповестен търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 5 години на следния недвижим имот по позиция № 4: имот №

– нива с площ 313, 064 дка, V-та категория, в местността „Ели дере“ в землището на [населено място], [област].

С касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Твърди се, че неправилно съдът приел, че липсва компетентност на директора на ОУ да проведе процедурата по търга за отдаване под наем на обект – общинска собственост. Такава възможност не влизала в противоречие нито със ЗМСМА, нито с Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост (НУРОС), тъй като училището представлявало второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Неправилно съдът се позовал и на ТР № 4/2002 г. на ОС на съдиите от ВАС. Проведеният търг бил в съответствие с всички нормативни разпоредби, касаещи вида на собственост на отдавания под наем имот. В подкрепа на това си твърдение прилага Вътрешни правила за реда и начина на отдаване под наем на недвижимото имущество от ОУ

, [населено място], [община]. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго по съществото на спора. Претендират се разноски.

Ответникът – Л. А. Е. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Ч., в представен по делото отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че обжалваното решение е правилно. Моли същото да бъде оставено в сила. Иска и присъждане на сторените по делото разноски.

Заинтересованата страна - [фирма], [населено място], не ангажира становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът стигнал до правилен извод, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, което обуславяло нищожността на акта.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Хасковския административен съд се е развило по жалба на Л. А. Е. от [населено място] против заповед № 238/11.03.2016 г. на директора на Основно училище , [населено място], обл. Хасково.

С обжалваното решение съдът е обявил за нищожна оспорената заповед, с която участникът [фирма], [населено място], [община], е обявен за спечелил публично оповестен търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 5 години на недвижим имот по позиция № 4, представляващ имот №

– нива с площ 313, 064 дка, V-та категория, в местността „Ели дере“ в землището на [населено място], [област]. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е постановена от некомпетентен орган. Тълкувайки разпоредбите на чл. 14, ал. 2 и чл. 17, ал. 8 ЗОС и чл. 77, чл. 79 и чл. 80, ал. 3 от НУРОС, съдът е стигнал до извод за незаконосъобразност на акта, тъй като процедурата по провеждането на търга била открита с акт на длъжностно лице, което не е надлежно оправомощено да издава такъв, да определя началната тръжна цена, както и да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство. Съдът е приел за безспорно установено, че процесният имот представлява частна общинска собственост, видно от Акт за общинска частна собственост № 1973/12.02.2003 г. на [община], предоставен за управление на ОУ

. В ЗОС липсвали предписани правила, по силата на които директорите на училища, на които са предоставени за управление имоти - частна общинска собственост да могат да ги отдават под наем и да определят първоначалните тръжни цени, а чл. 8, ал. 3 ЗОС препращал към НУРОС, в която също не били разписани подобни процедури. Обсъдил е разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, която не предвиждала възможност общинският съвет да делегира правомощия на други лица извън изрично посочените – кмет на община, кметство и район, а делегирането на правомощия било допустимо, само ако е предвидено в закон. В тази връзка се е позовал и на ТР № 4 от 22.04.2004г. на ВАС по д.№ ТР-4/2002г. на ОС на съдиите. Единственото изключение, при което директор на училище можел да проведе процедурата по провеждане на търг за отдаване под наем на имот, предоставен му за управление, касаело само случаите, в които предмет на търга била част от имот - публична общинска собственост, каквато хипотеза в настоящия случай не била налице. Освен това, дори и в този случай, съгласно чл. 15, ал. 5 от НУРОС процедурата по провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс се откривала с решение на общинския съвет. С представената по делото заповед № 382 от 15.04.2015 г. на кмета на [община] се делегирали правомощия на директорите на училища - второстепенни разпоредители с бюджети средства - да стопанисват и поддържат обектите - общинска собственост, включени в балансите им, вкл. правото да ги отдават под наем, но при спазване на НУРОС и Наредба за началният размер на наемните цени и цени при разпореждане с общинска собственост. В тези два подзаконови нормативни акта, такава възможност по отношение на имотите - частна общинска собственост не била предвидена. Единственият компетентен да определи първоначалната тръжна цена орган бил общинският съвет, съгласно чл. 14, ал. 7 ЗОС, а единственият орган, компетентен да обяви публичния търг, да утвърди тръжната документация и да обяви спечелилия кандидат, бил кметът на общината по силата на чл. 14, ал. 2 ЗОС, чл. 16, ал. 1 и чл. 79-96 от НУРОС. Следователно, извън правомощията му, очертани със ЗОС, ЗМСМА и Наредба за управление и разпореждане с общинска собственост на [община], Общински съвет-Хасково взел решение № 58 от 29.01.2016 г., с което възложил на директора на ОУ

да предприеме действия по отдаване под наем на процесния имот, като по този начин определил материална компетентност на административен орган без да е овластен затова с нормативен акт. При липса на заповед на кмета на общината за обявяване на търга и при липса на правна възможност общинският съвет да делегира правомощия на директорите на училища, управляващи тези имоти, да откриват и провеждат процедури по отдаването им под наем, да определят началните тръжни цени и да обявяват със заповед спечелилия търга кандидат, то оспорената заповед била издадена при липса на материална компетентност.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Според чл. 14, ал. 1 ЗОС свободни нежилищни имоти - частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, могат да се отдават под наем на трети лица. Нормата на чл. 14, ал. 2 ЗОС разписва, че отдаването под наем на имоти се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс. В. основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. Относими в случая са и разпоредбите на чл. 12 ЗОС, като според ал. 4 редът за предоставяне за безвъзмездно управление на имоти и вещи - общинска собственост, се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС. В случая с решение № 58 по протокол № 5 от заседание на Общински съвет - Хасково от 29.01.2016 г. на основание цитирания законов текст, чл. 14, ал. 7 ЗОС и чл. 15, ал. 5 НУРОС е дадено съгласие за отдаване под наем на 4 бр. недвижими имоти – частна общинска собственост, един от които е и процесният, и 1 недвижим имот – публична общинска собственост. С т. 2 на същото решение Общинският съвет е упълномощил директора на ОУ

, [населено място], да предприеме необходимите действия за отдаване под наем на тези имоти чрез публично оповестен търг, съгласно чл. 77 от НУРОС и Наредба за началния размер на наемните цени и цени при разпореждане с общинска собственост. По този начин, както правилно е приел и първоинстанционният съд, са били делегирани правомощия без такава възможност за делегация да е предвидена в закон. По делото е установено, че ОУ

, [населено място], е второстепенен разпоредител с бюджетни средства с общинско финансиране, което по силата на чл. 10, ал. 5 ЗНП отм. е юридическо лице. В представения по делото Акт за частна общинска собственост е записано, че имотът – обект на търга – е предоставен на училището. Касае е се за възможността, предвидена в чл. 12, ал. 1 ЗОС имоти и вещи - общинска собственост да се предоставят безвъзмездно за управление на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка.

Анализът на тези разпоредби сочи, че е допустимо имотите – общинска собственост да бъдат предоставяни за управление на юридически лица и звена на бюджетна издръжка по силата чл. 12 ЗОС, но не е допустимо управляващите тези общински имоти сами да организират и провеждат търгове и конкурси за отдаването им под наем. Единствената предвидена в чл. 14, ал. 2, изр. 2 ЗОС възможност е те да сключват договори за наем при вече осъществена от кмета процедура по провеждане на търг или конкурс и то след изрично упълномощаване за това от кмета на общината.

Според т. 1 от Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004г. по т. д. №ТР № 4/2002 г. на Общо събрание на съдиите на ВАС, могат да се делегират права само в случаите, в които това е изрично предвидено в закона. Съобразно това наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС може само да регламентира процедурата за предоставяне под наем на общинските имоти, но не и да предвиди възможност за делегиране на права за провеждане на търгове и конкурси от лицата, на които са предоставени общинските имоти, след като възможност за такава делегация не е предвидена в коментираните по-горе правни разпоредби. В тази връзка е неоснователно и позоваването на представените пред настоящата инстанция Вътрешни правила за реда и начина за отдаване под наем на недвижимото имущество от ОУ

, [населено място]. Предвид отбелязаното вече по-горе, тези правила са абсолютно неотносими към настоящия казус, доколкото в него се касае до имот – общинска собственост, по отношение на който законът не позволява възможност за предоставяне на правомощия за провеждане на търг или конкурс за отдаването му под наем от лице, различно от кмета на общината.

В случая правилно административният съд е приел, че процесната заповед на директора на ОУ

е издадена от некомпетентен орган. Той не е могъл нито да вземе решение за отдаване под наем на предоставения му за управление общински имот, частна собственост, нито да определи наемната му цена, нито да организира и проведе публичния търг за отдаване под наем на същия. Като е издал заповед, с която е обявен спечелилия търга, той е издал нищожен административен акт. Затова с обжалваното съдебно решение правилно е обявена тази нищожност.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК искането на ответника по делото за присъждане на направените делото разноски се явява основателно и следва да бъде уважено. То е своевременно направено и е доказано с представения по делото договор за правна помощ и съдействие. Затова касаторът следва да бъде осъден да заплати на Л. А. Е. сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 142 от 15.06.2016 г., постановено по адм. дело № 138/2016 г. от Административен съд - Хасково.

ОСЪЖДА Основно училище

, [населено място], област Х., да заплати на Л. А. Е. от [населено място], [улица], сумата от 400 /четиристотин/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.