Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. А. К. от [населено място] срещу решение № 139 от 16.11.2016 г. по адм. дело № 201 от 2016 г. на Ямболският административен съд. В жалбата се излагат съображения за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - кметът на община Я., в депозирания писмен отговор на касационната жалба, изразява мотивирано становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение.

Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил жалбата на К. срещу заповед № 06/01-00033 от 21.04.2016 г. на кмета на О. Я, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 и 8 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОбС) във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 7 и 8 от Наредба за реда и управление и разпореждане с общински жилищна /НРУРОЖ/– общинска собственост е било постановено прекратяване на наемното правоотношение с жалбоподателката. Решението е правилно.

Обоснован е изводът на съда, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно предоставените му от закона правомощия и при наличие на визираните в заповедта предпоставки на чл. 46, ал. 1, т. 7 и 8 ЗОбС.

Фактическото основание за издаване на заповедта е, че жалбоподателката не живее в отдаденото й общинско жилище, то не се ползва по предназначение и че оспорващата е извършвала разпоредителни сделки със земеделски земи през 2009 г. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 и 8 ЗОбС, отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище и използването на жилището не по предназначение е основание за прекратяване на същия. При фактически установеното, Административен съд – Ямбол е постановил решението си изцяло в съответствие с приложимия материален закон, като не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и не са налице основания по чл. 209 АПК за неговата отмяна.

Правилно съда е приел, че с оглед представените доказателства за притежаване на земеделски земи от оспорващата, то по отношение на нея са отпаднали условията за настаняване в общинско жилище. Поради това решението на административния орган да прекрати наемното правоотношение с нея на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС – поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище е правилно.

Правилен и обоснован е изводът на съда, че органът е представил писмени доказателства, неоспорени от К., от които е видно, че процесното общинско жилище не е използвано от нея за период от около шест години. Това твърдение е подкрепено от доказателствата, с които е налице адресна регистрация на оспорващата извън Я., в друго населено място от месец април 2010 г. Ето защо правилно и законосъобразно кметът на общината е издал Заповед № 06/01-00033 от 21.04.2016 г. в съответствие и с целта на закона – прекратяване на наемното правоотношение за общински жилищен имот с лице, което за значителен период от време не го ползва и по този начин лишава от жилище реално нуждаещи се от същото други лица, картотекирани по съответния ред в О. Я.

В тази насока са развити подробни мотиви от първостепенния съд, които се споделят от настоящата инстанция.

Обоснован е и изводът на съда, че общинското жилище не се ползва от жалбоподателката. В подкрепа на това са представените и приети общо пет броя констативни протоколи и шест броя протоколи от извършени проверки на наематели на общинско жилище, съставени за период от време от 2008 г. до 2016 г. от съдържанието на същите е видно, че оспорващата при нито една от извършените проверки не е открита в предоставеното й жилище, същото е необитаемо, а задълженията за наем и такса битови отпадъци се заплащат от други лица. Последният съставен протокол от извършена проверка е с дата 14.04.2016 г. и в същия отново е отразено, че оспорващата не е открита и не живее на посочения адрес. В подкрепа на това са представени Удостоверение за настоящ адрес с изх. № ГС/02-05491 от 19.04.2016 г., от което е видно, че настоящият адрес на жалботодателката К. е [населено място],[жк], бл. №5, вх. 2, ет. 6 от дата 17.05.2010 г.

Представеното от касаторката към касационната жалба удостоверение за настоящ адрес е с дата 27.09.2010г. и не може да обоснове извод в противната насока.

Правилно, наред с гореизложеното, първоинстанционният съд е установил, че от представената справка от Служба по вписванията от 04.04.2016 г. е видно, че през 2009 г. оспорващата в качеството си на продавач е извършила разпоредителни сделки със земеделски земи. По безспорен начин е установено, че наемателката е извършила продажба на собствени недвижими имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 4 от НРУРОЖ едно от условията за кандидатстване за настаняване под наем в общински жилища е лицата да не притежават земеделски земи. Не само наличието на недвижим имот, но и че същият е бил прехвърлен чрез продажба, без да е декларирано това обстоятелство, е достатъчна причина за прекратяване на наемните правоотношения.

Що се отнася до довода й, че със средствата от осъществената продажба К. е погасила задълженията си към НАП, то настоящият състав го намира за неотносим и негоден да обоснове изводи, различни от направените по - гери.

Като е достигнал до гореизложените изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на касаторката не следва да бъдат присъдени разноски, а ответникът не е претендирал заплащането на такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд – трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139 от 16.11.2016 г., постановено по адм. дело № 201/2016 г. по описа на Административен съд - Ямбол. Решението не подлежи на обжалване.