Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на М. С, чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. С. срещу решение № 6916 от 09 ноември 2016 год., постановено по адм. дело № 5318 от 2016 год., по описа на Административен съд София – град. С обжалваното решение е отменено, по жалбата на [фирма], решение за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител с № РЗАДС – 5800-370/32-92831 от 05 април 2016 год., издадено от началника на М. С и делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне по искането на [фирма] от 18 март 2016 год. за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител при спазване на дадените указания като е определен 30-дневен срок за издаване на акта, считано от влизане в сила на решението. Със същото решение е осъдена М. С да заплати на акционерното дружество направените по делото разноски.

В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и неправилност – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – [фирма], не изпраща представител в съдебно заседание. По делото от дружеството е депозиран писмен отговор на касационната жалба от процесуалния му представител адв. Г. Д., като в него се излагат доводи, обосноваващи правилността на оспорваното решение. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на [фирма] срещу решение за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител с № РЗАДС – 5800-370/32-92831 от 05 април 2016 год., издадено от началника на М. С, тъй като дружеството не отговаря на изискванията на чл. 24, ал., т. 1 - т. 5 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС). Съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, с оглед нормата на чл. 24б, ал. 5 от ЗАДС, при спазване на законоустановената форма, предвидена в чл. 59, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8 от АПК и на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми. С оглед установената незаконосъобразност на оспорения акт, съдът е отменил решението за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и е върнал делото като преписка на началника на М. С за издаване на искания административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Решението е правилно.

Административен съд София – град е обсъдил приобщения доказателствен материал по делото в неговата съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации по делото се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. С нормата на чл. 24, ал. 2, т. 1 - т. 7, включително от ЗАДС законодателят изчерпателно е посочил енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз. В т. 4 от посочената норма е уредено, че такива са и тези, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. В чл. 4, т. 37 от ЗАДС е дадено легално определение на понятието „енергиен продукт за отопление“ – продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносима мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение на за цели по т. 10 и т. 33 или за цели, различни от моторното гориво или гориво за отопление.

От данните по делото и заключението на назначената и приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че в случая използваният от [фирма] енергиен продукт газьол с код по Комбинирана номенклатура № 27101943 не се използва за гориво за отопление, а за получаване на технологична пара, която намира приложение в производствено – технологичния процес, а именно за полуфиксиране, багрене и гладене на чорапи и чорапогащници. Без участието на това гориво е невъзможно осъществяването на производствената дейност в предприятието. В заключението си, пред инстанцията по същество, вещото лице изрично е заявило, че административните помещения на дружеството се отопляват с инверторни климатици.

При тези данни, изводът на Административен съд София – град, че използваният от [фирма] енергиен продукт газьол не се употребява като гориво за отопление, е правилен. В съответствие с разпоредбите на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, във връзка с чл. 4, т. 37 от същия закон е постановеното решение, а именно, че в случая са налице всички законови предпоставки за издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане от дружеството ответник, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред тази инстанция разноски в размер на 650, 00 лв., представляващи адвокатски хонорар, заплатен изцяло при подписване на договора за правна защита и съдействие между страните (л. 9 от настоящото дело).

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6916 от 09 ноември 2016 год., постановено по адм. дело № 5318 от 2016 год., по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА М. С да заплати на [фирма] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 650, 00 лв. (шестотин и петдесет лева). РЕШЕНИЕТО е окончателно.