Производството е по реда на чл. 208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет-Пловдив против решение № 2269/28.11.2016г., постановено по адм. д.№1981/2016 година, с което по жалба на И. М. Л. е отменено решение № 380, обективирано в протокол №14 от 02.08.2016г. на Общински съвет-гр. П. в частта, с която са определени 110 000 лева без ДДС като цена за продажба на недвижим имот, представляващ ¼ ид. ч. от поземлен имот с идентификаторх [номер] с прощ от 423 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], за който е отреден УПИ [номер], кв.[номер] по плана на[жк], [населено място] с административен адрес- [улица], в размер на 18 300 лева и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Със същото решение Общинският съвет е осъден да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 1553 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са по чл. 209, т. 3 АПК-неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Претендират се разноски.

Ответникът в касационното производство – И. М. Л. чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по делото в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установена следната фактическа обстановка: производството пред административния орган е започнало по молба на жалбоподателя, с която той е поискал закупуване на ¼ ид. ч. от поземления имот, тъй като притежава самостоятелен обект – жилище в сградата, находяща се в него. Общинският съвет е приел оспореното решение, след...