Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А., чрез адв. Т., както и по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, подадена чрез юрк. Ч., срещу Решение № 597 / 10. 11. 2016 г. по адм. д. № 50 / 2016 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

В жалбите се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно в съответните неблагоприятни за касаторите части, на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска неговата отмяна в така посочените части и решаване на спора по същество със съответно отхвърляне на иска изцяло по жалбата на ГД "ИН" и уважаване на исковете изцяло - по жалбата на Н. А..

В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател – Н. А. се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. С писмено становище от процесуалния си представител моли да се уважи касационната жалба.

Касационният жалбоподател - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, не се явява и не се представлява. С писмен отговор оспорва касационната жалба на другата страна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на А. и основателност на касационната жалба на ГДИН.

Върховният административен съд намира, че касационните жалби, са подадени от надлежни страни, в законоустановения срок и са процесуално допустими.

Разгледана по същество касационната жалба на ГДИН е основателна, а касационната жалба на А. - неоснователна.

С посоченото по-горе решение, административният съд е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията " да заплати на Н. Н. А., ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 300 лева, заедно със законната лихва до окончателното й заплащане, представляваща обезщетение за претърпени в периода...