Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на Н. Н. А., чрез адв. П., както и по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/, подадена чрез юрк. Ч., срещу Решение № 477 / 03. 10. 2016 г. по адм. д. № 212 / 2016 г. по описа на Административен съд Пазарджик.

В жалбите се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно в съответните неблагоприятни за касаторите части, на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска неговата отмяна в така посочените части и решаване на спора по същество със съответно отхвърляне на иска изцяло по жалбата на ГД "ИН" и уважаване на исковете изцяло - по жалбата на Н. А..

В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател – Н. А. се явява лично, като поддържа жалбата по изложените в нея съображения. С писмена молба от процесуалния си представител моли да се уважи касационната жалба. С писмен отговор оспорва касационната жалба на ГДИН.

Касационният жалбоподател - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, не се явява и не се представлява. Не взима становище по жалбата на другата страна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на А. и основателност на касационната жалба на ГДИН.

Върховният административен съд намира, че касационните жалби, са подадени от надлежни страни, в законоустановения срок и са процесуално допустими.

Разгледана по същество касационната жалба на ГДИН е основателна, а касационната жалба на А. - неоснователна.

С посоченото по-горе решение, административният съд е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията " да заплати на Н. Н. А., ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 490 лева, заедно със законната лихва до окончателното й заплащане, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 22. 02. 2016 г. до 28. 02. 2016 г. неимуществени вреди от незаконосъобразни и бездействия на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на непрекъснат достъпа до санитарен възел и течаща вода, стол, топлина и чист въздух в периода на настаняването му в наказателна килия в затвора в [населено място], като е отхвърлил иска в останалата част, до претендирания размер от 1000 лв., като неоснователен.

Административен съд Пазарджик, е бил сезиран с искова молба от Н. Н. А., изтърпяващ наказание „доживотен затвор” в затвора [населено място], с която е претендирано обезщетение за периода от 22. 02. 2016 г. до 28. 02. 2016 г. от лошите условия в наказателна килия, където ищецът е бил настанен за изтърпяване на дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за 7 денонощия.

Първоинстанционният съд, е приел, че от страна на затворническата администрация е налице незаконосъобразно бездействия да осигури на ищеца приемливи условия на живот в наказателната килия, тъй като в нея липсвал санитарен възел и течаща вода, стол на който да седи, килията била мръсна и осветлението било включено постоянно. На базата на представените по делото писмени доказателства и свидетелските показания, е приет иска за основателен за сумата от 490 лв., за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Така постановеното решение е неправилно.

Видно от изложеното в исковата молба, Н. А. е бил настанен на 22. 02. 2016 г. в наказателна килия, тъй като е наказан от началника на затвора Пазарджик с дисциплинарно наказание – изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия. Този факт се потвърждава и от приложената пред първоинстанционния съд справка от 16. 05. 2016 г., от която е видно, че със Заповед № Д-114 / 19. 02. 2016 г. на началника на затвора, лишения от свобода Н. Н. А., е наказан на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС с „изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия. Наложеното наказание е изтърпяно от 22. 02. 2016 г. до 28. 02. 2016 г. в наказателна килия № 101.

По делото обаче, няма никакви данни, че Заповед № Д-114/19. 02. 2016 г. на началника на затвора Пазарджик, е била отменена по административен или съдебен ред, а това не се и твърди от ищеца.

Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Действително с предявената искова молба се претендират неимуществени вреди от неправомерни бездействия на затворническата администрация, да осигури приемливи условия на живот в наказателната килия. Не се твърди, че вредите произтичат от административен акт, за да се изследва дали същия е отменен, като условие за допустимост на иска.

В случая обаче, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията на администрацията и причинените неимуществени вреди.

Независимо колко са лоши условията в наказателната килия и дали същата има санитарен възел и течаща вода, ищецът е настанен в тази килия за изтърпяване на наложеното му със заповед на началника на затвора, дисциплинарно наказание на основание чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС. След като няма данни административния акт да е отменен, то действията на затворническата администрация са именно в изпълнение на този акт. Самият факт на престой в наказателна килия не обуславя вреди, които да подлежат на обезвреда по реда на ЗОДОВ. В случая, ищецът сам се е поставил в това положение, да пребивава в наказателна килия, след като е извършил дисциплинарно нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание с административен акт и същия не е отменен по съответния ред.

В тази връзка съдът приема, че липсата на който и да е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 203 от АПК изключва възможността, държавата да отговаря за вреди по този ред.

С оглед гореизложеното съдебното решение следва да бъде отменено и постановен акт по същество, с който се отхвърли предявения иск.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 477 / 03. 10. 2016 г. по адм. д. № 212 / 2016 г. по описа на Административен съд Пазарджик, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. А., ЕГН [ЕГН], против ГД "Изпълнение на наказанията", иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 1000 лв., за претърпени неимуществени вреди, за периода от 22. 02. 2016 г. до 29. 02. 2016 г., от лошите условия в наказателна килия, където ищецът е бил настанен за изтърпяване на дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.