Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,образувано по касационна жалба на Л. Б. Т. от [населено място] против решение № 738 от 20.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1058 / 2015 г. на Административен съд-София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прекратяване на служебно правоотношение № 525/18.09.2015г. на кмета на О. К. С доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон се претендира отмяна на решението със законните последици.

Ответникът кмет на О. К не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно и обосновано.

Върховният административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор на Акт за прекратяване на служебно правоотношение № 525/18.09.2015г. на кмета на О. К, с който на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение в срока на изпитване без предизвестие за длъжността „главен инспектор стр. контрол“, считано от 23.09.2015г. Прието е, че акта е издаден при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл.,от компетентния орган, връчен надлежно, без данни за представен болничен лист към момента на връчването.

Така постановеното решение е обосновано и правилно.

Доводите по касационната жалба, че спрямо служителя не е осъществен фактическият състав на чл. 12, ал. 1 и 2 ЗДСл., са неоснователни.

По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че Т. е назначен за първи път на държавна служба в [община], като служебното му правоотношение е прекратено преди изтичане на едногодишния изпитателен срок и има прослужено време 5 месеца, Впоследствие Т. е назначен по срочно правоотношение в О. К, което служебно правоотношение е прекратено с процесния Акт за прекратяване на служебно правоотношение № 525/18.09.2015г. на кмета на О. К на основание чл. 12, ал. 1 и 2 ЗДСл., преди изтичане на едногодишния изпитателен срок. Съгласно цитираните норми, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване, продължава да тече при следващото служебно правоотношение. Ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване. В случая е налице именно тази хипотезата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл., която императивно разпорежда, че при прекратяване на служебното правоотношение в срока за изпитване, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов едногодишен срок. Безспорно е по делото обстоятелството, че служебното правоотношение на Т. в [община] е прекратено преди изтичане на едногодишния изпитателен срок, поради което възражението за неприложимост на реда по чл. 12, ал. 1 ЗДСл. се явява неоснователно.

Въведения с горната разпоредба изпитателен срок е установен в полза на органа по назначаването, в който същият да прецени качествата на служителя за изпълнение на присъщите за длъжността служебните функции и задачи. При негативна преценка, органът по назначаването с едностранно волеизявление прекратява служебното правоотношение, като тази преценка е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Именно поради това, нормата на чл. 12, ал. 2 ЗДСл. визира, че държавният служител се изпитва на новата длъжност, с други задължения и отговорности и новият административен орган не може да бъде обвързан с чужда преценка /тази на органа по предходно прекратеното служебно правоотношение/.

Законосъобразен е и извода на административния съд, че в случая съобщаването на административния акт на Т. е от значение за обжалването му, а служебното правоотношение се счита за прекратено от датата на издаване на Акта за прекратяване на служебното правоотношение, респ. от изрично посочената дата. За разлика от дисциплинарните наказания, които се считат за наложени от момента на връчване на заповедта /чл. 97, ал. 4 от ЗДСл./, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. поражда действие от момента на издаването й, тъй като фактическият състав на упражненото със заповедта преобразуващо волеизявление е завършен с издаването й, респективно от датата, посочена в заповедта. Именно от този момент настъпва конститутивното действие - прекратяване на служебното правоотношение. Следователно е обоснован и извода за прекратяване на служебното правоотношение в едногодишният срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСл, правилно преценяван при прибавяне срока по ал. 3, чл. 12 ЗДСл., съгласно който едногодишния срок на изпитване не тече през времето, през което държавния служител е бил в законоустановен отпуск.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, като постановено при липса на сочените касационни основания за отмяна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 738 от 20.07.2016 г., постановено по адм. дело № 1058 / 2015 г. на Административен съд-София област. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.