О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4232

гр.София, 26.09.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 347 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против решение № 1365 от 27.11.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 481 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, 8-ми граждански състав, в частите, с които е потвърдено решение № 3141 от 09.11.2022 г. по гр. д. № 14726 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд за осъждане на касатора да заплати на М. С. Н. на основание чл.432, ал.1 от КЗ разликата над 20 000 лв. до 24 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 704 лв., обезщетение за имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, станало на 11.03.2021 г., първоинстанционното решение е отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над 24 000 лв. до 48 000 лв. и е присъдена разликата от 24 000 лв.

Касаторът счита, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280, ал.2, предл. трето от ГПК и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

2. Какъв размер на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице следва да бъде отчетен при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване по делото, грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на увреденото лице, в качеството му на пешеходец, изразяващо се в нарушаване на нормите, уредени в разпоредбите на чл.113 и чл.114 от Закона за движение по пътищата, които нарушения пряко и непосредствено са довели до настъпване на ПТП и на телесните увреждания, и са били в значителна степен причина за настъпване на пътния инцидент и вредите от него?

3. Длъжен ли е възивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл.236, ал.2 във връзка с с чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК?

М. С. Н. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба срещу въззивното решение в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като цената на този иск е под 5 000 лв. В останалата част жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:

М. С. Н. е предявила искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу „ЗАД Д. Б. Живот и Здраве“ АД за заплащане на 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 880 лв. имуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило в [населено място] на 11.03.2021 г., причинено от застрахования срещу гражданската си отговорност в ответното застрахователно дружество водач на автомобил „Шкода Ф.” с рег. [рег. номер на МПС] , който при движение на заден ход е блъснал пресичащата пътното платно зад автомобила ищца.

В отговора на исковата молба застрахователното дружество е оспорило исковете по основание и размер. При условието на евентуалност е повдигнало възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата пешеходка се е движила по пътното платно, а не по тротоар и е предприела пресичане на необозначено за това място, като не се е съобразила с намиращите се на мястото превозни средства.

Софийският градски съд е приел, че водачът на лекия автомобил при маневра на заден ход е нарушил разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, в резултат на което е ударил намиращата се зад превозното средство ищца. По този начин е ангажирал своята гражданска отговорност и съответно отговорността на ответното дружество за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата вреди. На свой ред с пресичането на пътното платно на нерегламентирано за целта място, при положение че в близост се е намирала пешеходна пътека, ищцата е съпричинила произшествието с принос, оценен от съда на 20 %. След като е счел, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 30 000 лв. , а за имуществени-880 лв. и го е намалил с процента на съпричиняване, първоинстанционният съд е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищцата 24 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 704 лв. обезщетение за имуществени вреди.

Сезиран с въззивни жалби от страните по делото относно размера на обезщетението и съпричиняването, Софийският апелативен съд е приел, че фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ е установен със сила на пресъдено нещо, доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен до размера от 20 000 лв. За спорни е счел въпросите относно справедливия размер на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди и за наличието и евентуалното стойностно изражение на приноса от страна на пострадалата за настъпване на вредите. Въз основа на заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза съдът е констатирал, че в резултат от произшествието пострадалата е претърпяла бималеоларна (двуглезенна) фрактура на десния долен крайник и фрактура на пета дланна кост на левия горен крайник. Ищцата е била приета в болница за периода 11.03.-31.03.2021 г., където е било извършено оперативно лечение на десния долен крайник – кръвна репозиция с метална остеосинтеза и гипсова имобилизация за 60 дни, а лечението на левия горен крайник е било консервативно – гипсова имобилизация за 30 дни. Според становището на вещото лице, оздравителният период е приключил за около 6 месеца, като в бъдеще при по-голямо и интензивно натоварване на увредените крайници и при промяна на времето може да се появи болка. При ищцата е получено усложнение (ексцес) на оперирания десен долен крайник. Наложило се е на 30.08.2021 г. отново да постъпи в болница, където е била оперирана за отстраняване на имплантираните уреди от костта. Ищцата е била изписана на 02.09.2021 г. след спокойно протекъл следоперативен период. На 11.04.2022 г. е била хоспитализирана за трети път, извършена е трета оперативна интервенция, за да бъдат отстранени от костта поставените имплантирани уреди, като е изписана на 16.04.2022 г.

Съдът е кредитирал показанията на свидетелката Михайлева, дъщеря на пострадалата, от които е установено, че след изписването от болницата ищцата се е възстановила много бавно, за период от около два месеца се е движила с проходилка, при това само в рамките на жилището, ползвала е санитарен стол, не можела да се грижи за тоалета си и нейната сестра (другата дъщеря на ищцата) била неотлъчно до майка им. На ищцата били проведени десет процедури – раздвижване и физиотерапия. След втората операция се нуждаела от чужда помощ, но вече не било необходимо постоянно да има човек до нея. Ищцата продължавала да се възстановява след третата операция, като вече се движила сама без помощни средства, но стъпвала бавно и плахо, изпитвала болка при ходене, отново й била проведена физиотерапия и все още имала фобия от автомобили.

За да определи размера дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства: вида и характера на получените травми, продължителността на интензивното болнично лечение – общо 30 дни, направените операции, средно голямата продължителност на възстановителния период, ползването на санитарен стол за физиологични нужди, придвижването с помощни средства и нужда от чужда помощ в ежедневието за около два месеца, отражението върху психическото и емоционално състояние на ищцата, която изпитвала страх от автомобили, както и да се движи самостоятелно. Отчел е и обществено - икономическото състояние на страната към релевантния момент, включително в аспекта на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След тази цялостна преценка е счел за справедливо обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лв.

Въз основа на приетата автотехническа експертиза въззивният съд е достигнал до извода, че пострадалата е допринесла за настъпване на произшествието, тъй като в качеството на пешеходец е нарушила правилата за движение по пътищата, като е предприела пресичане на място, което не е обозначено за целта, въпреки наличието на пешеходна пътека само на 9 метра от мястото на удара. От друга страна водачът на автомобила, преди да започне движение назад, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението; по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство; както и че не е изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Според заключението на експерта водачът на автомобила е имал техническа възможност да предотврати настъпване на ПТП, като не потегля с автомобила си, докато пешеходката се е движела зад него, като тя е била на 2 метра от бордюра на мястото на удара. Той е имал възможност да види пешеходката през огледалото за обратно виждане, монтирано в купето на автомобила, както и през двете странични огледала. Съдът е посочил, че водачът се е намирал в жилищен квартал, поради което той е следвало да бъде още по-внимателен и отговорен, защото мястото предполага по-голям пътникопоток. Съпоставяйки поведението на пострадалата с това на водача, второинстанционният съд е приел 20% съпричиняване от страна на ищцата, поради което е намалил определеното обезщетение за неимуществени вреди на 48 000 лв.

Така постановеното решение не е очевидно неправилно и не може да бъде допуснато касационно обжалване на това основание. За да обоснове наличието на такъв квалифициран порок, касаторът само е повторил оплакванията си в касационната жалба за необоснованост на решението относно определения занижен процент на приетото съпричиняване и прекомерно завишеното според него обезщетение за неимуществени вреди. Очевидната неправилност обаче е обусловена от наличието на видимо от съдържанието на решението тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Такива недостатъци на решението в случая не се констатират. В мотивите на решението не се съдържат противоречия, дължащи се на груби нарушения на правилата на формалната логика. Напротив - въззивният съд е изложил ясни мотиви и е обяснил въз основа на кои обстоятелства приема за справедлив определяния размер на обезщетението, както и на приноса на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.

От анализа на мотивите на въззивния съд не се установяват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по поставените от касатора въпроси. По отношение на първия въпрос относно правилното приложение на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въведен в чл. 52 ЗЗД, е формирана трайна практика на Върховния съд/ППВС № 4/1968 г./ и на ВКС. Според тази практика понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Трябва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните в конкретния случай обстоятелства. В настоящия случай не е пропуснато нито едно обективно съществуващо и доказано по делото обстоятелство, което обуславя размера на обезщетението за неимуществени вреди. Тези обстоятелства в случая са продължителността на болничното лечение – общо 30 дни, направените три операции, относително голямата продължителност на възстановителния период, ползването на санитарен стол за физиологични нужди, придвижването с помощни средства и нужда от чужда помощ в ежедневието за около два месеца, полученото усложнение при ищцата и отражението на произшествието върху нейното психическото и емоционално състояние. Противно на твърдението на касатора, икономическата конюнктура е съобразена от въззивния съд. Размерът на обезщетението отговаря на ускорените инфлационни процеси към момента на произшествието-март 2021 г., а с оглед средната месечна работна заплата от 1583 лв. през същата година по данни на НСИ присъденото обезщетение не може да се окачестви като прекомерно и водещо до неоснователно обогатяване.

Даденото от въззивния съд разрешение на втория въпрос относно определяне на съпричиняването също отговаря на приложимата практика на ВКС. За да се приеме наличие на съпричиняване, е необходимо да бъдат установени конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то обективно е допринесло за настъпване на резултата и въз основа на това да се определи неговият принос. Намаляването на размера на обезщетението трябва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда. По този начин е определил съпричиняването и е намалил съответно размера на обезщетението въззивният съд. Установил е въз основа на автотехническата експертиза, че причина за настъпилото ПТП са и действията на пострадалата ищца, която е нарушила правилата за движение по пътищата, като е предприела пресичане на необозначено за целта място. Счел е обаче, че според заключението на експерта водачът на автомобила е имал възможност да види пешеходката през огледалото за обратно движение, както и през двете странични огледала и е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не потегля с автомобила си, докато пешеходката се е движела зад него. Водачът е бил в жилищен квартал, поради което е следвало да бъде още по-внимателен и отговорен, тъй като мястото предполага по-голям пътникопоток. Тоест, при съпоставката между поведението на водача и поведението на пострадалата въззивният съд е счел, че каузалният принос на водача е много по-значителен и преобладаващ и затова определянето на 20 % съпричиняване то страна на ищцата не противоречи на практиката на ВКС.

Не може да се допусне касационно обжалване и по третия въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички относими доказателства, събрани във връзка с направеното от касатора възражение за съпричиняване. Не се констатират пропуски да се вземат предвид доказателства относно съпричиняването, нито едностранчиво или избирателно обсъждане на такива доказателства.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора на адвокат Х. З. от САК, който е представлявал безплатно М. С. Н., следва да се присъди съгласно чл.38, ал.1, т.2, във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата възнаграждение в размер на 4270 лв.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 1356 от 27.11.2023 г. по в. гр. дело № 481/2023 г. на Софийския апелативен съд, 8-ми граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 3141 от 09.11.2022 г. по гр. д. № 14726 по описа за 2021 г. на Софийски градски съд за осъждане на застрахователното дружество да заплати на М. С. Н. на основание чл.432, ал.1 от КЗ сумата 704 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1356 от 27.11.2023 г. по в. гр. дело № 481/2023 г. на Софийския апелативен съд, 8-ми граждански състав, в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615, да заплати на Х. З., адвокат от САК, сумата 4270 /четири хиляди двеста и седемдесет лева/ лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: