Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на [община], срещу Решение № 69 от 14.11.2014 г., постановено по адм. д. № 125 по описа за 2014 г. на Административен съд - Силистра (АССс). С него е отменена Заповед № РД-232 от 01.08.2014 г., издадена от кмета на [община], в частта, с която е наредено отсичането на 2 броя липи и 19 броя иглолистни дървета (бор и кипарис), в участъка на [улица]от кръстовището с [улица]до кръстовището с [улица]в [населено място].
В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон. Поддържа се становище, че съдът не е съобразил, че дървесната растителност е премахната в условията на чл. 148, ал. 12 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и Наредбата по чл. 62, ал. 10 ЗУТ (Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на [община], Наредба/та). Растителността е премахната във връзка с изпълнение на строително-монтажни работи на Обект „Реконструкция и изграждане на улична мрежа, тротоари, площади и улично осветление в [населено място]”, като издателят на заповедта е следвало да съобрази само разпоредбите на посочената Наредба. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на решението, предмет на контрол.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът - Общински съвет А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба в представен по делото писмен отговор и иска обжалваното решение да остане в сила. В съдебното заседание не се представлява.
Ответникът - [община] не представя писмен отговор на жалбата и не изразява становище по нея. В съдебното заседание не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба, подадена от Общински съвет А. срещу Заповед № РД – 232 от 01.08.2014 г., издадена от кмета на [община], в частта й, с която на основание чл. 44 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА) и Протокол от 30.07.2014 г. за извършен оглед на обект „Реконструкция и изграждане на улична мрежа, тротоари, площади и улично осветление в [населено място]” е наредено да се извърши отсичане на два броя липи и деветнадесет броя иглолистни дървета (бор и кипарис) в участъка на [улица]от кръстовището с [улица]до кръстовището с [улица]в [населено място], с искане за нейната отмяна.
Установено е от съда, че протоколът от 30.07.2014 г., с който е мотивирана спорната заповед, съдържа предложение на тричленна комисия, съставена от служители на [община] за отсичане на процесните дървета въз основа на оглед на [улица]в [населено място], осъществен на същата дата във връзка с изпълнение на строително-монтажни работи на обект "Реконструкция и изграждане на улична мрежа, тротоари, площади и улично осветление в [населено място]". Предложението е обосновано с това, че в участъка от кръстовището с [улица]до кръстовището с [улица], в тротоарната площ са разположени дървета: широколистни (липа) и иглолистни (бор и кипарис), незащитени растителни видове, като повърхностната коренова система на два броя липи е силно развита и увредила съществуващите тротоари и пътна настилка; част от иглолистните дървета попадат в сервитута на ел. провода и е извършено непрецизирано кастрене от „Е. П“, което е предпоставка при лоши метеорологични условия същите да застрашат живота и здравето на гражданите. Наред с това при огледа е констатирано, че приблизително 60%-70% от короната на иглолистните дървета е изсъхнала.
Съдът е квалифицирал спорната заповед като общ административен акт, тъй като нейното действие е еднократно и засяга законните интереси на неопределен брой лица – жителите на града, които ползват зелената му система, осигуряваща им благоприятна среда за труд и отдих. Направил е извод, че при издаването й не е спазена процедурата по чл. 65 – чл. 74 АПК. Съобразил е, че растителните видове, предмет на оспорената заповед, които представляват дълготрайна декоративна растителност по смисъла на пар. 1, т. 2 от Допълнителните, преходни и заключителни разпоредби на Наредбата, могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото (чл. 63, ал. 2 ЗУТ), но това не е било спазено в случая. В заключение съдът е направил извод, че спорната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е отменил същата в обжалваната част. Решението е правилно.
Неоснователно се твърди в касационната жалба допуснато нарушение на материалния закон, доколкото спорната заповед била издадена в условията на чл. 148, ал. 12 ЗУТ, а нейният издател следвало да съобрази единствено разпоредбите на наредбата по чл. 62, ал. 10 ЗУТ. Макар да не е посочено изрично, предвид съдържанието на Заповед № РД - 232 от 01.08.2014 г., издадена от кмета на [община] и разпоредените с нея правни последици, тя представлява акт по чл. 63, ал. 2 ЗУТ, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Съгласно чл. 148, ал. 12 ЗУТ общинските органи по озеленяване изготвят констативни актове за дървесната растителност преди започване и след завършване на строителството. Разрешението за строеж се издава след издаване на разрешение за премахване на засегнатата от строителството дървесна растителност при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 62, ал. 10 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 31 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на [община], издадена на основание чл. 21, ал. 2 ЗМСМА и чл. 62, ал. 10 ЗУТ, поместена в глава пета "Премахване и преместване на дълготрайна дървестна или храстова растителност" предвижда разрешението за окастряне, преместване или премахване на дълготрайна дървесна или храстова растителност да се издава от кмета на [община] след писмено искане от инвеститора или заинтересованото лице. По смисъла на тази Наредба "дълготрайна декоративна растителност" са всички местни и чуждоземни декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти (пар. 1, т. 2 от глава седма Допълнителни, преходни и заключителни разпоредби от нея).
Съгласно нормата на чл. 63, ал. 2 от ЗУТ, дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение на кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото, т. е. за всеки един дървесен вид и екземпляр.
Безспорно по делото e, че дърветата, предмет на заповедта имат характеристиките на дълготрайни декоративни дървета. Предвид това, съгласно предписанието на цитираната законова разпоредба (чл. 63, ал. 2 ЗУТ), отсичането им може да се извърши само по изключение и то въз основа на санитарна експертиза за състоянието им, така както правилно е приел първоинстанционният съд. В случая заповедта за отсичане е във връзка с "Реконструкция и изграждане на улична мрежа, тротоари, площади и улично осветление в [населено място]”, като в мотивите й е налице изрично позоваване на Протокол от 30.07.2014 г., от съдържанието на който се изясняват причините, които налагат отсичането на дърветата. Така отразеното там и приобщените по делото доказателства, не дава основание да се приеме за основателно оплакването, направено в касационната жалба, че растителността е премахната в условията на чл. 148, ал. 12 ЗУТ. Дори да беше така обаче, премахването на засегнатата растителност предхожда разрешението за строеж и става след издаване на разрешение за нейното премахване в отделно производство – при условията и по реда на наредбата по чл. 62, ал. 10 ЗУТ, което не изключва необходимостта от спазване на законовите предпоставки по чл. 63, ал. 2 ЗУТ.
В настоящия случай, изискването за премахване на дърветата по изключение, е обосновано с констатациите на комисията, подписала протокола и предложила на кмета на [община] издаването на разрешение за отсичане на основание чл. 30, ал. 2, т. 3 от Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на [община]. Редът за издаването на това разрешение, съгласно чл. 31 от посочената Наредба е по писмено искане на инвеститора или заинтересованото лице, но предпоставките за това са регламентирани от законовата разпоредба на чл. 63, ал. 2 ЗУТ – отсичане/изкореняване по изключение и въз основа на санитарна експертиза за състоянието на всеки дървесен екземпляр. Липсата на санитарна експертиза не може да бъде санирана и от констатациите в цитирания протокол. В този смисъл правилно е отчетено от състава на АССл, че не е налице такава, което е достатъчно основание за отмяната на спорната заповед. Последната се явява издадена при допуснато съществено нарушение на специалните разписани в закона правила за издаването й.
Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд за допуснати от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с издаването на спорната заповед като общ административен акт. В случая не се касае до издаването на общ административен акт в неотложни случаи по чл. 73 АПК, тъй като не са налице предпоставките за издаване на такъв. Наред с това, по преписката не се съдържат данни за изпълнение предписанието на чл. 73, изр. второ АПК.
Следва да се има предвид, че доколкото оспорената пред първоинстанционния съд заповед представлява общ административен акт, производството по нейното оспорване пред съда е следвало да се проведе по реда на дял трети, глава десета раздел II от АПК - "Оспорване на общи административни актове", респективно при спазването на специалния ред за съобщаване на оспорването. От материалите по делото не се установява съобразяването му. Това налага извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд при разглеждане на делото. По смисъла на чл. 209, т. 3 АПК това представлява касационно основание за отмяна. В касационната жалба на кмета на [община], въз основа на която е образувано настоящото производство обаче не е посочено такова касационно основание, а единствено се релевира довод за допуснато нарушение на материалния закон. Доводи за такова нарушение не могат да бъдат изведени и от съдържанието на касационната жалба. По чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като съгласно ал. 2 от същия за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Предвид изложеното, констатираното допуснато от състава на АССл съществено нарушение на съдопроизводствените правила не е в предмета на касационната проверка, която следва да бъде осъществена по настоящото дело. Решението не може да бъде отменено на това основание, тъй като не е посочено като касационно основание, а за спазването на съдопроизводствените правила съдът не следи служебно при касационната проверка.
Предвид изложеното и доколкото не е налице допуснато от първоинстанционния съдебен състав нарушение на материалния закон, решението предмет на проверка, като валидно и допустимо, следва да остане в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69 от 14.11.2014 г., постановено по адм. д. № 125 по описа за 2014 г. на Административен съд – Силистра. Решението не подлежи на обжалване.