Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. А. П., с посочен съдебен адрес в [населено място], подадена чрез адв., д. ю.н. И. В. И, против решение № 3805 от 01.06.2015 г., постановено по адм. д. № 11117/2014 г. по описа на Административен съд – София-град.
Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е подходил формално при преценката на документите, въз основа на които е установена принадлежност на М. П. към органите по чл. 1 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). Представените в преписката документи не отговарят на реда за съставянето и класирането им и изискването за съдържанието им съгласно Инструкция за оперативен отчет на Държавна сигурност № І-20/20.01.1978г. Възразява, че в Регистрационната бланка и в Картон образец 1 датата на раждане на М. П. е записана 30.05.1965г, а тя е 30.03.1965 г., което не установява идентичност на лицата. Позовава се на решение на КС по к. д. № 14/97 г. и твърди, че за да бъде определено едно лице като „сътрудник” на ДС следва да се установи съзнателно доставяне на информация на органите на бившата Държавна сигурност. Съдът превратно е тълкувал свидетелските показания на св. С., че след всяка среща с оперативно интересно лице е изготвян рапорт, от което не може да се приеме, че процедурата по изготвяне на документи е спазена. Сочи, че в решението на Комисията и в Протокол № 109 от заседание на 22.10.2014 г. липсват мотиви относно направения извод за принадлежност на лицето. Моли да...