О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 415

София, 01.08.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 4370/2017 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Б. като процесуален представител на [фирма], В. Б. Ч. и Ш. Ч., против решение № 92 от 15.05.2017 г. по гр. д. № 143/2017 г. на Апелативен съд - П.. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя няколко правни въпроса, за които поддържа да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съответно да са от значение за точното прилагане на закона поради липса на практика на ВКС по тях: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички наведени в процеса твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички приети по делото доказателства. 2.1/ Какви са законоустановените критерии, предвидени в чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОбС за трайно задоволяване на обществена потребност на имоти от местно значение. 2.2/ Има ли правно значение продължителното фактическо и правно третиране на имоти - общинска собственост при определяне на статута им и по-конкретно, обуславя ли продължителното фактическо и правно третиране в частна полза определянето им с предназначение за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение. 2.3/ Представлява ли абсолютна положителна материална предпоставка за възникване...