Производството е по чл. 629 от ГПК.

С молба, депозирана в открито съдебно заседание на 14.05.2017г. касационната жалбоподателка е поискала да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по приложението на разпоредбата на чл. 89 от Директива ЕС/2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на Директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕС и Регламент /ЕС/ №1093/2010.

Ответникът в касационното производство „Банка ДСК“ ЕАД оспорва искането като неоснователно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия намира следното:

В искането на касационната жалбоподателка е цитирана разпоредбата на чл. 89 от Директива ЕС/2015/2366, като е поставен въпросът „Как следва да се приложи разпоредбата на чл. 89 от Директива ЕС/2015/2366 в съответствие с приложението на чл. 95 ЗЗД от националното ни законодателство в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва предвид действащата правна норма на националното законодателство чрез заверяване на сметката в същата банка съгласно чл. 305 от ТЗ?”.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на И. И. Л. срещу въззивно решение, в което е прието, че между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на кредитор и жалбоподателката в качеството на кредитополучател, е възникнало облигационно отношение по договор за кредит от 23.10.2012г., по силата на който й е била предоставена сумата от 20 000 евро. По делото е било спорно дали е погасено задължението по кредита с плащането по преводно нареждане от 20.04.2015г. за сумата от 23 600 евро (с левова равностойност от 46140 лв.) чрез международен банков превод от VP Банка Л.. Апелативният съд е изложил съображения, че не е доказано заверяването на сметката на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД съгласно чл. 305 от ТЗ. Възражението по чл. 96 вр. чл. 95 от ЗЗД е счетено за неоснователно, тъй като не е установено ответницата - кредитополучател да е предложила изпълнение, което да е точно съгласно договора. Касационното обжалване е допуснато по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 95 от ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл. 305 от ТЗ.

В разпоредбата на чл. 89 на Директива ЕС/2015/2366 е уредена отговорността на доставчиците на платежни услуги на платеца и получателя при неправилно изпълнение на платежна операция. Директивата предвижда отговорност при инициирано платежно нареждане от платеца – на доставчика на платежни услуги на платеца, респективно – на доставчика на платежни услуги на получателя. Доставчикът на платежни услуги на платеца се освобождава от отговорност, ако докаже, че доставчикът на платежни услуги на получателя е получил сумата по платежната операция в съответствие с чл. 83, пар. 1 на директивата - доставчикът на платежни услуги на платеца е заверил платежната сметка на доставчика на платежни услуги на получателя до края на следващия работен ден от момента, в който платежното нареждане е получено от доставчика на платежни услуги на платеца. При неизпълнение на тези изисквания доставчикът на платежни услуги на получателя носи отговорност пред получателя за точното изпълнение на платежната операция.

Разпоредбите от националното право – чл. 305 от ТЗ и чл. 95 от ЗЗД биха могли да се приложат и при съобразяване на правилата за отговорността на доставчиците на платежни услуги според Директива ЕС/2015/2366. Нормата на чл. 305 от ТЗ, която регламентира момента, в който се счита за извършено безкасовото плащане, не е в противоречие или несъответствие с Директивата и при прилагането й националният съд следва да отчете особеностите при извършване на съответната платежна операция. Уредбата на последиците от забавата на кредитора се прилага за страните по облигационното отношение, докато Директивата регламентира отговорността на доставчиците спрямо платеца и получателя на платежна услуга. В случая разпоредбите на Директивата са ясни, включително и в контекста на конкретния правен спор, както и тълкуването от Съда на Европейския съюз не би имало значение за решаването на делото.

По изложените съображения не са налице предпоставките по чл. 628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, поради което искането на касационната жалбоподателка следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. И. Л. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по приложението на разпоредбата на чл. 89 от Директива ЕС/2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на Директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕС и Регламент /ЕС/ №1093/2010.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.