Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

гр. София, 30.07.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №399 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.

Образувано е по предявени от „Подемкран” АД, [населено място], искове по чл. 47 т. 2, т. 5 и т. 6 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 09.01.2018г. по в. а.д.№29/2014г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация, с което „Подемкран” АД, [населено място], е осъдено да плати на „Кастело прикаст” ЕООД, [населено място], на основание чл. 265 ал. 1 т. 2, предл. второ от ЗЗД, сумата от 378 531, 61 лева, представляваща разходите за поправяне на работата, възложена с договор №B.-1.1.04/2ИПП-02-23/07.02.2012 – S., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2014г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 539 753, 91 лева, като неоснователен.

Ищецът поддържа, че арбитражното решение е постановено въпреки липсата на арбитражно споразумение, учредяващо компетентност на ТАС при НЮФ. Излага твърдения, че компетентност на ТАС при НЮФ първоначално е била договорена чрез арбитражната клауза, съдържаща се в чл. 8 ал. 2 от договора от 07.02.2012г.,, но преди подаването на исковата молба от “Кастело Прикаст“ ООД страните са отменили тази клауза с тристранно споразумение от 04.06.2013г. и са възложили разрешаването на всички спорове между тях на друга арбитражна институция – Арбитражния съд при Б.. Твърди, че дори да се приеме, че арбитражният...