ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4030

гр. София, 13.09.2024 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 15.05.2024 (петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. частно гражданско дело № 439 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 226/05.01.2024 година, подадена от А. С., против определение № 3217/26.10.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 4401/2023 година.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна касационна жалба с вх. № 35 112/11.04.2023 година, подадена от А. С. против въззивно определение № 3219/13.03.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-ІV-А състав, постановено по ч. гр. д. № 2716/2023 година. С последното е оставена без уважение частна жалба с 19 951/25.01.2023 година на А. С. против разпореждане № 2793/10.01.2023 година на Софийския районен съд, 117-ти състав, постановено по гр. д. № 27 834/2022 година, с което е върната подадената от С. против постановеното по същото дело решение № 12 032/01.11.2022 година въззивна жалба с вх. № 4209/06.01.2023 година, като е прекратено производството по ч. гр. д. № 4401/2023 година по описа на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о.

В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по частната касационна жалба против въззивното определение на Софийски градски съд.

Ответникът по частната жалба Д. А. С., действащ чрез своята майка и законен представител Н. М. Х. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

А. С. е бил уведомен за обжалваното определение на 29.12.2023 година, а подадената от нега частна жалба е с вх. № 226/05.01.2024 година. Поради това частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. е приел, че исковото производство било образувано по искова молба на Д. А. С., действащ чрез своята майка и законен представител Н. М. Х. против А. С. за осъждане на ответника да заплащане на месечна издръжка с размер на 700.00 лв. считано от 01.06.2019 година до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването. Производството било разгледано по реда на бързото такова съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК и чл. 146, ал. 2 от ГПК. Срещу първоинстанционното решение била подадена въззивна жалба, която първоинстанционният съд бил върнал като подадена извън предвидения за това срок. За да постанови определението си и потвърди обжалвания акт на първостепенния съд въззивният такъв бил приел, че в случая не било спорно, че в отритото съдебно заседание на 20.10.2022 година, за което страните са били редовно призовани, в протокола било записано, че съдът бил изслушал устните състезания и в съответствие с нормата на чл. 315, ал. 2 от ГПК бил обявил, че ще се произнесе с решение на 03.11.2022 година, от когато за страните ще течал срокът за обжалване, като решението било обявено по-рано, а именно на 01.11.2022 година. Въззивният съд бил посочил, че срокът за обжалване не бил започнал да тече не от обявяването на решението, а от датата, на която съдът бил обявил в откритото съдебно заседание, че ще се произнесе с решение-03.11.2022 г. Прието било, че срокът за въззивно обжалване на А. С. бил изтекъл на 17.11.2022 година, а жалбоподателят А. С. бил депозирал своята въззивна жалба едва на 06.01.2023 година, извън преклузивния двуседмичен срок, поради което и въззивната жалба като просрочена подлежала на връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК. По изложените съображения въззивният съд бил потвърдил разпореждането на първостепенния съд, с което на основание чл. 262, ал 2, т. 1 ГПК била върната въззивна жалба. Съставът на ІV г. о. на ГК, на ВКС, намирал, че в случая частната касационна жалба била процесуално недопустима и следвало да бъде оставена без разглеждане, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежали на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, тоест от касационен контрол били изключени всички въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежали на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 от ГПК, независимо дали били преграждащи или обективиращи произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на делото. В конкретния случай първоинстанционното решение по гр. дело № 27 834/2022 година по описа на Софийския районен съд било постановено по иск с правно основание чл. 143 от СК-за осъждане на ответника А. С. да заплаща на ищеца-негово дете Д. А. С., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка и по иск с правно основание чл. 149 от СК-за осъждане на ответника да плати издръжка за минало време. Това решение подлежало само на въззивно обжалване, но не и на касационно обжалване според изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК. След като по изричното разпореждане на закона (чл. 280, ал. 3 от ГПК), по определени категории дела било постановено по същество двуинстанционно производство, съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежали на обжалване пред ВКС изобщо и постановените в това двуинстанционно производство определения, освен ако те били постановени за първи път от въззивната инстанция (чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1от ГПК), какъвто не бил настоящия случай. С оглед на това и обжалваното въззивно определение не подлежало на касационно обжалване. Частната касационна жалба била процесуално недопустима и следвало да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Както е посочено в чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК, на която се е позовал съставът на ВКС, ГК, ІV г. о., постановил обжалваното определение, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела по исковете за издръжка (независимо дали е за в бъдеще или за минало време; дали е за първоначална издръжка или за изменението й, и независимо от цената).

Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията посочени в т. 1 и т. 2 на същата и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. Допустимостта на касационното обжалване на определенията е поставена в зависимост и от възможността за касационно обжалване на постановените в същото производство решения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване, било поради ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК, било поради това, че законът изрично е предвидил, че производството е двуинстанционно, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. И в двата посочени случая производството приключва окончателно след произнасянето на въззивната инстанция. Затова постановените в тях решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд и разрешените с тях въпроси не могат да бъдат пререшавани по пътя на касационното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения, като води до недопустимост на касационното производство за тях.

В разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по исковете за издръжка. От това следва, че ГПК е предвидил двуинстанционно съдебно производство за тези, като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. С оглед на това и предвид чл. 274, ал. 4 от ГПК на касационно обжалване няма да подлежат и постановените в същото производство въззивни определения, а доколкото в това производство се постановяват за първи път преграждащи определения, то те ще подлежат на едноинстанционен контрол. Затова постановеното въззивно определение № 3219/13.03.2023 година на Софийски градски съд, ЧЖ-ІV-А състав, постановено по ч. гр. д. № 2716/2023 година не е подлежало на касационно обжалване и подадената против него частна касационна жалба правилно е била оставена без разглеждане, поради което обжалваното в настоящето производство определение трябва да бъде потвърдено.

Обстоятелството, че в определението на Софийски градски съд е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване определението на Софийски градски съд е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3217/26.10.2023 година на Върховния касационен съд, ГК, ІV г. о., постановено по ч. гр. д. № 4401/2023 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.