О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2057
[населено място], 19.07.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. И. М. К.
като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 231 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Народно читалище „Вещина-2005“ /в несъстоятелност/, [населено място] чрез адв. Н. К. обжалва решение № 470 от 10.07.2023 г. по в. т.д. № 301/2023 г. на Апелативен съд - София, ТО, 15 състав, с което е потвърдено решение № 122 от 30.01.2023 г. по т. д. № 2747/2021 г. на Софийски градски съд, ТО- VI-10 състав в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от настоящия жалбоподател против „Център за развитие на човешките ресурси“, [населено място] искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД срещу Народно читалище „Вещина 2005“ за признаване за установено несъществуването на вземането на ответника в размер на сумата от 446 267,21 лв. - подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-061170 (със срок за изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.), за сумата от 263 364,24 лв. - подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672 (със срок за изпълнение на проекта от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г.) и по искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено несъществуването на вземането на ответника за сумата от 19 586,17 лв. - лихва за забава върху сумата от 446 267,21 лв. - подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13- 061170 (със срок за изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г.) за периода 01.02.2021 г. - 08.07.2021 г. и за сумата от 11 558,76 лв. - лихва за забава върху сумата от 263 364,24 лв. - подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI-№ 2018-1-BG01-ESC13-062672 (със срок за изпълнение на проекта от 01.08.2019 г. до 31.01.2021 г.) за периода 01.02.2021 г. – 08.07.2021 г.
В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно.
Ответникът по касационната жалба „Център за развитие на човешките ресурси“, [населено място] оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Синдикът на НЧ „Вещина 05“ не е подал отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице.
Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, постановено по отрицателни установителни искове, предявени по реда на чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – за признаване за установено, че Читалище „Вещина 2005“ (длъжник в производство по несъстоятелност), не дължи на Център за развитие на човешките ресурси (Н. Н. агенция за Р България на ЕК по Програма „Европейски корпус за солидарност“ на Европейския съюз“) заплатените авансови вноски от 446 267,21 лв, подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI-1 № договор № 2018-1-BG01-ESC-12-061170 (със срок за изпълнение на проекта от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г. ) и за сумата от 263 364,24 лв, подлежаща на връщане авансова вноска по развален договор приложение VI № 2018-1-BG01-ESC12-062672 (със срок за изпълнение на проекта от 01.08.2019 г до 31.01.2021 г. и по искове с правно основание чл. 694, ал.1. , т. 1 от ТЗ вр. Чл. 86 ЗЗД за признаване за установено несъществуването на вземането на ответника за сумата от 19 586,17 лв, лихва за забава върху сумата 446 267,21 лв и 11 558,76 лв лихва за забава върху сумата от2 63 364,24 лв.
Въззивният съд е приел, че макар и във въззивната жалба да се посочва само сумата от 446 267,21 лв., която представлява авансовото плащане само по единия индивидуален договор (№ 2018-1-BG01-ESC-12- 061170), то с оглед изложените оплаквания и искането, обжалването на първоинстанционното решение е в цялата му отхвърлителна част, т. е. относно и двата конкретни договора.
Въззивният съд е изследвал дали са били налице основания за разваляне на тези договори от страна на ответника, на основание чл. 87, ал. 3, респ. налице ли са предпоставките съгласно чл. 87, ал.4 от ЗЗД.
С оглед приложение на чл. 272 от ГПК и като е направил свои собствени изводи, въззивният съд е приел следното. Приел е за установено, че на 04.02.2019 г. между „Център за развитие на човешките ресурси“, [населено място] в качеството на Национална агенция на ЕК по Програма „Европейски корпус за солидарност“ на ЕС и Народно читалище „Вещина-2005“ (н) бил сключен договор 2018-1-BG01-ESC12-061158 от 04.02.2019 г. за дългогодишно сътрудничество, което да допринесе за постигане на целите на „Европейски корпус за солидарност“. Договорът бил рамков, като със съдържанието се определяли дейностите, броя на доброволческите служби, които следвало да се реализират в уговорения три годишен период. Договорът бил със срок от 04.02.2019 г. до 03.02.2022 г. В рамките на уговореното, за бенефициера възниквало задължение да изготви конкретни проекти за конкретните дейности, брой доброволчески служби, както времето и мястото на събитията.
Прието е, че с оглед конкретна норма от ОУ чл. II 17.3 дори при прекратяване на рамковия договор, не се прекратяват отделните сключени договори, ако са били в сила към момента на прекратяването. Прекратяването на рамковия договор, не влече прекратяване на отделните договори.
В изпълнение на рамковия договор читалището подало три проектни предложения, по които били подписани два конкретни договора с № 2018-1-BG01-ESC13-061170 от 08.02.2019 г. и №C12019-2-BG01-ESC13-062672 от 27.08.2019 г. Първият договор бил със срок 01.01.2019 г. и по който били извършени дейности по осигуряване на доброволческата служба като осъществяването на самите доброволчески дейности било забавено, поради което и било поискано удължаване на срока, което не било прецедент в практиката при изпълнение на този тип проекти.
Прието е, че периодът, в който е следвало да се осъществят проектите дейности - от 01.01.2019 г., 18 месеца, към 13.03.2020 г. са изминали повече от 14 месеца, т. е проектните дейности би следвало да са във финалния етап на реализация. Съдът е приел, че няма доказателства последните 3 месеца от договора да е било предвидено да се осъществят всички основни дейности по проекта, което да е било препятствано от обявената извънредна обстановка. Прието е, че с оглед разясненията във връзка с указанията да се уточни искането за продължаване на срока на изпълнение на договора, формулирано от изпълнителя-длъжник, в представения от ищеца доклад, било посочено, че по проект 1170 към 26.05.2020 г. били изпълнени „подготвителни дейности“. Нямало приложени доказателства, за да установяват, че действително така описаните, дори и като подготвителни дейности, били реално осъществени. В становището от 12.10.2020 г. във връзка с процедурата по прекратяване на рамковия договор и договори 1170 и 2672 не били изложени конкретни твърдения за извършени дейности по договор 1170. В допълнение, в исковата молба самият ищец бил признал, че има забава по този договор, без да излага конкретика какви реално дейности са извършени до момента на исканото удължаване на срока, съответно до датата на изтичане на първоначално заложения период за изпълнение на проектните дейности, или до момента на иницииране на процедурата по прекратяване на договор 1170 от националната агенция.
Прието е, че няма конкретни данни, които да обуславят искането за продължаване на срока, като с оглед изискванията за добросъвестно изпълнение на задълженията по договорите, било необходимо да се установи какви са причините за искането за продължаване срока на договора. Направен е извод, че по делото не било установено да са осъществени конкретни дейности по проекта, вкл. конкретика относно твърдените подготвителни дейности в писмото от 02.06.2020 г.– с кои лица са достигнати уговорки, за кои градове е събирана информация.
С оглед отправеното изявление за прекратяване на договора от страна на Център за развитие на човешките ресурси към изявлението за прекратяване на договора 1170 - 21.08.2020 г. следвало да са налице извършени дейност А4, да е в процес на изпълнение дейност А1, в рамките, на която да са въведени оферти за реализиране на 12 дългосрочни доброволчески служби. Въззивният съд е приел, че няма никакви ангажирани доказателства от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е изпълнил дори и тези конкретни дейности по договор 1170, да е направил каквито и да е разходи, които да подлежат на отчитане и са допустими разходи съгласно рамковия договор, ОУ към рамковия договор и договор 1170, които да са индиция, че е осъществил каквато и да е дейност по проекта в периода от сключването му до 13.03.2020 г., а и до изявлението за прекратяване. Съдът е обобщил извод, че липсва точно изпълнение, поради което са налице предпоставки за разваляне на договора. Неизпълнението на дейности за период от 14 месеца, при обща продължителност съгласно договора, 16 месеца, са обосновали липса на необходимост за даване на допълнителен срок за изпълнение, като не било възможно изпълнение на всички заложени дейности, в какъвто и да е разумен срок. Налице било неосъществено изпълнение с оглед интереса на кредитора, предвид характера на разходваните средства – безвъзмездно отпуснати средства, отпуснати чрез директно европейско финансиране, което изисква още по-голяма строгост при съблюдаване разходването на тези средства в уговорените параметри на договорите. Националната агенция била спазила процедурите за официално уведомление, но в указания 45 дневен срок не бил получил допълнителна информация. Това уведомление е прието за даване срок за изпълнение, по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, макар такъв да не е следвало да се дава, за да се породи право едностранно кредиторът да развали договора. Писмото-покана било получено от изпълнителя след изтичане на срока (изтекъл на 10.10.2020 г., писмото получено на 12.10.2020 г.), но също не съдържа никакви конкретни мерки, които партньорът предлага, за да се запази действието на договор 1170.
Липсвало отбелязване в уеб-базираната система Mobility Tool за осъществени дейности. С оглед предмета на договора – разходване на безвъзмездно отпуснати средства по програма Европейски корпус за финансиране, публичното отчитане на дейностите, на разходваните средства е важен елемент от договорните задължения на партньорите по договора. Партньорът – Народно читалище Вещина 5, [населено място] (н) е надлежно уведомен за разваляне на договора от Центъра за развитие на човешките ресурси като национална агенция по програма „Европейски корпус за солидарност“, прекратена е конкретната договорна връзка между тях, и съответно за него е възникнало задължението да възстанови получените авансово безвъзмездни средства. Поради това е прието, че искът е основателен като доказан, че Центърът като национална агенция има вземане за връщане на даденото по разваления договор 1170 в размер на дадената сума 228 172,8 евро, респ. на основание § 2 от ДР на ТЗ в левова равностойност 446 267,21 лева.
Прието е, че съобразно уговореното в чл. II.26.2, изр. първо от процесния договор преди възстановяване на неоснователно платената сума националната агенция следва да покани ответника да възстанови неправомерно изплатената сума. Прието е, че тази уговорка съответства и на ЗЗД - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Прието е уведомление чрез електронно писмо, което не е оспорено да е получено от длъжника, като срокът за възстановяване на сумите и по двата договора бил 31.01.2021 г.
Поради това се установява, че ищецът дължи лихва за забава върху сумата от 228 172,80 евро за периода 31.01.2021 г. – 08.07.2021 г. – датата на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност. Размерът на дължимото обезщетение бил 19710.13 лева.
Относно договор 2672 също не се установява постигане продължаване срока на договора. От началото на договора месец септември 2019 г. до месец март 2020 г., е прието, че са изминали 6 месеца, в които читалището извършило подготвителни дейности, което било нормално за този етап. За извършеното бил представен междинен отчет в съответствие с 5.3 от договора. Съдът е установил, че ищецът не е доказал, че е бил в невъзможност да изпълнява всички свои задължения (съгласно дефиницията за непреодолима сила по ОУ към рамковия договор) по договора за периода след 13.03.2020 година. Не са изложени от читалището конкретни твърдения относно конкретни дейности, предвидени в периода след 13.03.2020 г., които да са били препятствани за провеждане поради обявената епидемична обстановка. Не са изложени и конкретни твърдения докога за ищеца е продължила, ако е имало, тази невъзможност за осъществява дейностите по проекта. Съдът е установил, че съгласно цитирания доклад от проверка на Националната агенция от 07.07.2020 г. относно този проект в периода 15.02.-25.05.2020 г. е следвало да се проведат три дейности (дейност А3, дейност А4 и дейност А6). Тези три дейности обаче не изчерпвали проекта, а не се установявало, че след датата на подаване на междинния отчет - 21.05.2020 г. да са били налице пречки за осъществяване на същите, както и на другите дейности, дори и да не е било получено разрешение за удължаване на срока на проектните дейности (доколкото относно договор 2672 не се установява да е продължен срокът на осъществяване на проектните дейности). Дейност А3 била посочена за провеждане в периода 15.02.2020 г. – 15.03.2020 г., т. е преди да настъпят ограниченията, наложени със решението на НС от 13.03.2020 година относно мерките при извънредно положение. Прието е, че не е доказано, че наложените преди това ограничения със заповед № РД-01-114/05.03.2020 на министъра на здравеопазването за обявяване на грипна епидемия и заповедта на министъра на здравеопазването от 09.03.2020 г. са засегнали провеждането на тази дейност, още повече, че тя е следвало да е в края си към момента на издаване на заповедите. Няма данни обаче, че са извършвани реално каквито и да е конкретни дейност от доброволци в рамките на заплануваната дейност А3. Дори и да е била налице посочената „непреодолима сила“ , то съгласно чл.II.16.1 от ОУ към рамковия договор, ищецът като партньор по договора е следвало да предприеме действия по „спиране на изпълнението на дейността“, което не било установено да е направил. Дори и за периода март – май 2020 г. да е имало затруднения при осъществяване на дейностите, поради усложнената епидемична обстановка, съгласно чл. 3.3 от договор 2672, ищецът е разполагал с възможностите да прехвърля средства от различните бюджетни категории, в рамките на одобреното проектно предложение, без да е необходимо подписване на допълнително споразумение, като не било установено да се използва това разрешение.
Съдът е приел, че Народно читалище „Вещина 5“, [населено място] (н) е „участваща организация“ по смисъла на определенията на понятията, дадени в чл. 2 на Регламент 2018/1475 (приложим към конкретните отношения, доколкото касае създаването на правната рамка на Европейския корпус за солидарност, в която се разполагат конкретните договори между страните по делото) - публична или частна организация, с нестопанска или със стопанска цел, на местно, регионално, национално или международно равнище, на която е присъден знакът за качество, в качеството й на домакин или на изпълнител на поддържаща, включително изпращаща, функция, или и на двете, с което се гарантира, че тази организация е в състояние да осъществява дейности за солидарност в съответствие с целите на Европейския корпус за солидарност и която предлага възможност за доброволческа дейност, стаж или работа на участник или осъществява и подкрепя други дейности в рамките на Европейския корпус за солидарност. Именно поради необходимостта да се гарантира качеството на осъществяваните дейности, ограничението за възлагане на основни дейности по проекта на подизпълнители, е основно изискване на договора между страните. Това се подчертава от необходимостта участващата организация да притежава знака за качество за съответната дейност като предварително условие за получаване на финансиране по линия на Европейския корпус за солидарност за дейностите, посочени в член 7, параграф 1, буква а) - касаещи доброволческа дейност, стажове и работа, включително както индивидуални дейности в чужбина, така и дейности в държавата (така чл. 11 от регламента). Прието е, че е нарушено това изискване, като е установено по договор 2672 да е установено ищцовата организация да е осъществила самостоятелно каквато и да е дейност по договора, с изключение на дейността да избере подизпълнители, на които да възложи цялостното осъществяване на дейностите - от превоза и осигуряването на нощувките, до осъществяване персонални обучения на участниците, организиране на доброволческата служба, услуги по менторство и психо-социална подкрепа на участниците в дейностите, обучения при пристигане на участниците и по договор 2672 (съгласно посоченото в представените фактури за направени разходи). Така е обобщено, че ищецът е бил в пълно неизпълнение на договорните си задължения.
Прието е, че не е установено спазване на възложената времева рамка за осъществяване на основни дейности в проекта до датата на изпращане на уведомлението за прекратяване на договора (21.08.2020 г.) – дори да се приеме, че в периода 03.2020 г. – 06.2020 г. е имало някакво разбираемо забавяне в изпълнението на отделни дейности, ищецът не ангажира никакви доказателства, че в периода след проверката през месец юли 2020 г. да е продължил работата по дейностите, така както са разписани по проекта и реално да е осъществил същите, особено при установеното пълно плащане по договорите с подизпълнителите относно дейности А3, А4 и А6 в рамките на първото авансово плащане. Това е обусловило извод, че не било установено от бенефициера, чиято е доказателствената тежест да установи изпълнение на договорните си задължения по договор 2672 в срока до изпращане на уведомлението от страната на Центъра за прекратяване на договора, вкл. че е изпълнявал заложените проектни дейности в разписаните срокове. Прието е, че надлежно е уведомен бенефициерът за прекратяване на конкретната договорна връзка между тях, и съответно за него е възникнало задължението да възстанови получените авансово безвъзмездни средства. Поради това и ответникът доказал, че има вземане за връщане на даденото по разваления договор 2672 в размер на дадената сума 134 656 евро. Нямало основание да се прилага процедурата по чл.II.17.3 вр. чл.II. 25 за намаляване на размера на безвъзмездните средства относно договор 2672, тъй като не се установява да има извършени допустими разходи, доколкото няма реално осъществена никаква дейност по проекта, при спазване на изискванията на договор.
Установено е, че в тази връзка жалбоподателят е направил оплаквания, че не били налице основанията за разваляне на втория договор № 2018-1-BG01-ESC-12-062672, тъй като не било налице неизпълнение по него, в подкрепа на което е изложил съображения: че били извършени подготвителни действия; че неправилно съдът приел, че читалището ангажирало изцяло подизпълнител; че било налице искане за удължаване на срока и читалището изчаквало произнасянето на ответника, което било направено едва през месец юли 2020 г.; че неправилно било прието, че не е имало пречки да се продължат заложените дейности след датата на подаване на междинния отчет, който бил представен на ответника чрез мобилното приложение „Mobility Tool+“.
Въззивният съд е приел, че тези възражения на жалбоподателя Народно читалище „Вещина-2005“ също са неоснователни.
Посочил е, че по делото е установено, че в изпратените от ищеца междинен отчет, дори и в коригиран междинен отчет от 09.07.2020 г., не са посочени конкретни извършени дейности за периода от началото на заложените проектни дейности - 01.08.2019 г. до 13.03.2020 г. - до момента на възникване на извънредната епидемична обстановка от включените в проекта общо 6 дейности. В междинния отчет е посочено, че са извършени подготвителни действия по трите основни дейности А3, А4 и А6, като са осигурени транспорт, настаняване и изхранване на участниците, като се представят документи, удостоверяващи разходи за настаняване, психологическа подкрепа на доброволци, транспорт, кафе-паузи, наем на зали, вкл. и за периода март - април 2020 г., платени по договори на трети лица. При липса на точни данни за осъществените дейности и начина по планиране на бъдещите дейности, с писмо от 15.07.2020 г. Центърът бил поискал допълнителна информация и документи, във връзка с изпълнението на договор № 2018-1-BG01- ESC-12-062672, като по делото нямало данни тези указания да са изпълнени. В становище от 12.10.2020 г. във връзка с процедурата по прекратяване на договорите не се излагат конкретни твърдения за извършени дейности нито по договор № 2018-1-BG01-ESC-12-061170, нито по договор № 2018-1-BG01-ESC-12-062672. Въззивният съд е установил, че читалището не е представило нито пред „Център за развитие на човешките ресурси“, нито пред съда в хода на производството, доказателства, установяващи извършването лично от негова страна на каквито и да е действия по договорите, включително подготвителни.
Въззивният състав е приел, че от клаузите по чл. 11.10 - „Възлагане на договори, необходими за изпълнението на дейността“ и чл. 11.11 - „Възлагане на подизпълнители на задания, които са част от дейността“ от Общите условия към рамковия договор, се налага извод, че по начало е допустимо възлагането на дейности на подизпълнители, но това следва да бъде реализирано само на отделни основания, при спазване на нарочни процедури, гарантиращи прозрачност и избор на офертата, предлагаща най-добро съотношение качество - цена или по целесъобразност, както и при изрична забрана за възлагането на подизпълнители на основните задания по дейността. В процесния случай е прието, че от представените от читалището документи пред ответника не се установява да са спазени изискванията да не се възлага основна част от дейността на трети лица или за избор на изпълнители чрез предвидени процедури, гарантиращи прозрачност и избор на оферта предлагаща най-добро съотношение качество - цена, респ. обуславяща целесъобразност. Въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че ищецът представлява „участваща организация“ по смисъла на определенията на понятията, дадени в чл. 2 на приложимия в случая регламент 2018/1475, която следва да притежава знака за качество за съответната дейност като предварително условие за получаване на финансиране по линия на Европейския корпус за солидарност за дейностите, посочени в член 7, § 1, б. „а“, касаещи доброволческа дейност, стажове и работа, включително както индивидуални дейности в чужбина, така и дейности в държавата (чл. 11 от регламента). Въззивният съд е приел, че в процесния случай, не се установява по делото, ищецът именно в качеството му на „участваща организация“ да е осъществил самостоятелно каквато и да е дейност по договора, с изключение на дейността да избере подизпълнители, на които да възложи цялостното осъществяване на дейностите - от превоза и осигуряването на нощувките, до осъществяване персонални обучения на участниците, организиране на доброволческата служба, услуги по менторство и психо-социална подкрепа на участниците в дейностите, обучения при пристигане на участниците и пр. по договор № 2018-1-BG01-ESC-12-062672 (съгласно посоченото в представените фактури за направени разходи). Поради това е прието, че след като е нарушил ограничението да не възлага основните дейности на подизпълнители, ищецът е бил в пълно неизпълнение на договорните си задължения и съответно за ответника е възникнало потестативното право да развали договора поради съществено неизпълнение с оглед интереса, който гарантира и защитава.
Въззивният съд е посочил, че също така, по делото не е установено и спазване на възложената времева рамка за осъществяване на основни дейности в проекта до датата на изпращане на уведомлението за прекратяване на договора (21.08.2020 г.). Според съда, дори да се приеме, че в периода 03.2020 г. - 06.2020 г., в който е обявено извънредно положение да е имало някакво разбираемо забавяне в изпълнението на отделни дейности, ищецът не е ангажирал никакви доказателства, че в периода след проверката през месец юли 2020 г., когато вече е изяснена позицията на „Център за развитие на човешките ресурси“ и е представен междинен отчет чрез мобилното приложение „Mobility Tool+“, читалището е продължило работата по дейностите, така както са разписани по проекта и реално да е осъществило същите, за което не е имало пречки, особено при установеното пълно плащане по договорите с подизпълнителите относно дейности А3, А4 и А6 в рамките на първото авансово плащане. Това е обусловило извод за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.
Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Не се установяват основания, обосноваващи вероятност решението да е нищожно, като това изключва наличието на основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 1 от ГК. Също така не се установяват основания решението евентуално да е недопустимо. Както са приели съдилищата, исковете са допустими, при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 692 и чл. 694 от ТЗ. С определение от 30.11.2011 г. по т. д. 528/21 г., съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на НЧ „Вещина 2005“ 345599/26.08.2021 г.(подадено в срок срещу списъка с приети вземания, изготвен от синдика) срещу приемане на вземанията. Исковата молба е подадена в съда на 14.12.2021 г. Следователно е в срока, предвиден в чл. 694, ал. 6 от ГПК.
Няма основание да се приеме, че решението е евентуално недопустимо, с оглед реда за разглеждане на споровете между страните. С оглед сключения договор, на основание регламент 2018/1475 на ЕП и на Съвета, впоследствие отменен с регламент (ЕС) 2021/888 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на програма „Европейски корпус за солидарност“ и за отмяна на регламенти (ЕС) 2018/1475 и (ЕС) № 375/2014 (текст от значение за ЕИП) за установяване на правната рамка на Европейския корпус за солидарност, като е създадена Национална агенция за изпълнение на ЕКС следва, че не е налице правна уредба по силата на ЗУСЕФСУ (заглавие изм. 2022 г., предишно ЗУСЕСИФ). Европейският корпус за солидарност не е включен в хипотезата на чл. 1 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕФСУ към момента на сключване на договорите средствата от ЕСИФ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Р. Б. и впоследствие с изменението на закона през 2022 г., средствата от Европейския корпус за солидарност на ЕС, не са включени в регламента на ЗУСЕСФ. Следователно спорът между ЦЧРЧ и НЧ „Вещина 5“ се разглежда по общия исков ред, тъй като не е налице административен договор, съответно не е налице и хипотеза на чл. 19ж от АПК и спорът не подлежи на разглеждане от административните съдилища. Това обуславя извод, че исковете са допустими и решението не е постановено в недопустимо производство поради неспазване правилата за подведомственост.
По отношение на посоченото основание, очевидна неправилност на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание. Съгласно трайната практика по приложение на чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК на ВКС, соченото основание ще е налице само когато от мотивите на обжалваното въззивно решение, може да се установи неправилно приложение на закона, което е довело до приложение на несъществуваща норма или на норма в противния на действителния й смисъл, както и необоснованост на акта, която се изразява във вътрешно противоречиви мотиви, нарушаване правилата на формалната логика, или съществено процесуално нарушение, което може да се установи само от мотивите на обжалвания акт. В случая, макар и да се твърди очевидна неправилност на обжалваното решение, то не може да се установи такава. Изцяло въз основа на писмените доказателства по делото са основани изводите на въззивния съд, като с оглед техния анализ е направено заключение относно настъпилите факти, както и са приложени съответно нормите, регулиращи тези факти. Не може да се направи извод за очевидна неправилност на въззивното решение, доколкото мотивите са последователни, липсва вътрешна противоречивост. Същинска проверка, на основание чл. 281 от ГПК, в производството по селекция на касационни жалби, не може да се извърши. В случая не е налице нито една от посочените хипотези, за да може да се приеме, че е налице очевидна неправилност, като основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 , пр.3 от ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд на Р България
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 470 от 10.07.2023 г. по в. т.д. № 301/2023 г. на Апелативен съд - София, ТО, 15 състав.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: