Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. П. К., чрез процесуалния му представител адв. П. Л срещу Решение № 1759 от 18.03.2015 г., постановено по адм. дело № 8207/2013 г. от Административен съд София-град с доводи за необоснованост и неправилност. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се разноски.

Ответната страна – Столична община в писмения си отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил, като неоснователна, исковата молба на П. П. К. срещу Столична община, с която на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявен иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 4 750 (четири хиляди седемстотин и петдесет) лв., представляващи вложени от лицето средства за изграждане на навес от метална конструкция и поликарбонат над гараж № [номер] на жилищен блок [номер], [жк], причинени от незаконосъобразен административен акт - Разрешение за строеж № 51 от 12.05.2006 г. на главния архитект на район „М.“, отменено като незаконосъобразно по реда на чл. 216 от ЗУТ със заповед № ДК-04-75/01.08.2006 г. на началника на Столична РДНСК, ведно със законна лихва от завеждане на иска, както и разноски по делото.

За да постанови този резултат съдът е приел, че искът е неоснователен и недоказан. Наличието на отменен по съответния ред, като незаконосъобразен, административен акт - Разрешение за строеж № 51 от 12.05.2006 г. на главния архитект на район „М.“, не е достатъчно, за да се реализира отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Не са налице останалите комулативно изискуеми предпоставки – вреди и пряка причинна връзка между отменения административен акт и вредите. Ищецът е започнал и извършил строителството преди Недобросъвестното му действие, в нарушение на чл. 90 от АПК, има за правна последица приложението на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не се спори, че в случая е налице отменен, като незаконосъобразен, по съответния ред административен акт. Не е спорно също, че ищецът е претърпял вреди.

Спорният въпрос е налице ли е пряка причинна връзка между настъпилата имуществена вреда, чиято обезвреда се търси, и отменения административен акт. На този въпрос решаващият съд, след обсъждане на събраните доказателства и възраженията на страните, е дал верен отговор, който се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Вредите, които ищецът е претърпял не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт, а от виновните действията на самия ищец.

Съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗУТ, в приложимата му редакция по ДВ, бр. 37/2006 г.,: „Инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на документи за собственост, а за сгради на жилищностроителни кооперации - и влязло в сила решение на общото събрание за приемане на проекта“. Такова решение на общото събрание в случая не е налице. Обратното – по жалба на етажни собственици издаденото разрешение за строеж № 51 от 12.05.2006 г. е отменено.

След като П. К. не е разполагал с изискуемите по ЗУТ документи за издаване на разрешително за строеж, вкл. решение на общото събрание на етажните собственици, то той е започнал и реализирал строеж и е влагал средства с ясното съзнание за това, че извършва нарушение на закона. За неговите виновни действия обаче държавата не може да носи отговорност.

Ето защо извода на съда, че в случая увреждането не е причинено в пряка причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен административен акт, а изцяло по вина на пострадалия, поради което държавата не дължи обезщетение, е правилен и обоснован. Касационната жалба е неоснователна, а решението на съда, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор претенцията за присъждане на разноски е неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1759 от 18.03.2015 г., постановено по адм. дело № 8207/2013 г. от Административен съд София-град. Решението е окончателно.