Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 233 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР, отменен с ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г./ във вр. §15, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР.

Образувано е по жалба на Г. Д. К. против заповед № К-3267 от 04.04.2014 г. на Министъра на вътрешните работи относно налагане на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на държавен служител в ОДМВР - Б.. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена при съществено нарушение на административно-производствените правила и неспазване на установената форма, противоречие с материалноправните разпоредби на закона и несъответствие с целта му – отменителни основания съобразно чл. 146, т. 2-5 от АПК. Жалбоподателят претендира отмяната на заповедта като необоснована и незаконосъобразна.

Ответникът - Министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисокнсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от търсената защита. Въпреки предсрочната отмяна на акта на основание чл. 213, ал. 1 от ЗМВР отм. със заповед № 8121К-1107/23.07.2014г. на Министъра на вътрешните работи, поради постигане на целите на наказанието, което е извършено след изтичането на половината срок от изтърпяването му, правен интерес от съдебен контрол за законосъобразност е налице. Аргумент в тази насока е присъствието на заповедта като влязъл в сила административен акт в кадровото досие на служителя, тъй като с предсрочната отмяна наказанието не е заличено.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от...