Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ срещу решение № 2290 от 02.11.2015 г. по адм. № 1078/2015 г. на Административен съд Варна, с което е отменена негова заповед № 107/12.02.2015 г., с която на основание чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП и във връзка с чл. 88, ал. 1, т. 1, вр. чл. 73, ал. 2 от ЗЗП, е разпоредено: 1/ физическото лице С. Х. П. да спре временно доставянето на пазара на посочените в заповедта ННО генератори, за периода необходим за извършване на необходимия контрол, проверка и оценка на съответствието на стоките с изискванията за безопасност и извършване оценка на рисковете, които те могат да съдържат при нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност; 2/ физическото лице С. Х. П. да спре предлагането на описаните в т. 1 стоки във всички търговски обекти и по всякакъв друг начин, включително препродажба на едро на други търговци, продажба или подаряване на потребители.
Излага касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Счита за необоснован извода на съда, че стоката предлагана за продажба е безопасна, тъй като експертизата анализирала само документите по преписката, а не е направила експертиза на самия продукт. Съдът не взел предвид, че отговорите на експерта касаят само генераторите като предлаган продукт, не и инсталирани за експлоатация в автомобилите, както е посочено и в експертизата. Вещото лице се позовало на тест на изпитателна лаборатория, лицензирана от ДАМТН, а КЗП е приложила по преписката писмо от ДАМТН, в който се сочи че продуктът не е от компетентността на агенцията, тъй като не може да функционира самостоятелно без да е инсталиран в автомобил. Сочи, че след като ДАМТН не може да контролира експлоатацията досежно безопасността и/или дали този продукт отговаря на законовите изисквания, по които има компетенции, то не би могло и организация, която е на разрешителен режим от ДАМТН да се произнася дали тази стока съответства на директивите и законите, по които ДАМТН няма компетенции за контрол.
Заявява, че наличието на маркировката „СЕ" е индикатор за съответствие за изискванията за безопасност, за което изискване има само за поставянето им върху продукти, по които компетенции за България има само ДАМТН, където изискванията са точно регламентирани в ЗТИП (ЗАКОН ЗА ТЕ. И. К. ПРОДУКТИТЕ). За всички останали продукти маркировката „СЕ" не е задължителна. Поставената от лицето маркировка за конкретният продукт не може да се приеме, че е достоверна, т. к. има само частични доказателства за съответствие и дали отговаря на директивата за общата безопасност на стоките.Съдът не отчел факта че видно лице в областа на водородните продукти е заявило и е удостоверило със своето становище, че към настоящия момент изпълнението на Регламент (ЕО) № 79/2009 г. на Европейския парламент, относно одобрение на типа на моторни превозни средства /МПС/, задвижвани с водород и изм. на Директива 2007/46/ЕО, са възложени на Р България на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация", към Министерството на транспорта и че до момента не е имало процедура за типово одобряване на автомобили задвижвани с алтернативни горива.
Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. по представен списък. Ответната страна е представила писмени бележки.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.
За да отмени акта, съдът е приел, че в оспорената заповед за налагане на мярката (както и в Протокол № 4/29.01.2015г.) не е изрично посочено качеството, в което на лицето е разпоредено да спре временно доставянето на пазара на посочените в т. 1 ННО генератори на газ на Б.. В контекста на посочената в заповедта разпоредба на чл. 73, ал. 2 от ЗЗП съдът направил извод, че П. е идентифициран като производител, без да е посочено по кой точно от признаците по чл. 69, ал. 2 от ЗЗП е приет като такъв.
При справка в сайта на „HHO B.“ е установено, че като производител на генераторите е посочено [фирма] и е публикувана и декларация за съответствие на устройството – електрически генератор на газ на Б. НС12/24V PRO с изискванията на Директива 2006/95/ЕС от 12 декември 2006г. за сближаване на законодателствата на държавите – членки относно електрическите съоръжения, предназначени да работят при някои ограничения на напрежението както и че на етикета на устройството също е посочено [фирма]
Съдът е посочил, че неправилно мярката е наложена на П. в качеството му на производител, тъй като е собственик на домейна на уебсайта, плаща за хостинга и администрира сайта, признава в жалбата, че на посочения сайт предлага за продажба електрически генератори на газ на Б., произведени от „Р. парк". Физическото лице участва в търговската реализация на генераторите в качеството на дистрибутор, поради което неправилно наложената мярка е обоснована с чл. 73, ал. 2 от ЗЗП, изискваща производителят на стоки и лицето, предоставящо услуги, при поискване на контролен орган да докажат, че преди пускане на стоката или услугата на пазара са извършили оценка на рисковете, които те могат да съдържат за безопасността на потребителите.
Изложил мотиви, че жалбоподателят основателно твърди, че неправилно в т. 1 от обжалваната заповед като обект на забраната са посочени 7 вида ННО генератори. Както е посочено и на самия сайт, касае се за един вид устройство – Електрически генератор на Газ на Б., модел НС12/24V PRO, като след тирето е направено уточнение за обема и вида на двигателя, с които устройството е съвместимо.
Съдът преценил позоваването на становището на акад. П. за необосновано, тъй като отговорът касае сертифицирането и стандартизацията на МПС задвижвани с алтернативни горива, какъвто не е настоящият случай Въз основа на заключението по приетата СТЕ, съдът е приел, че електрическият генератор на газ на Б. е предназначен за автомобили, задвижвани от бутален двигател и работещи с фосилно (изкопаемо) гориво – бензин, дизел, пропан-бутан (LPG) и метан (CNG), ефектът от устройството е намаляване на консумацията на гориво, т. е. не се касае за устройство задвижващо МПС с втечнен водород, същото попада в обхвата на приложимия БДС ЕN 61010-1:2010, по който е извършена оценката за съответствие и е напълно безопасно устройство и не съществува риск за потребителите при неговата експлоатация. Решението е неправилно.
Както е посочил съдът, в случай, че контролен орган установи, че определена стока или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 1 от ЗЗП го задължава, да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й и адресат на разпоредбата може да бъде всеки производител или дистрибутор по смисъла на чл. 69, ал. 2 и чл. 77, ал. 2 от ЗЗП. Правилно е прието от съда, че жалбоподателят не е производител, поради което мярката е следвало да се наложи в качеството му дистибутор, а не на производител. Но дори основанието по чл. 73, ал. 2 от ЗЗП посочено в заповедта да не касае жалбоподателя пред съда, който не е производител, то достатъчно е, че едното посочено основание в заповедта 88, ал. 1, т. 1 от ЗЗП касае дейността на физическото лице като дистрибутор.
Следва да се провери налице ли е основание по чл. 88, ал. 1, т. 1 от ЗЗП.
В административното производство с писмо от 26.11.2014 г. на гл. дректор на гл. дирекция "Контрол на пазара" КЗП регионалните дирекции са уведомени, че след извършен преглед на действащите нормативни изисквания и стандарти е установено, че няма такива за удостоверяване съответствието на ННО Б. газ генератор с изискванията за безопасност на които трябва да отговоря за да бъде пуснат на пазара и за стоката няма конкретни изисквания за оценка на съответствието й съгласно чл. 71, ал. 3 от ЗЗП. Това е посочено и в докладната записка вх.№ Ц-03-3687/22.01.2015 г. гл. дректор на гл. дирекция "Контрол на пазара" КЗП до КЗП, представляваща предложение за издаване на заповедта.
Доводите на КЗП пред съда са също, че заповедта е издадена, тъй като не съществуват изисквания за удостоверяване на съответствието на ННО Браунгаз генераторите с изискванията за безопасност, както и че няма конкретни изисквания за оценка на съответствието им съгласно чл. 71, ал. 3 от ЗЗП и въпреки това стоката е била пусната на пазара без извършена оценка на рисковете, които може да съдържа при нормално предвидените очаквания на потребителите за безопасност. Мотивите за издаване на обжалваната заповед се съдържат в Протокол № 4/29.01.2015 г. Видно от т. 18 по Протокол № 4 от заседанието на КЗП проведено на 29.01.2015г., мотив за това становище е отговорът от акад. А. П. – председател на Българско водородно общество, според който до момента в България не е имало процедура за типово одобряване на моторни превозни средства, задвижвани с алтернативни горива от водород и водородни газови смеси, както и че няма конкретен документ, въвеждащ Регламент № 79/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно одобрение на типа МПС, с алтернативни горива от водород и водородни газови смеси. В становището е посочено, че в Р. Б няма действащ закон, подзаконов акт, лицензирана лаборатория, както и документи за сертификация и стандартизация на МПС задвижвани с алтернативни горива от водород и водородни газови смеси.
В представеното от касационния жалбоподател като доказателство писмо на ДАМТН изх.№ 34-00-77/19.06.2014 г., което се намира и по административната преписка, но е е обсъдено от съда, е посочено, че описания Б. газ генератор е предназначен за вграждане/монтиране в автомобили, не може да функционира самостоятелно и не попада в обхвата на директивите, за които ДАМТН е компетентен орган. Компетентен орган относно одобряването на компоненти, предназначени за вграждане в моторни превозни средства е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" към Министерство на транспорта, съобщенията и информационните технологии. МПС в които се вгражда такъв компонент следва да преминат одобряване на типа по реда на НАРЕДБА № 60 от 24.04.2009 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Обн. - ДВ. бр. 40 от 29.05.2009 г.), която въвежда изискванията на Директива 2007/46/EO на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства. Посочено е в писмото на ДАМТН, че продуктът е предназначен да работи със захранване 12 V и не попада в обхвата на директивата, респ. наредбата, която се прилага за електрическите съоръжения, предназначени за използване при променливо напрежение от 50 V до 1000 V и постоянно напрежение от 75 V до 1500 V.
При извършената проверка от КЗП изрично е обърнато внимание, че СЕ маркировката върху продукта и сертификата за съответствие с Директива 2005/95/ЕС не са изискване и доказателство за безопасността и функциите на този продукт. Следователно са били налице основания за налагане на принудителната административна мярка, тъй като не съществуват изисквания за удостоверяване на съответствието на ННО Б. газ генераторите с изискванията за безопасност, както и няма конкретни изисквания за оценка на съответствието им съгласно чл. 71, ал. 3 от ЗЗП и въпреки това стоката е била пусната на пазара без извършена оценка на рисковете, които може да съдържа при нормално предвидените очаквания на потребителите за безопасност.
Не е налице становище от компетентен орган относно одобряването на компоненти, предназначени за вграждане в моторни превозни средства - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация" към Министерство на транспорта, съобщенията и информационните технологии. При проверката становище ще следва да се изиска становище за необходимостта от одобрение и относно изискванията за безопасност.
След като описания Б. газ генератор е предназначен за вграждане/монтиране в автомобили, не може да функционира самостоятелно и не попада в обхвата на директивите, за които ДАМТН е компетентен орган, следва да се приеме, че сертификатът издаден от лицензирано дружество от ДАМТН не е достатъчен за установяване на безопосност на стоката.„СЕ" е индикатор за съответствие за изискванията за безопасност, който се поставя върху продукти, по които компетенции за България има ДАМТН, а след като е посочено от ДАМТН, че не е компетентният орган, то маркировката СЕ, че отговаря на изискванията на Директива 2006/95/ЕС въведена с Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението, не е достатъчно доказателство за изискванията за безопасност. Няма сертификат за съответствието с Директива 2007/46/EO, въведена с Наредба № 60 от 24.04.2009 г. за одобряване типа на нови первозни средства и техните ремаркета, като компетентен орган относно одобряването на компоненти, предназначени за вграждане в моторни превозни средства е Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация".
Следователно са налице основания за издаване на оспорената пред съда заповед. Правилно е прието от административния орган, че са налице предпоставките по чл. 88, ал. 1, т. 1 от ЗЗП за налагане на принудителната административна мярка.
Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2290 от 02.11.2015 г. по адм. № 1078/2015 г. на Административен съд Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Х. П. срещу заповед № 107/12.02.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите.
Осъжда С. Х. П. да заплати на Комисията за защита на потребителите разноски по делото в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.