Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. М. Н. против решение № 2826 от 22.04.2015 г., постановено по адм. д. № 765/2015 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и моли за отмяната му.

Касаторът е депозирал и частна жалба против разпореждане от 09.03.2015 г., с което съдът отказва да освободи Н. от заплащане на държавна такса.

Ответникът – полицейски орган при 04 РУП - СДВР, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба настоящата инстанция взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от П. М. Н. против разпореждане от 06.01.2015 г. на полицейски орган при 04 РУП - СДВР, с което на жалбоподателя е разпоредено да не нарушава обществения ред; с поведението си да не притеснява работещите на територията на „С. ц. С.”; да не нарушава наредбата на Столична община, като злоупотребява с алкохол на обществено място; да спазва законите в Р. Б; да не влиза в пререкания и упражнява психически тормоз над Е. Я., работеща в „С. ц. С.”.

С обжалваното решение Административен съд София – град отхвърля жалбата срещу оспореното разпореждане. Решението е недопустимо.

Независимо, че като правно основание в оспорения административен акт е посочен чл. 64 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), по същество същият представлява разпореждане по чл. 65, ал. 1 ЗМВР, съгласно който полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се...