Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с от чл. 122е от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) отм. .

Образувано е по две касационни жалби, съответно от кмета на [община] и от [фирма], против решение № 245/20.04.4016 г. по преписка № КЗК-121/2016г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което е отменено като незаконосъобразно Решение № 10-00-370/10.03.2016 г. на кмета на [община] за класиране на участниците и обявяване на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Строително - монтажни работи (изграждане, ремонт, реконструкция, поддръжка или възстановяване) на тротоарни настилки на територията на [община]" и преписката е върната на възложителя на етап разглеждане на предложенията за изпълнение на поръчката в Плик № 2 и продължаването й съгласно закона и мотивите, изложени в решението. На кмета на С. З. са възложени направените по производството разноски от жалбоподателя [фирма] със съдружници [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], ЕИК[ЕИК] в размер на 18 750, 00 лв. (осемнадесет хиляди седемстотин и петдесет) лева.

В касационната жалба от кмета на [община] обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е неправилно– отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съществото на доводите се твърди, че КЗК е извела незаконосъобразни правни изводи относно изискуемия от възложителя максимален гаранционен срок за изграждане на нови тротоарни настилки съобразно в чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р. Б и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти ( Наредбата). Мотивира се, че изискването към участниците в частност за този гаранционен срок попада в четвъртата хипотеза на цитирания нормативен текст, а именно „за останалите пътища и улиците - две години”, тъй като предмета на обществената поръчка включва не само...