Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационната жалба на Комисия за допускане на кандидати за заемане на академична длъжност "професор" в Медицински университет - П., назначена със заповед №Р-555/7.04.2015 г. на ректора на Медицински университет - П., чрез пълномощник, против решение №1343/306.2015 г. по адм. д.№1024/2015 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е прогласил нищожността на решение по пункт III на протокол от 9.04.2015 г. за недопускане до участие в обявен конкурс за заемане на академична длъжност "професор" по научна специалност "Дерматология и венерология" на доц. д-р Г. Ч..
Касаторът релевира доводи за недопустимост на съдебния акт, тъй като решението на Комисията не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, а е част от процедурата по провеждане на конкурса. Алтернативно, счита решението за неправилно на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска неговата отмяна. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът Г. К. Ч., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на съдебните разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба Г. Ч. срещу решение по пункт III на протокол от 9.04.2015 г. на Комисия, назначена със заповед №Р-555/7.04.2015 г. на ректора на МУ-П., с което кандидатът в обявен конкурс за заемане на академична длъжност "професор" по научна специалност "Дерматология и венерология" Г. Ч. не е допуснат до участие.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, тъй като с него пряко се засягат права и законни интереси на участник в конкурса; този акт не е изрично изключен в закона от съдебен контрол, а адресатът му не е във възможност да потърси съдебна защита срещу...