Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] срещу решение № 36 от 16.02.2015 г. по адм. д. 360/2014 по описа на Административен съд [населено място] в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 151201618/14.09.2012 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 660/28.12.2012 година на директор Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта му, с която са определени данък по чл. 35 от ЗДОФЛ отм. за 2006 година над сумата 2984, 12 лева, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 година над сумата 1680, 00 лева, за 2008 година над сумата 731, 97 лева, за 2009 година над сумата на 369, 66 лева и за 2010 година над сумата 185, 24 лева и съответните лихви, както и частта на РА, в която са определени за внасяне за ДОО за 2006 година над сумата 1999, 57 лева, за 2007 година над сумата 2962, 40 лева и за 2008 година над сумата 765, 33 лева и съответните лихви, както и в частта му за здравноосигурителни вноски общо за 2006 - 2010 година в размер над сумата 1188, 15 лева и съответните лихви.
Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че АСВТ е постановил решението си в обжалваната част при неправилна преценка и непълнота на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, което е довело до неправилно приложение на предвидените в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК правила за определяне на данъчната основа. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС [населено място] в обжалваната част и по същество на спора да потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Ц. В. Х., редовно призован не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.
С влязло в сила решение № 6102 от 08.05.2014г. състав на ВАС, Първо отделение по адм. д. № 9183/13 г. е отменил Решение №255 от 17.05.2013г. по адм. д. № 71/13 г. на Административен съд В. Т, в частта за определените му задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. и чл. 48 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски и съответните лихви за периода 2006 – 2010г., връщайки делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. В частта, в която решението не е върнато за ново разглеждане е влязло в сила.
При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд e постановил решение, с което е отменил Ревизионен акт № 151201618/14.09.2012 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 660/28.12.2012 година на директор Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта му, с която са определени данък по чл. 35 от ЗДОФЛ отм. за 2006 година над сумата 2984, 12 лева, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 година над сумата 1680, 00 лева, за 2008 година над сумата 731, 97 лева, за 2009 година над сумата на 369, 66 лева и за 2010 година над сумата 185, 24 лева и съответните лихви, както и частта на РА, в която са определени за внасяне за ДОО за 2006 година над сумата 1999, 57 лева, за 2007 година над сумата 2962, 40 лева и за 2008 година над сумата 765, 33 лева и съответните лихви, както и в частта му за здравноосигурителни вноски общо за 2006 - 2010 година в размер над сумата 1188, 15 лева и съответните лихви.
За да отмени ревизионният акт в тази част, първоинстанционният съд е приел, че в изпълнение указанията на ВАС и въз основа на направеният анализ на паричните потоци по сметката на РЛ, доказаните приходи и коригираните разходи за ревизирания период е установено, че РЛ има превишение на разходите, но в по –нисък размер от посочения в РА. Обжалваното решение е правилно.
Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване, които не са предмет на оспорване и се споделят от настоящата инстанция.
При анализа на събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства и заключението на назначената по делото ССЕ първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е приел изводите на приходната администрация, че ревизията на Ц. Х. следва да се проведе по реда на чл. 122 от ДОПК.
В изпълнение указанията на ВАС и въз основа на направения анализ на паричните потоци по сметката на РЛ, доказаните приходи и коригираните разходи за ревизирания период първоинстанционният съд е приел за установено, че РЛ има превишение на разходите.
Първоинстанционният съд е установил, че по първата задача вещото лице е извършило преизчисления на паричните потоци на жалбоподателя, като е коригирало потребителските разходи след игнориране на разходите за ел. енергия и вода и разходите за телефон и е прибавило реализираните доходи от дейност като [фирма], включително и като е коригирало изтеглени 4000 лева от сметка в ОББ, които са били отразени като разход вместо като приход. Съобразявайки заключението на експертизата съдът е определил допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ отм. за 2006 година в размер на 2984, 12 лева и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 година в размер на 1680, 00 лева, за 2008 година в размер на 731, 97 лева, за 2009 година в размер на 369, 66 лева и за 2010 година в размер на 185, 24 лева и е отменил РА за горницата над тези суми.
Правилно е приел първоинстанционният съд, че относно размера на обичайните разходи за издръжка за ревизираните периоди и установените в хода на ревизията конкретни разходи за издръжка – за ел. енергия, вода, телефонни услуги, платени данъци, такси следва да се кредитират изчислените парични потоци от заключението на вещото лице, а не посочените в РА. Неоснователни са доводите на касатора, че формираният облагаем доход /печалба/ представлява годишен резултат от дейността на фирмата, който не формира реален паричен доход, получен от лицето. В случая в изпълнение на указанията на ВАС правилно и законосъобразно са включени приходите на ревизираното лице от стопанска дейност като ЕТ и оплакването в касационната жалба е неоснователно.
Относно ЗОВ, разпоредбата на чл. 124а ДОПК (в сила от 15.02.2011 г.) е материалноправна норма и няма обратно действие. Разпоредбите на чл. 122- 124 ДОПК за установяване дължимостта на задължителни осигурителни не са приложими преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 124а ДОПК-т. е. преди 15.02.2011 г. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК е препраща норма-към нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК, която е с материалноправен характер. Поради това и препращатата норма е с материалноправен характер и като такава по принцип няма ретроактивно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК въвежда специфично основание за възникване на задължение за задължителни осигурителни вноски. Новото основание е наличие на укрити приходи или доходи или несъответстващи на имущественото или финансово състояние на ревизираното лице приходи или доходи. Такова основание за дължимост на осигурителни вноски не е предвидено в КСО.
В случая ако се отменят установените размери на ЗОВ ще се влоши положението на касатора, а Ц. В. Х. не е подал касационна жалба, поради което и в тази част решението следва да бъде оставено в сила.
Разноски: С оглед изхода на спора и липсата на данни за направени разноски от ответника по касация не се присъждат разноски за касационното производство.
Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, същото е обосновано, материалнозаконосъобразно и следва да се остави в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 16.02.2015 г. по адм. дело № 360/2014 по описа на Административен съд [населено място] Решението е окончателно.