Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при [община] срещу решение № 2396 от 27.11.2015 г. по адм. д. 2267/2015 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 470/ 18.05.2015 г., издаден от главен инспектор в отдел "Събиране и контрол” на Дирекция “ДМТ” при [община], потвърден с Решение № 27/ 05.08.2015 г. на Д. Д “МДТ” при [община] за определени задължения на С. И. Б.- З. за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 2010 г- 2014 г., ведно с прилежащи лихви.

Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът не взел предвид, че в жалбата си до съда, жалбоподателката заявила, че не ползва процесното жилище като „основно", поради което не възразява относно констатациите направени в акта, че за жилището, находящо се в [населено място], [улица], ет. 4, an. 9 не следва да ползва предвиденото облекчение за "основно"жилище, поради което съдът неправилно отменил изцяло акта.

Възраженията на задълженото лице се свеждат до обстоятелството, че данъкът върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци следва са изчислени върху площ, която не съответства на действителната площ на апартамента, тъй като общата РЗП на жилището е 76, 21 кв. м., като ведно с РЗП на обслужващите части на имота е общо 91, 21 кв. м. Съдът не назначил служебно експертиза въпреки, че останал неизяснен въпроса за действителната застроена площ на апартамента. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски адвокатско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна....