Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на началника на Митническо бюро (МБ) – Д. при Митница – В. и на [фирма] срещу Решение № 138 от 05.12.2014 г. по адм. дело № 456/2014 г. по описа на Административния съд – Д., с което е отхвърлена жалбата на [фирма] против решение към ЕАД № 11BG002009H0011866 от 19.09.2011 г. с вх. № 32-57509 от 05.06.2014 г. на началника на МБ – Д., потвърдено с решение № 32-82919 от 23.07.2014 г. на началника на Митница – В. и дружеството е осъдено да заплати на МБ – Д. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В касационната жалба на началника на МБ – Д., подадена чрез юрк. К., се обжалва решението, в частта в която в полза на МБ – Д. е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Ответната страна – [фирма] не е взела становище по жалбата.

В касационната жалба на [фирма] се обжалва изцяло първоинстанционното решение, като се поддържат всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания се отнасят до незаконосъобразност на потвърденото от съда тарифно класиране на процесната стока. Касатора твърди, че последващ контрол на вече приетия ЕАД е незаконосъобразен. Иска решението да бъде отменено. Претендират разноски по делото.

Ответникът – началника на МБ – Д., не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на началника на МБ – Д. има характер на искане за изменение на решението в частта за разноските, което следва да се отправи до първоинстанционния съд, а касационната жалба, подадена от [фирма] е неоснователна.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационните...