Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по оспорване, подадено от [фирма] срещу Заповед № РД-422/11.06.2015 г., издадена от министъра на околната среда и водите (МОСВ), с която на основание чл. 59, ал. 2 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО), чл. 63, ал. 1 и 2 от Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти/Наредбата/ и чл. 4, ал. 10 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (НОРРЗПТ), на дружеството е наредено да заплати на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда продуктова такса в размер на 3 701280, 98 лв., поради това, че организацията не е внесла доклад по чл. 18, ал. 1 ЗУО и чл. 55, ал. 1 от Наредбата.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна - издадена е извън преклузивния срок на закона и в нарушение на материалния закон, като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Жалбоподателят иска да бъде отменена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител-юрк.. П, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С обжалваната Заповед № РД-422/11.06.2015 г. на МОСВ на основание чл. 59, ал. 2 от ЗУО, чл. 63, ал. 1и 2 от Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти и чл. 4, ал. 10 от НОРРЗПТ, на [фирма] е наредено да заплати на предприятието за управление на дейностите по опазване...