Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.Образувано е по касационната жалба, подадена от А. К. против решение № 3577 от 22.05.2015 г., постановено по адм. дело № 2056/2015 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В касационната жалба се поддържа, че съдът не се е произнесъл по предмета на спора и не е обсъдил становището на страната относно приложимия материален закон и в частност съотношението между правилата на ЗОСОИ и реда за обезщетяване, уреден в чл. 7, ал. 2 от ЗВСОНИ. Поддържа се, че преклузивни срокове в ЗВСОНИ, подобно на уредените такива в чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ, не са предвидени, както и че няма препращаща норма в ЗВСОНИ, нито изрична норма в ЗОСОИ, предвиждащи че срока по чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ е приложим и до правоимащите лица по чл. 7, ал. 2 от ЗВСОНИ. В хода на делото по същество, катасорът се представлява от адв.. С, която по същество изцяло поддържа доводите от касационната жалба.

Ответната страна – Областния управител на област С. (ОУ), представлява от юрк.. П, оспорва касационната жалба и поддържа становище за отхвърлянето й като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение, според което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Според прокурора, обжалваното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, а съдът правилно е преценил, че начинът и редът за обезщетяване на правоимащите по чл. 5 ал. 3 ЗОСОИ е уреден еднозначно както за лицата, чиито жилища са отнети по чл. 7 ал. 1 ЗВСОНИ, така и за тези, чиито искове по чл. 7 ал. 1 ЗВСОНИ са отхвърлени. Обосновано и правилно съдът е приел, че преклузивният срок по чл. 9 ал. 4 ЗОСОИ е изтекъл, а разпоредбата на чл. 9 ал. 5 от закона е...