Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 187 и чл. 193, ал. 6 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/.
Образувано е по жалба на Н. С. Ф. от гр. С. против следните решения на Висшия съдебен съвет /ВСС/ по протокол № 7 от 16.02.2012 г.: по т. 4.9, с което ВСС е повишил Р. А. Т. – Пейчева – следовател в Софийска градска прокуратура, в длъжност "следовател в Национална следствена служба" /НСлС/, по т. 4.11, с което ВСС е повишил Н. Г. С. – следовател в Софийска градска прокуратура, с ранг „следовател в НСлС”, в длъжност "следовател в НСлС” и по т. 4.14, с което ВСС е повишил Д. К. Х. – следовател в Окръжна прокуратура гр. П., с ранг „следовател в НСлС ”
, в длъжност "следовател в НСлС”, без да е проведено гласуване за повишаване на жалбоподателя на същата длъжност, поради попълване на местата и прекратяване на гласуването. В жалбата се поддържа, че оспорените решения
са нищожни поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон. Жалбоподателят излага съображения, че подреждането на кандидатите в протокола за класиране е изцяло опорочено, тъй като не съответства на действителните оценки на кандидатите, като в частност жалбоподателят е получил индивидуални оценки от членовете на конкурсната комисия, чието средно аритметично число е 5.25, а не 5.20, както е посочено в протокола, а средните аритметични оценки на заинтересованите лица са по-ниски от неговите, както следва: на Р. Т. – Пейчева – 5, 20, а не 5, 35, както е посочено в протокола; на Н. С. – 5, 10, а не 5, 30; на Д. Х. – 4, 90, а не 5, 25. Формираната от конкурсната комисия воля е изцяло опорочено и подправена вследствие на множество аритметични грешки, което е довело до постановяване на оспорените решения на ВСС при тежък порок, който води до тяхната незаконосъобразност до степен на нищожност. По подробни съображения в посочения смисъл, жалбоподателят моли оспорените от него решения на ВСС да бъдат обявени за нищожни .
Ответникът по касационната жалба – Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. К. оспорва жалбата. В представените писмени бележки от пълномощника се излагат съображения, според които оспорените решения на ВСС са взети от компетентния колективен административен орган, при спазване на пределите на предоставената от закона оперативна самостоятелност и на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни норми и с целта на закона. Поддържа, че конкурсът за повишаване/преместване в съдебната власт е проведен при спазване на разпоредбите на Закона за съдебната власт и Правилата относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт . Заинтересованите страни –
Р. А. Т. – Пейчева, Н. Г. С. и Д. К. Х., всички от гр. С., не са изразили становища по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по изложените в нея съображения за нищожност поради допуснати технически грешки при определяне на крайните резултатите и класирането на кандидатите. Излага подробни съображения, че оспорените решения на ВСС следва да бъдат прогласени за нищожни поради допуснато особено съществено нарушение на императивното изискване на чл. 193, ал. 3 ЗСВ, опорочаващо изцяло смисъла и разпоредбите на ЗСВ относно конкурсното начало при кариерното израстване и нарушаващо основните принципи на АПК за публичност, прозрачност, последователност, предвидимост, законност и истинност.
Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:
Подадената жалба за обявяване нищожността на решениата на Висшия съдебен съвет по т. т. 4.9, 4.11 и 4.14 от протокол № 7 от 16.02.2012 г. е процесуално допустима, поради това че като участник в проведения конкурс за повишаване в длъжност „следовател в НСлС”, който не е бил назначен поради попълване на местата от кандидатите с по-високи общи оценки, жалбоподателят Н. С. Ф. има правен интерес от търсената съдебна защита, а съгласно чл. 149, ал. 5 АПК искането за обявяване на нищожност на административен акт може да се предяви без ограничение във времето.
От фактическа страна по делото е безспорно, че съгласно чл. 189, ал. 1 ЗСВ в "Държавен вестник", бр. 50 от 01.07.2011г., е публикувано обявление от ВСС, с което са обявени свободни длъжности за повишаване и преместване на съдии, прокурори и следователи в органите на съдебната власт, от които петнадесет длъжности "следовател в НСлС". Жалбоподателят Н. С. Ф. и заинтересованите лица Р. А. Т. – Пейчева, Н. Г. С. и Д. К. Х. са подали документи за участие в конкурса за тези длъжности и съответно са допуснати до участие, наред с останалите кандидати. Определените с решение на ВСС конкурсни комисии са провели събеседвания с кандидатите на 19 и 20 декември 2011г., за които са съставени съответни протоколи. От конкурсните комисии е съставен протокол, в който са определени общите оценки на кандидатите, посочени по поредността на входящите номера на заявленията за участие в конкурса. Според този протокол оценката на жалбоподателя е 5.2 , формирана от индивидуални оценки - 5. 25, 5.25, 5.50, 5.0 0 и 5. 25,
на заинтересованото лице Р. А. Т. – Пейчева е 5.35, формирана от индивидуални оценки – 5.75, 5.50, 4.00, 5.75 и 5.00, на заинтересованото лице Н. Г. С.
е 5.30, формирана от индивидуални оценки – 5.50, 5.50, 5.50, 5.00 и 4.00, а на заинтересованото лице Д. К. Х. е 5.25, формирана от индивидуални оценки – 5.00, 5.25, 4.50, 5.75 и 4.00. Вписаните в този протокол индивидуални оценки на всеки от четиримата посочени кандидати съответстват на общите оценки за притежаваните от същите кандидати професионални качества, които са посочени в индивидуалните работни протоколи на членовете на съответната конкурсна комисия, представени като част от административната преписка. Въз основа на общите оценки на кандидатите, посочените в общия протокол на двете конкурсни комисии, е съставен протокол за класиране на кандидатите в конкурса за длъжността „следовател” в НСлС, според който заинтересованите лица са класирани, както следва: Р. А. Т. – Пейчева – на 9-то място, Н. Г. С. – на 11-то, Д. К. Х. - на 14-то място, а жалбоподателят Н. С. Ф. е класиран на 1 -то място.
Въз основа на мотивирано предложение на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи от 07.02.2012г. ВСС е взел решения по т. т. 4.1. - 4.15 от протокол № 7 от заседанието на 16.02.2012г., с които, след проведено гласуване по поредността на класирането, на обявените 15 свободни щатни длъжности „следовател в НСлС” са назначени кандидатите, класирани на първите 15 места, а с решение по т. 4.16 от същия протокол е прекратено гласуването поради попълване на местата. Заинтересованите лица са назначени на длъжността „следовател в НСлС”, както следва: Р. А. Т. – Пейчева е назначена с решението по т. 4.9, Н. Г. С. – по т. 4.11 и Д. К. Х. – по т. 4.14., а за жалбоподателя Н. Ф. не е проведено гласуване, поради попълване на местата и прекратяване на гласуването за тези длъжности.
От съвкупния анализ на представените доказателства – индивидуални работни протоколи на членовете на изпитните комисии, общ протокол на двете комисии и протокол за класиране на участниците, се налага извода, че е допусната техническа грешка при изчисляването на общата оценка на част от кандидатите и в частност на оценките на жалбоподателя и на заинтересованите лица, като оценката на жалбоподателя Н. Ф. вместо 5, 25
, като средноаритметична от индивидуалните оценки /5.25, 5.25, 5.50, 5.00 и 5.25/, е изчислена на 5.20, а общата оценка на заинтересованите лица
е изчислена, както следва: на Р. А. Т. – Пейчева вместо 5, 20, като средноаритметична от индивидуалните оценки /5.75, 5.50, 4.00, 5.75 и 5.00/, е изчислена на 5, 35, на Н. Г. С.
вместо 5, 10, като средноаритметична от индивидуалните оценки /5.50, 5.50, 5.50, 5.00 и 4.00, е изчислена на 5, 30, а на Д. К. Х. вместо 4.90, като средноаритметична от индивидуалните оценки /5.00, 5.25, 4.50, 5.75 и 4.00/, е изчислена на 5, 25. Класираното на кандидатите от конкурсните комисии и съответно - поредността на гласуването, проведено от ВСС, са осъществени въз основа на сгрешените общи оценки на кандидатите /в частност на страните по настоящото дело, както и на други кандидати/.
От правна страна, регламентацията на конкурса за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт, се съдържа в раздел ІІа от глава десета на Закона за съдебната власт. В чл. 189, ал. 1 ЗСВ е предвидено, че свободните длъжности в съдилищата, прокуратурите и следствените органи се обявяват от ВСС по реда на чл. 179 поотделно за всеки орган на съдебната власт, и се заемат след конкурс, който се провежда чрез събеседване. В чл. 189, ал. 4 ЗСВ е предвидено, че конкурсът се провежда от определени от ВСС конкурсни комисии, като в тази алинея и следващите до ал. 8 са регламентирани правила за определяне на комисиите. В чл. 192, ал. 1, изречение първо ЗСВ е предвидено, че конкурсната комисия провежда конкурса чрез събеседване с кандидатите за повишаване в длъжност или преместване по практически въпроси, свързани с прилагането на законите, а в изречение второ е предвидено, че при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестации, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Според ал. 2 на чл. 192 ЗСВ конкурсната комисия изготвя протокол за класиране на кандидатите заедно с мотивирано становище, а според ал. 3, конкурсната комисия изпраща резултатите от класирането заедно с цялата конкурсна документация и протокол /стенограма/ от проведеното събеседване на ВСС. В ал. 4 на същия член е предвидено, че комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" /ПЕПК/ на ВСС извършва преценка за притежаваните нравствени качества от първите трима кандидати за всяка длъжност и изготвя становище за всеки кандидат въз основа на документите, представени от кандидата, и документите, съдържащи се в кадровото дело, относно резултатите от проверките на Инспектората към ВСС, поощренията и наказанията, сигналите за нарушение на правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.
Според чл. 193, ал. 1 ЗСВ резултатите от класирането на кандидатите заедно с цялата конкурсна документация и със становището на комисия "ПЕПК" се предоставят на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, която съгласно ал. 2 внася във ВСС мотивирано предложение за повишаване или за преместване на кандидатите, класирани на първо място за длъжностите в съответните органи на съдебната власт. Съгласно чл. 193, ал. 3 ЗСВ Висшият съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата, като според ал. 4, при приемането на това решение ВСС проверява дали класираният на първо място кандидат отговаря на изискванията за стаж по чл. 164, както и дали притежава необходимите професионални и нравствени качества.
Предвид установената по делото фактическа обстановка се налага извода, че предвидената в ЗСВ процедура формално е спазена. При провеждане на гласуването от ВСС обаче е допуснато особено съществено нарушение на материалния закон, поради това че в действителност гласуването не е проведено по поредността на класирането, което представлява императивно изискване по чл. 193, ал. 3 ЗСВ. От формална гледна точка ВСС е провел гласуване по поредността на класирането, така както му е представено от Комисията по предложенията и атестирането в мотивираното предложение, като това класиране съответства на съставения от конкурсната комисия протокол за класиране на участниците, предоставен на КПА заедно с цялата конкурсна документация и със становището на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията”. Това класиране обаче не съответства на действителните резултати на кандидатите /в частност на страните по настоящото дело/, така както са оценени от членовете на конкурсната комисия, съобразно оценките, отразени в индивидуалните протоколи. Предвид липсата на данни или твърдения за обратното, следва да се приеме, че отразените в индивидуалните протоколи оценки на всеки от кандидатите съответстват на изискването по чл. 192, ал. 1 ЗСВ, а именно при определянето им да са взети предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестации. Затова общата оценка на всеки кандидат следва да представлява средноаритметична величина от индивидуалните оценки, поставени от членовете на съответната конкурсна комисия. Както вече се посочи, по отношение на страните по настоящото дело не е налице такова съответствие, което води до извода, че класирането им в протокола за класиране на кандидатите не съответства на действителните резултати на кандидатите. От това следва извода, че гласуването по поредността на класирането, така както е отразено в протокола за класиране, е проведено в нарушение на действителното класиране на кандидатите съобразно техните действителни общи оценки. Както ВСС, така и помощните му органи са имали обективна възможност да констатират допуснатата техническа грешка при формирането на общата оценка на кандидатите, тъй като цялата документация по проведения конкурс, включително индивидуалните протоколи с оценките на всеки кандидат, поставени от членовете на комисията, са били предоставени заедно с протокола от класирането. В резултат на проведеното гласуване на кандидатите не по поредността на действителното им класиране, а по неправилно определената поредност в протокола за класиране, кандидатурите на заинтересованите лица неоснователно са подложени на гласуване преди тази на жалбоподателя, което е довело до повишаването им в длъжност, а от друга страна е довело до невъзможност за провеждане на гласуване относно кандидатурата на жалбоподателя поради изчерпване на местата.
Проведеното гласуване от ВСС в нарушение на императивното изискване по чл. 193, ал. 3 ЗСВ представлява особено съществено нарушение на материалния закон, което е опорочило волята на решаващия орган до степен на нищожност. Следва да бъдат споделени доводите на представителя на ВАП, че с оспореното решение на практика е нарушен основния принцип на конкурсното начало при кариерното израстване, както и основните принципи на АПК за публичност, прозрачност, последователност, предвидимост, законност и истинност.
По изложените съображения оспорените решения на ВСС по т. т.
4.9, 4.11 и 4.14 от протокол № 7 от 16.02.2012 г. следва да бъдат прогласени за нищожни, а преписката да бъде върната на ВСС за валидно и законосъобразно приключване на конкурсното производство, при спазване на изискванията по чл. 192, ал. 2 – 5 и чл. 193 ЗСВ.
Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ
следните решения на Висшия съдебен съвет от протокол № 7 от 16.02.2012 г.
:
- по т. 4.9, с което е повишена Р. А. Т. – Пейчева – следовател в Софийска градска прокуратура, в длъжност "следовател в НСлС”;
- по т. 4.11, с което е повишена Н. Г. С. – следовател в Софийска градска прокуратура, с ранг „следовател в НСлС”, в длъжност "следовател в НСлС” и
- по т. 4.14, с което е повишена Д. К. Х. – следовател в Окръжна прокуратура гр. П., с ранг „следовател в НСлС”, в длъжност "следовател в НСлС”
.
ИЗПРАЩА
преписката на Висшия съдебен съвет за продължаване и приключване на процедурата по конкурса за повишаване в длъжност и преместване на длъжност „следовател в Национална следствена служба”, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Н. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ А. Д./п/ Т. Т.
А.Д.