Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на [Фирма 1] със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Ц. С." № 35, подадена чрез процесуалния му представител юрк.. А., срещу решение № 285 от 29.12.2010г. на Административен съд - гр. Я., постановено по адм. д. № 294/2010г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 102/08.09.2010г., издаден от кмета на община Я..

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, правните изводи на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Неправилно е прието, че имотът на дружеството се намира в границите на районите, определени със заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Пътят, представляващ имот с идентификатор 87374.42.317, не е вписан в подробния списък към заповедта. Не е доказано реалното извършване на услугата "Поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" в района, в който се намира имотът. Представените справки не са подписани. Съгласно чл. 6 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите на територията на община Я., приета от ОбС Ямбол, лицата, неползващи услугата през определен период от годината, заплащат такса само за периода на ползването. От свидетелските показания се установява, че услугата в района на дружеството не се извършва. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният акт, а ако се приеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Заявява се и претенция за присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - кметът на община Я. - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв.. Х.. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Я. е бил Акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 102/08.09.2010г., издаден от кмета на община Я.. С него на [Фирма 1] е установено задължение за такса за поддържането на чистотата на обществените територии на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ за 2010г. / към 08.09.2010г./ в размер общо на 1186.72 лв. /главница и лихва/.

За да отхвърли като неоснователна жалбата на дружеството, съдът е изложил следните съображения:

Имот с идентификатор 87374.42.382, в който се намира и сградата, собственост на жалбоподателя, попада в землището на гр. Я., м. "Чатал могила" и е сред посочените в т. 6 от Заповед № РД 02/0396 от 22.10.09г. на Кмета на гр. Я. за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги. Жалбоподателят твърди, че услугата по поддържането на чистотата на обществените територии не е предоставяна от общината, поради което таксата не се дължи. От страна на ответника по делото са ангажирани годни доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че услугата, за която е определена процесната такса, е действително извършвана. Представени са фактури за заплащани суми от страна на общината на изпълнителя по договор № 102/12.09.08г. за периода м. януари - м. септември 2010г. именно за поддържане чистотата на обществените територии, които сравнени с протоколите за извършен обем работа и отговарящи на приложените рекапитулации, налагат извод за извършване на услугата от ответника по делото и за нея се дължи такса. Този извод не се променя от свидетелските показания на разпитаните свидетели. Неоснователен е и другият довод на жалбоподателя, че не се дължи заплащането на такса, тъй като услугата е предоставяна в по-малък обем, предвид обстоятелството, че път с инд. № 87374.42.317 по КК на гр. Я., водещ към процесния имот, фигурира в справките само за месеците юли, август и септември 2010г. Изрично в чл. 71, т. 2 от ЗМДТ законодатлят е предвидил, че таксата за пъддържане чистотата на териториите за обществено ползване не се дължи само, когато услугата не е предоставяна изобщо. Така постановеното решение е правилно.

В чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Законът в ал. 2 на чл. 63 изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.

Съгласно чл. 9 от ЗМДТ, редът за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги се определя с наредба на общинския съвет - в случая Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите на територията на община Я., в която е определен размерът на таксата за почистване на улични платна, площади, алеи, паркове и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване, в размер на 3.93 промила за нежилищни имоти на базата на отчетната стойност. Размерът на таксата не се оспорва.

Със заповед № РД - 02/0396/22.10.09г. на кмета на община Я. на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ са определени границите на районите и вида на предлаганети услуги, както и честотата на сметоизвозване, почистване и обезвреждане в депа на битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. В т. 6 от заповедта е посочено, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се извършва на имоти /терени/ в землището на гр. Я., на които се извършва промишлена, търговска и друга стопанска дейност. Безспорно по делото е установено, че имотът на жалбоподателя се намира в границите на землището на гр. Я., в район, в който се извършва промишлена, търговска и друга стопанска дейност. Това обстоятелство е видно от представената схема на кадастралната карта на гр. Я. и землището му, в която е посочена границата на района, процесният имот с инд. № 87374.42.382, който е в рамките на тази граница, път, представляващ имот с идентификатор 87374.42.317, обслужващ процесния имот. Този път е включен под № 9 от раздел V на подробния списък на уличните платна, площади, паркове и други територии, предназначени за обществено ползване, включени в заповед № РД - 02/0396/22.10.09г. на кмета на общината, като обслужваща улица : ул. "Ямболен"-"Екобулпак/"Екопласт" и се явява обслужващ за процесния имот път. Не се спори, че за района, в който се намира процесният, имот, общината не е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, поради което на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ на жалбоподателя е определена само такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Правилен е изводът на съда, че представените по делото от страна на ответника писмени доказателства - договор № 102/12.09.08г., с който община Я. възлага на ГД "Комунални дейности и благоустройство" - гр. Я. извършване на услугите по почистване, поддържане на чистотата на озеленените територии и териториите за обществено ползване; справки за ръчно почистване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, както и справка за използван транспорт при почистване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване; двустранно подписани протоколи за извършен обем работа за всеки месец, рекапитулации, контролни листове за извършен контрол преди разрешаване на разходите по фактурите за всеки месец от периода м. януари - м. септември 2010г., за който е определен размерът на публичното общинско вземане, с оспорения акт, установяват реалното извършване на услугата, което е условие за дължимостта на таксата, съгласно чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. Видно от самите справки, същите са изготвени от изпълнителя по договор № 102/12.09.08г. - ГД "Комунални дейности и благоустройство" - гр. Я.. Справката за използван транспорт от м. юли 2010г. е подписана от представляващия дружеството. Останалите справки, макар и неподписани от него, са послужили за отчитане на извършеното пред общината и на базата на тях са изготвени рекапитулациите, които са подписани от представляващия дружеството. На базата на справките и рекапитулациите е извършвана от общината проверка и контрол преди да се изърши заплащането за всеки месец. Това обстоятелство се установява от приложените към тези справка двустранно подписани протоколи, контролни листове и фактури. Обстоятелството, че улицата "Ямболен" до "Екобулпак" не фигурира във всички справки, не означава, че таксата се дължи частично. За да е недължима тази такса, съгласно чл. 71, т. 2 от ЗМДТ, услугата следва изобщо да не е извършвана. Що се отнася до разпоредбата на чл. 6 от Наредбата, на която се позовава касаторът, то същата е свързана с изискването на чл. 7 от същата освобождаването от заплащане на отделни такси да се извършва от общинския съвет, което съответства на изрично предвиденото в чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ.

Правилно са преценени от първоинстанционния съд и свидетелските показания. Свидетелите заявяват, че работят в предприятия, намиращи се в процесния имот и имат работно време от 8.00 ч. до 16.00 ч. Те заявяват, че боклуците, които са виждали на пътя, след известно време изчезват, но това е защото вероятно се разпиляват от вятъра. Потвърждават, че улиците и спирките, по които и покрай които минават на път за работата си, се почистват, но не са виждали да се почиства района, в който работят. Посочените от свитеделите обстоятелства не установяват по категоричен начин, че услугата, за която е определена такса с процесния акт, не се извършва.

С оглед на изложеното, решението на АС - гр. Я. като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 285 от 29.12.2010г. на Административен съд - гр. Я., постановено по адм. д. № 294/2010г. ОСЪЖДА

[Фирма 1] със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Ц. С." № 35

да заплати на О. Я. - гр. Я., ул. "Г.С. Р." № 7 разноски в размер на 300 лв. /триста лева/. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ З. Ш./п/ М. З.

М.З.