Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", против решение № 38 от 24.09.2012 г. по адм. дело № 99/2012 г. на Административния съд - Разград. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Релакс" ООД, редовно призован не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки чрез пълномощника му адв. Н. Г. Й., в което се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на "Релакс" АД, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3144 от 10.04.2011 г., с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него заявление за единно подпомагане за площ за 2009 г. сума в размер на 2375.48 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162,...