Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение №623/12.06.08г. постановено по адм. д.№5158/07г. от Административен съд София - град.
С обжалваното решение, по жалба на „Д. Т.”ЕООД е отменен РА №2186/27.12.06г. издаден от ТД на НАП - София, потвърден с решение №704/14.05.07г. на директор на дирекция „ОУИ” в частта, в която е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди - м. 06.05г. и м. 07.05г. в размер общо на 90 000лв. по данъчни фактури №№№ 17503/30.06.05г.; №381/27.07.05г. и №386/31.07.05г. издадени от „ИВВ” ЕООД, както и в частта, в която за данъчен период м. 08.05г. е доначислен ДДС в размер на 197 342, 22лв. на осн. чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, като жалбата срещу РА в останалата и част е отхвърлена.
Касационната жалба на директора на ДОУИ-София е срещу частта на съдебното решение, в която е отменен РА относно отказан данъчен кредит в размер общо на 90 000лв. по фактури, издадени от „ИВВ” ООД за данъчни периоди - м. 06/05г. и м. 07/05. Релевират се касационните основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Оплакването е, че първоинстанционният съд неправилно тълкува административнопроизводствените разпоредби, регламентиращи ревизонното производство и правомощията на ревизиращите органи в това производство. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендират се разноски.
Ответникът по тази касационна жалба изразява становище за неоснователност на жалбата.
Другата касационна жалба е подадена от „Д. Т.” ЕООД и е срещу отхвърлителната част на съдебното решение. И по отношение на тази част от обжалваното съдебно решение се релевират касационните основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Основното възражение на този касатор е, че неправилно съдът не е уважил довода му за нищожност на РА, тъй като в РД не са описани доказателствата,...