Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на В. С., в качеството й на областен управител на област Л. и по касационната жалба на процесуалния представител на С. В. Б., К. В. Б. и Д. С. Б. срещу решение № 132 от 17.09.2012 г. постановено по адм. дело № 50/2012 г. от Административен съд Ловеч с доводи за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество от първия касатор, както и връщане на преписката на административния орган, за да постанови решение по съществото на спора, а именно – признаване на право на обезщетение на наследниците на В. Й. Б. по ЗПГРРЛ за целия срок на репресията, изтърпяна от него.

Прилагат се доказателства и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на направените по делото разноски от физическите лица.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения:

С обжалваното решение е отменена, като незаконосъобразна, заповед № РД-09-03 от 17.01.2012 г. на областния управител на област Л., с която е уважено искането на С. Й. Б. – Асланян и на В. Й. Б., в качеството им на наследници на Й. Б. за обезщетение по реда на ЗПГРРЛ в общ размер на 1 508. 08 лв. и преписката по искане вх. № РЛ-175 от 24.02.2009 г. е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда...