Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на директора на окръжна следствена служба гр. В. Т., в качеството му на процесуален представител, за отмяна на Решение № 643 на Министерския съвет на Р България от 13.10.2008 г., с което се отменя поради отпаднала нужда от Министерство на правосъдието правото на управление върху части от имоти - публична държавна собственост, съгласно приложението и за безвъзмездното им предоставяне за управление на Министерство на вътрешните работи. В жалбата се поддържа, че с оспореното административно решение, съгласно приложението му се отнема част от сградния фонд, който се ползва на територията на гр. В. Т., целия сграден фонд в гр. Г. О., гр. П., частично сграден фонд в ТО гр. С. и целия сграден фонд в гр. С..

Прокуратурата на Р България на основание § 111 от ЗИД на Закона за съдебната власт е правоприемник на активите, пасивите, архива и други права и задължения на Националната следствена служба и на окръжните следствени служби не взе становище по жалбата.

Ответната страна Министерския съвет на Р България оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.

Заинтересованите страни Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Висш съдебен съвет също оспорват жалбата като неоснователна.

Върховният административен съд - ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149 АПК.

Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗДС Министерският съвет е компетентният орган да управлява имотите - публична държавна собственост, респективно в точно изброените в чл. 17 от ЗДС случаи да ги отнема с решение. Правното основание за издаването на оспореното решение на Министерския съвет е именно чл. 17 от ЗДС, като са отнети от Министерството на правосъдието изброените в приложението сгради и помещения и са предоставени на МВР поради отпаднала нужда. По делото са събрани многобройни доказателства във връзка с установената фактическа обстановка, обективирана в становището на Министерството на правосъдието, относно неправомерно отнемане на изчерпателно изброени помещения, в които са настанени магистрати и служители, които ще останат без работни места поради липса на други, и алтернативен вариант за компенсация на Министерството на правосъдието да придобие право на стопанисване и управление на част от сградата на дирекция "Национална полиция" - помещения за администрацията на Министерството на правосъдието. В конкретния случай и в съответствие с разпоредбите на ЗСВ и Конституцията на Р. Б. следва да се приеме, че е налице пряко засягане на интересите и правата на органите на съдебната власт. Нарушен е основният принцип, прокламиран в Конституцията на РБ, за независимостта и обществената значимост на съдебните институции, както и на установените взаимоотношения между отделните власти. Не е отчетено и специфичното предназначение на някои от помещенията, което налага самостоятелното им използване (разпити на свидетели, обяснения по преписки и други). В конкретния случай с акт на МС се нарушават норми, скрепени с Конституцията на РБ, и се приема акт, с който безусловно се накърняват правата и интересите, престижът на съдебните институции, и затова е налице правен интерес от оспорването на решението.

Вярно е, че при упражняването на правомощията си по чл. 106 от Конституцията Министерският съвет извършва разпоредителни действия с имотите - публична държавна собственост, които се ползват от държавни институции извън системата на изпълнителната власт. В даденото тълкуване на КС в решение № 14 от 12.09.1995 г. по конст. дело № 23 от 1995 г. тези разпоредителни действия представляват управленска дейност, облечена във формата на съответни актове, чрез които обекти на публичната държавна собственост се предоставят, разпределят и преразпределят на различни държавни органи. Когато с тези разпоредителни действия се засяга имуществото на други конституционноустановени органи извън системата на изпълнителната власт, МС издава едностранно актове само със съгласието на тези органи. По силата на чл. 130а, т. 2 от КРБ министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт. Това правомощие е посочено и в чл. 387 от Закона за съдебната власт. По делото липсва такова съгласие. От съдържанието на приложеното становище на МП № 04-02-193 от 30.09.2008 г. е видно, че то не съдържа такова съгласие, каквото изисква законът. Напротив, в него е отразено, че освобождаването на помещенията ще затрудни изключително много работата на магистратите и служителите.

Ето защо оспореното Решение № 643 от 13.10.2008 г. на Министерския съвет е взето в нарушение на материалноправните разпоредби и при погазване на конституционните норми, незачитане на правата и нормите, регламентиращи нормалните изисквания, необходими за работата на органите на съдебната власт, и следва да бъде отменено.

Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 643 от 13.10.2008 г. на Министерския съвет на Р. Б. в частта му, с която са отнети кабинети от Прокуратурата на Р. Б. (правоприемник на Окръжната следствена служба - гр. В. Т.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ Т. П. М.М.