Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 752/2022 г., стр. 3/3

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 50530София, 31.07.2023 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: В. Х

Е. А

разгледа в закрито заседание на 30.01.2023 г. докладваното от съдията Христакиев т. д. № 752 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Д. М. и Н. И.-М..

Ответникът „У. Б“ АД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 146 ЗЗП и по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обявил е за нищожна като неравноправна включената в сключения между страните договор за банков кредит и анекс към него, предвиждаща възможност за банката-кредитор едностранно да увеличава приложимия лихвен процент. Предвид установената нищожност е осъдил ответника да върне на ищеца Д. М. получените без основание в периода 01.02.2012 г. - 21.12.2015 г. суми в размер общо на 25 811, 22 лв., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер. Присъдил е и законната лихва от деня на исковата молба, като е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва за периода 01.02.2012 г. - 21.12.2015 г. Отхвърлил е изцяло предявените от ищцата Н. М. искове за заплащане на същите суми по съображения, че платените без основание суми са внесени единствено от ищеца Д. М., като не е налице активна солидарност между двамата по вземането за връщане на недължимо платеното.

По жалби и на двете страни въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. По отношение на отхвърления иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изложил съображения, че при вземанията за връщане на дадено без основание...