Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ, комисията) срещу решение № 80/07.06.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 660/2021 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 260202/20.10.2021 г. по гр. дело № 344/2020 г. на Хасковския окръжен съд, като краен резултат е отхвърлен изцяло, предявеният от жалбоподателя срещу М. Р. Д. и Б. А. А., иск по чл. 153 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество – три недвижими имота и множество парични суми, подробно описани; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.

С определение № 50051/10.03.2023 г. настоящият съдебен състав е приел, че касационната жалба на ищеца КПКОНПИ е процесуално допустима, като с нея са направени оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Със същото определение производството по делото е спряно до постановяване и обявяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателно решение № 4/2021 по това тълкувателно дело е постановено и е обявено на 18.05.2023 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, като съдът се произнесе по наведените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на комисията-касатор, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните правни въпроси: 1) подлежи ли на доказване в производството по чл. 153 от ЗПКОНПИ законният произход на паричните средства, внасяни по банкови сметки на ответниците от трети лица (без родствени връзки с ответниците), както и подлежи ли на доказване законното и/или правно основание за извършване на тези вноски, и в тази връзка – чия е доказателствената тежест – на ищеца в лицето на КПКОНПИ или на ответника, и защо; 2) ако паричните вноски по банкови сметки на ответниците от трети лица, извършени без основание и/или с основание „захранване“, не следва да се приемат за придобито имущество без правно и/или законоустановено основание, то по силата на каква логика следва да бъдат еднозначно приети за приход или доход на проверяваните лица, при положение, че нито ищецът, нито ответникът са провели главно пълно доказване за тяхното постъпване (тъй като и в двата случая липсва правна и/или законна установеност на основанието за извършване на вноските); 3) подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, постъпили без основание по банковите сметки на ответниците от трети лица, които средства не са налични към края на проверявания период, както и за които не е установено да са преобразувани в друго имущество на проверяваните лица; 4) при каква хипотеза постъпилите преводи от трети лица по банковите сметки на ответниците се явяват приход за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват доход за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват източник на финансиране – паричен поток за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват незаконно придобито имущество от проверяваните лица; в контекста на поставените въпроси и предвид конкретиката на казуса, кои са обстоятелствата, разграничаващи понятията „източник на финансиране“ и „законен източник на финансиране“; и 5) как следва да се третират – като имущество или като разход, паричните средства, внесени по банковите сметки на ответниците от самите тях или от трети лица, които средства впоследствие са изтеглени и не са налични по банковите им сметки, и за които не е установено да са преобразувани в имущество; следва ли автоматично да се приеме, че след като техният размер не надвишава разходите за живот на ответниците по НСИ, то те са разходвани за обичайната им издръжка. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като излага съображения, тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението си касаторът сочи и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като твърди противоречие между обжалваното въззивно решение и цитирината в изложението практика на ВКС по приложението на чл. 266 от ГПК, но без да е формулиран процесуалноправен или материално правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК, който въззивният съд да е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС. В изложението се сочи и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. В тази връзка, след анализ на разпоредбите на § 1, т. 2, т. 3 и т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ, касаторът излага следните свои правни доводи: От значение за формиране на величината, необходима за извършване на съпоставка между доходи и имущество е преценката дали даден доход/приход/източник на финансиране е законен или не. Законността от своя страна се определя от основанието за неговото реализиране. Законодателят е възложил в тежест на проверяваното лице да установи основанието за придобитото от него имущество, т. е. че същото е законно. Непосочването или недоказването на твърдяното основание относно произхода на средствата ще бъде равнозначно на неустановеност на законността на придобитото с тях имущество.

Ответниците М. Д. и Б. А. в отговора на касационната жалба излагат съображения и доводи за неоснователност на същата; не заявяват становище по наведените основания за допускане на касационното обжалване.

За да отхвърли предявения по делото иск по чл. 153 от ЗПКОНПИ, въззивният съд е приел следното:

Посочил е, че предпоставките за уважаване на иска се съдържат в разпоредбите на чл. 5, ал. 1, чл. 107, ал. 2, чл. 108, § 1, т. 3 на ЗПКОНПИ и се изразяват в следното: ответникът да е привлечен като обвиняем за някое от престъпленията по чл. 107, ал. 2 ЗПКОНПИ, придобитото имущество да няма законен произход и да е налице несъответствие не по-малко от 150 000 лв. между придобитото имущество и нетния доход. Посочил е също, че съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, значително несъответствие е налице, когато стойността на имуществото надвишава с повече от 150 000 лв. нетния доход на лицето.

На следващо място апелативният съд е установил, че през проверявания период 08.02.2009 г. - 08.02.2019 г. ответниците са придобили следните имоти: с нотариален акт от 21.11.2014 г. ответникът Д. е закупил апартамент в [населено място], с пазарна стойност към датата на придобиването 34 980 лв.; с нотариален акт от 02.12.2015 г. ответникът Д. е закупил гараж в [населено място], с пазарна стойност към датата на придобиването 5 400 лв.; с нотариален акт от 02.06.2017 г. ответницата Вели е закупила магазин в [населено място], с пазарна стойност към датата на придобиването 40 235 лв. Съдът е установил също, че ответникът Д. е придобил на 09.06.2014 г. лек автомобил фолксваген пасат, с пазарна стойност към датата на придобиването 3 900 лв., като с договор от 23.11.2015 г. го е заменил с лек автомобил БМВ, без клауза за доплащане, който е продал на 30.09.2019 г., към която дата пазарната му стойност е 6 000 лв.

При така установеното, въззивният съд е приел, че на отнемане подлежи цялото имущество, за което не е установен законен източник, но само ако е налично към момента на приключване на съдебното дирене. Само по отношение на недвижимите имоти и движимите вещи е предвидено (чл. 151 ЗПКОНПИ), че при тяхната липса или ако са били отчуждени, проверяваното лице дължи равностойността. По отношение на паричните средства не е налице подобно правило, поради което постъпилите в банковите сметки на проверяваното лице средства, но които впоследствие са изтеглени, следва да се отнесат като разход, тъй като се предполага, че са използвани за неговата и на семейството му издръжка. Само в случай, че изтеглените средства са на стойност, надвишаваща значително разходите за живот, и не са преобразувани в друго имущество, следва да се приеме, че са налични и да се включат в подлежащото на отнемане имущество. Поради така изложеното, съдът е приел, че към подлежащото на отнемане имущество следва да се включат единствено сумата 5 900 лв., представляваща паричната равностойност на отчужденото движимо имущество към 30.09.2019 г. от ответника Д. – лекият автомобил БМВ, както и сумата в общ размер 14.32 лв., представляваща внесени на каса и начислени лихви по спестовен влог в „Банка ДСК“ ЕАД. Намерил е, че останалите средства, представляващи изтеглени суми и платени банкови такси, по отношение на които искът е отхвърлен от първата инстанция, не надвишават разходите за живот на ответниците, поради което е приел, че те са използвани за задоволяване нужди на семейството и поради това не следва да се вземат предвид при изчисляване на несъответствието по § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Съдът е обобщил, че общият размер на придобитото от ответниците недвижимо и движимо имущество възлиза на 86 529.32 лв.

По-натам апелативният съд е посочил е, че съгласно чл. 141 от ЗПКОНПИ, на отнемане подлежи незаконно придобитото имущество, при положение, че стойността му надвишава със 150 000 лв. нетните доходи на проверяваното лице (чл. 107, ал. 2, вр. § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ). Изтъкнал е и че според легалната дефиниция на § 1, т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ, нетни доходи са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Въз основа на заключението на вещото лице, въззивният съд е установил, че през проверявания период 08.02.2009 г. - 08.02.2019 г. ответникът Д. е получил следните доходи: 15 152.66 лв. – пенсия за инвалидност; 811.77 лв. – съгласно справка по чл. 57 ЗОДФЛ; 1 963.50 лв. – социални помощи; 2 605.31 лв. – суми от наследство; 82 978.90 лв. – помощи за деца, за наем и заетост, получени във Великобритания в периода 2015-2019 г.; 75 619.56 лв. – доходи от труд във Великобритания. Намерил е, че към доходите на ответника Д. следва да се включат и постъпилите по банковите му сметки във Великобритания суми по CREDIT и Cash Deposit M., общо в размер 27 820.45 лв., доколкото са свързани с престоя и работата му във Великобритания; както и сумата 21 362.96 лв., постъпила по срочен влог в „Банка ДСК“ ЕАД по вътрешнобанкова сметка на З. М. М. – майка на ответника Д., като в тази връзка съдът е приел, че преводът на парични средства от трети лица е законен начин за придобиването им. Обобщил е, че получените доходи от ответника Д. през проверявания период възлизат общо на 228 315.11 лв. Съдът е приел, че към размера на получените доходи във Великобритания не следва да се включат сумите от 500 паунда месечно – бакшиши, тъй като по делото липсват доказателства в тази насока. Установил е също, че през проверявания период ответницата Вели е получила общо 15 058.10 лв., от които: 1 850.63 лв. – доходи от трудово правоотношение, 8 225 лв. – социални помощи и 4 982.47 лв. – обезщетения за временна неработоспособност и безработица. Така съдът е установил и общият размер на получените от двамата ответниците доходи през проверявания период – в размер 243 373.22 лв.

Апелативният съд е приел за установено и че двамата ответници живеят на съпружески начала, като от връзката си имат три деца: З. М. Д., [дата на раждане], С. М. Д., [дата на раждане], и Х. М. Д., [дата на раждане] Също въз основа заключението на вещото лице е установил, че за периода 08.02.2009 г. - 11.10.2012 г. обичайните разходи за издръжка на тричленно семейство възлизат на 34 097.64 лв.; за периода 12.10.2012 г. - 31.03.2015 г. разходите за издръжка на четиричленно семейство са в размер 32 189.95 лв.; както и че за периода 01.04.2015 г. - 08.02.2019 г., през който ответникът Д. е пребивавал във Великобритания, по данни на Евростат, обичайната му издръжка възлиза на 158 905.67 лв. Приел е, че общият размер на обичайните разходи за издръжка за проверявания период 08.02.2009 г. - 08.02.2019 г. възлиза на 225 193.26 лв., към които е намерил, че следва се прибавят платените през проверявания период данъчни задължения и банкови такси, общо в размер на 3 447.45 лв. Въззивният съд отново е посочил, че постъпилите по банковите сметки, но впоследствие изтеглени парични средства, следва да се включат в подлежащото на отнемане имущество само ако са на стойност, значително надвишаваща обичайните разходи за живот през проверявания период, или са преобразувани в друго имущество. Също въз основа заключението на вещото лице, съдът е установил, че изтеглените от ответниците през проверявания период от банковите им сметки средства са в размер 86 457.24 лв., като е приел, че те не надвишават разходите им за живот и че са използвани за задоволяване нужди на семейството, доколкото няма данни да са преобразувани в друго имущество. Изтъкнал е, че в този размер не е включена сумата 13 460 лв., изтеглена от срочен влог в „Банка ДСК“ ЕАД в периода 13-19.11.2014 г., представляваща част от внесените 34 500 лв. в „Експресбанк“ АД за закупуване на жилището по нотариалния акт от 21.11.2014 г. Приел е също, че сумата 86 457.24 лв. не следва да се включва към обичайните разходи на ответниците, определени съобразно данните на Националния статистически институт (НСИ), тъй като ще се стигне до дублиране на едни и същи разходи. Въззивният съд е обобщил, че общият размер на извършените от ответниците обичайни и извънредни разходи през проверявания период възлиза на 228 640.71 (225 193.26 + 3 447.45) лв.

В заключение въззивният съд отново е посочил, че за да бъде отнето имуществото, предмет на иска по чл. 153 от ЗПКОНПИ, е необходимо стойността на придобитото имущество да надвишава със 150 000 лв. нетния доход на проверяваното лице. С оглед това и предвид обстоятелствата, че през проверявания период нетният доход на ответниците възлиза на 14 732.51 (243 373. 22 – 228 640. 71) лв., а стойността на придобитото от тях имущество е в размер на 86 529.32 лв., съдът е достигнал и до решаващия си извод по делото, че в случая не е налице изискваното от закона значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, като условие за уважаване на иска по чл. 153 от ЗПКОНПИ.

С ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, до постановяването на което настоящото касационно производство беше спряно, е прието следното: 1) Не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период; и 2) Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите към тълкувателното решение изрично е разяснено и следното: Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т. ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Видно от изложеното паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане.

С така дадените задължителни указания и разяснения е даден отрицателен отговор на третия формулиран от касатора правен въпрос, а именно: не подлежи на отнемане равностойността на паричните средства, постъпили без основание по банковите сметки на ответниците от трети лица, които средства не са налични към края на проверявания период, както и за които не е установено да са преобразувани в друго имущество на проверяваните лица. Също от указанията и разясненията, дадени с тълкувателното решение, следва отрицателният отговор и на първата алтернатива от първата част на петия посочен от касатора правен въпрос, а именно: не следва да се третират като имущество паричните средства, внесени по банковите сметки на ответниците от самите тях или от трети лица, които средства впоследствие са изтеглени и не са налични по банковите им сметки, и за които не е установено да са преобразувани в друго имущество. Видно от цитираните по-горе мотиви към обжалваното въззивно решение, апелативният съд също е дал отрицателен отговор на тези правни въпроси – в съответствие с актуалната задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС. Поради това и предвид задължителните указания и разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по тези въпроси.

Втората алтернатива на първата част, и втората част от петия правен въпрос (следва ли да се третират като разход паричните средства, внесени по банковите сметки на ответниците от самите тях или от трети лица, които средства впоследствие са изтеглени и не са налични по банковите им сметки, и за които не е установено да са преобразувани в имущество; и следва ли автоматично да се приеме, че след като техният размер не надвишава разходите за живот на ответниците по НСИ, то те са разходвани за обичайната им издръжка), както и останалите три правни въпроса в изложението към касационната жалба (подлежи ли на доказване в производството по чл. 153 от ЗПКОНПИ законният произход на паричните средства, внасяни по банкови сметки на ответниците от трети лица (без родствени връзки с ответниците), както и подлежи ли на доказване законното и/или правно основание за извършване на тези вноски, и в тази връзка – чия е доказателствената тежест – на ищеца в лицето на КПКОНПИ или на ответника, и защо; ако паричните вноски по банкови сметки на ответниците от трети лица, извършени без основание и/или с основание „захранване“, не следва да се приемат за придобито имущество без правно и/или законоустановено основание, то по силата на каква логика следва да бъдат еднозначно приети за приход или доход на проверяваните лица, при положение, че нито ищецът, нито ответникът са провели главно пълно доказване за тяхното постъпване (тъй като и в двата случая липсва правна и/или законна установеност на основанието за извършване на вноските); и при каква хипотеза постъпилите преводи от трети лица по банковите сметки на ответниците се явяват приход за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват доход за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват източник на финансиране – паричен поток за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват незаконно придобито имущество от проверяваните лица; в контекста на поставените въпроси и предвид конкретиката на казуса, кои са обстоятелствата, разграничаващи понятията „източник на финансиране“ и „законен източник на финансиране“) са обуславящи фактическите констатации и правните съображения и изводи на въззивния съд относно размерите на приходите, доходите, източниците на финансиране и обичайните и извънредни разходи на ответниците (проверяваните лица) през процесния (проверявания) период, респ. – относно размера на техния нетен доход през този период.

Тези правни въпроси обаче са без никакво значение за крайния изход на материалноправния спор по делото, тъй като каквото и разрешение да даде настоящата инстанция на тези въпроси, респ. – дори вследствие това разрешение да се достигне до различен извод за размера на нетния доход на ответниците, включително – че той е отрицателна величина, това по никакъв начин не би променило решаващия извод на въззивната инстанция, че в случая не е налице изискваното закона значително несъответствие от 150 000 лв., по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Това е така, защото стойността на установеното по делото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (придобитото имущество от ответниците през проверявания период, което е налично и в края на периода) възлиза на 86 529.32 лв. и е под 150 000 лв. Това е достатъчно за отхвърляне на предявения иск по чл. 153 от ЗПКОНПИ, тъй като при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, от стойността на това имущество следва да се извади размера на нетния доход, когато той е положителна величина (както това е сторено от въззивния съд в случая), а когато е отрицателна величина – нетен доход няма, и такава отрицателна величина не може да се добавя към стойността на имуществото, за да бъде определен размер на несъответствието.

Горното ясно следва от мотивите към т. 1 от ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, където е разяснено и следното: Не подлежат на отнемане доход, приход или разход. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е установен законен източник на доходи), което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.

От така дадените разяснения в актуалната задължителна практика на ВКС следва посоченото и по-горе, че макар и обуславящи част от правните съображения и изводи на въззивния съд в обжалваното решение, разглежданите правни въпроси (първите два, четвъртият и посочената част от петия въпрос), формулирани от касатора, не са от значение – разрешаването им не би променило решаващия правен извод на въззивната инстанция за отхвърлянето на предявения иск, т. е. тези правни въпроси са без значение за крайния изход на материалноправния спор по делото, поради което не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Не е налице и сочената от жалбоподателя хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване поради противоречие между обжалваното въззивно решение и цитирината от касатора практика на ВКС по приложението на чл. 266 от ГПК. Както вече беше посочено, във връзка с така твърдяното от него противоречие жалбоподателят не е формулирал процесуалноправен или материално правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК, който въззивният съд да е разрешил в противоречие с тази практика на ВКС. Също съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, при липсата на посочен правен въпрос от страна на касатора, касационното обжалване не може да бъде допуснато в никоя от хипотезите по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол, проверка за правилност на акта. Такъв особено тежък порок би бил прилагането на отменен или несъществуващ закон, прилагане на правна норма в смисъл противоположен на действителното `и съдържание, грубо нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивното решение, установим пряко и единствено от съдържанието на акта, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните, без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, без обсъждане и изследване на доказателствата и тяхното съдържание. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на ВКС, Конституционния съд или Съда на Европейския съюз, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационното обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК съставлява квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. В случая жалбоподателят не сочи такива видимо тежки пороци на обжалваното въззивно решение, а (както вече беше посочено) излага свой собствен анализ на разпоредбите на § 1, т. 2, т. 3 и т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ и свои правни доводи по съществото на правния спор, които не съставляват дори общи оплаквания за неправилност по чл. 281, т. 3 от ГПК, и още по-малко могат да обусловят извод за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК.

В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, предл. 3 от ГПК. Съдът намира, че не е налице основание и по чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК и чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, жалбоподателят-ищец дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците, претендираните и направени от тях разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата им в касационното производство по делото, в размер 3 000 лв.

Също предвид изхода на делото, съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, касаторът-ищец КПКОНПИ дължи и следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт – по сметката на ВКС, и дължимата държавна такса за касационното производство, в размер 30 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. дело № 3145/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 80/07.06.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 660/2021 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати на М. Р. Д. с ЕГН [ЕГН] и Б. А. А. с ЕГН [ЕГН] сумата 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща разноски за касационното производство по делото.

ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати по сметката на Върховния касационен съд, дължимата за касационното производство държавна такса, в размер 30 лв. (тридесет лева).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: