Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Б. З. срещу решение № 10016 от 09.02.2022 г. по т. дело № 1793/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 197 от 27.01.2020 г. по т. дело № 936/2018 г. на Софийския градски съд, VI т. о., 22 състав и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място] е осъдено да заплати на „БГ Е. Дс“ ЕАД, [населено място] на основание чл. 78 ГПК сума в размер 2 280 лв., представляваща направени разноски за въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 и чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът „БГ Е. Дс“ ЕАД дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД сума в размер 34 728, 05 лв. за доставена, отведена и пречистена вода през периода от 20.09.2016 г. до 03.10.2016 г. в имот с абонатен № 229143, находящ се в [населено място], м. „Аклади“, представляващ сграда за сезонно ползване, ведно със законната лихва от 14.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер 2 745, 14 лв. - мораторна лихва за периода от 26.11.2016 г. до 05.09.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК отм.. 12.2017 г. по ч. гр. дело № 64649/2017 г. на Софийския районен съд, 127 състав, и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място] е осъдено да заплати на „БГ Е. Дс“ ЕАД, [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 2 500 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е открил производство по оспорване истинността на документ по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК, тъй като частният свидетелстващ документ не се ползва с материална доказателствена сила; неправилно не е допуснал във въззивното производство разпит на Б. Д. Д., който е автор на оспорения текст и носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване; неправилно не е кредитирал показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Б. Д. Д.; не е съобразил, че тежестта на доказване е върху ответната страна, която не е ангажирала доказателства и не е поискала разпита на С. Г. — П., която е била управител на комплекса; в противоречие с доказателствата е приел, че неистинността на оспорения документ е доказана; въззивният съд не е кредитирал показанията на инспектор Д., въпреки че липсват твърдения и доказателства, които да обосноват извод за неистинност на протокола; неправилно е приел, че количествата вода не са реално определени – същите са определени посредством отчитане на показанията на измервателния уред с помощта на електронно мобилно устройство.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и поради очевидна неправилност на решението:

1. Правилно ли е формирано вътрешното убеждение на съда в настоящия случай при положение, че съдът не е взел предвид всички доказателства по делото - не е кредитирал показанията на свидетеля - автор на волеизявлението и не е взел предвид изявлението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза за липса на категоричност на заключението относно авторството на изписаната цифра и относно момента, в който същата е изписана? – противоречие с решение № 19/12.02.2013 г. по гр. дело № 864/2012 г. на ВКС, ГК.

2. Правилен ли е изводът на въззивния съд, като е приел за доказана оспорената неистинност на документа, при положение, че не е основал извода си на всички доказателства по делото? – противоречие с решение № 74/13.05.2015 г. по гр. дело № 4426/2014 г. на ВКС, ГК.

3. Следвало ли е да открива съдът производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК при положение, че оспореният документ е частен свидетелстваш документ? - противоречие с решение № 249/12.11.2012 г. по гр. дело № 2270/2012 г. на ВКС, ГК, решение № 173/27.07.2020 г. по гр. дело № 5166/2008 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Ответникът „БГ Е. Дс“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат П. Н. К. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е посочил правни въпроси, които да са от значение за изхода на делото и да са разрешени в обжалваното решение, а е изложил единствено бланкетни твърдения за противоречие на въззивното решение с практика на ВКС; липсва противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и в частност с цитираните решения; касаторът не е обосновал въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; обжалваното решение е в съответствие с цитираните решения на ВКС и липсва посочване на съдебна практика, която да се нуждае от ново тълкуване. Ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски за настоящото производство.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел, че искът е допустим, предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. дело № 64649/2017 г. на Софийския районен съд, 127 състав срещу длъжника „БГ Е. Дс“ ЕАД за същите суми, подаденото от длъжника в срока по чл. 414 ГПК възражение и предявяване на установителния иск в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Съдебният състав е констатирал, че между страните е възникнало правоотношение по сключен между тях договор № 381/17.12.2013 г., с предмет присъединяване към водопроводната и/или канализационната системи, обслужвани от „ВиК“ ЕАД, [населено място] чрез сградно отклонение на водоснабдяване и отводняване на нов обект в поземлен имот УПИ 1-5087, 5088, 5094, местност „Аклади“, обект „Курортно селище“ - сгради „А“ и „В“, с рецепция, ресторант, спа център, подземен паркинг и складове, сгради „С“, „D“, „Е“,, ,F“, „G“, и Н“, „I“, „К“ входен портик, барбекю, външен басейн и ограда, комплекс „Ф. Г“ с административен адрес [населено място], [община], чрез сградно водопроводно отклонение, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи на МРРБ /Наредба № 4/; сградно канализационно отклонение по смисъла на чл. 25, ал. 1 от наредбата, при режим на непрекъснато водоподаване. Обсъдил е относимите договорни клаузи, уреждащи начина и периодичността на измерването на разхода на вода /чл. 6 – чл. 9/, начина на измерването на водата при сгради в етажна собственост /чл. 14/, срока за заплащане на изразходваната вода /чл. 19/, отговорността за заплащане на водата при прехвърляне на правото на собственост, на строеж или на ползване върху целия или части от обекта /чл. 29/, задължението на ползувателя да осигурява на легитимирани длъжностни лица от дружеството свободен достъп до общия водомер за неговото отчитане, поддръжка, ремонт и смяна, както и за извършване на ремонтни дейности /чл. 30, т. 1/, задължението на „ВиК“ ЕАД за поддържането в изправност на водопроводното отклонение и на общия водомер /чл. 35/ и задължението на ползувателя да отстранява щети и вреди, възникнали след водомера на водопроводното отклонение в или след първата ревизионна шахта на СКО, и повреди на вътрешни сградни водопроводни и канализационни инсталации, включително и по площадкови ВиК мрежи /чл. 39/.

За заплащане цената на доставената вода „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е издало на „БГ Е. Дс“ ЕАД фактура № [ЕГН]/25.10.2016 г. за сумата в размер 34 728, 05 лв. с ДДС с краен срок за плащане 24.11.2016 г., представляваща стойността на 25 767 куб. м. вода, формирано като разлика между показателите на водомера към двете дати на отчитане /47 888 - 19 389/. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че фактурата е осчетоводена по сметка 411 Клиенти с аналитична партида „БГ Е. Д“ ЕАД и е включена в дневника за продажбите.

Въззивният съд е обсъдил заключенията на съдебно-техническата експерткиза. Въз основа на изготвеното от вещо лице инж. А. Г. Ч. заключение е приел, че посоченото общо изразходвано количество вода за отчетния период по фактури от 20.09.2016 г. до 3.10.2016г и отчетен период по карнети от 06.08.2015 г. до 3.10.2016 г. в размер 29 581 куб. м. е необичайно голямо за обект с годишна консумация от 6-7 хиляди куб. м.

Посочил е, че водомерният възел се експлоатира в нарушение на разпоредбите на Наредба № 4/ 14.09.2004 г и Закона за измерванията, тъй като вместо водомер с широк диапазон на мерене Ф 80 мм, са монтирани паралелно два водомера 100 мм и малък 5 куб. м./ч, като комбиниран водомер, с цел измерването на променлив дебит. На монтирания комбиниран водомер не е правена метрологична проверка, не може да бъде смятан за сертифициран и одобрен уред за търговско измерване, доколкото в него липсва вграден пружинен клапан, който в зависимост от дебита разпределя кой от двата водомера да отчита, какъвто е налице при фабрично произведените комбинирани водомери, като в регистъра няма данни за одобряване на водомер от монтирания тип. Установил е, че двата водомера са разположени във водомерна шахта на 60 м от обекта, вместо на 2 м в него, в нарушение на чл. 11, ал. 3 от Наредба № 4/2004 г. и е констатирал, че в комплекса на ответника има 15 обекта със сезонен характер на функциониране. От­разеното количество вода във фактурата 25 767 куб. м. е тре­тирано като теч с разрешение на ръководството на „ВиК“ ЕАД, [населено място]­гас, което е приело, че водните количества са изтекли в резултат на авария. Според вещо лице инж. Ч. необичайно голе­мият размер на отчетеното количество вода сочи като евентуал­на причина интензивен теч, но за изтичането на 25 767 куб. м. вода ще са необходими 1 073 дни преди съставянето на протокола, което е невъзможно физически за отчетния период по карнета от 06.08.2015 г. до 3.10.2016 г. По отношение точността на отчитането на изразходваната вода вещото лице е констатирало, че през целия период от 06.08.2015 г. до 3.10.2016 г. водомерите са посещавани от проверител 9 пъти, но са въвеждани само служебни отчети и не е правено изравняване по партидата, отчитайки и консумацията на индивидуалните водомери. Вещото лице е заключило, че отчетът в протокола от 29.09.2016 г. от 47 768 куб. м. от техническа гледна точка е нереално голям и не може да бъде в резултат на теч - разлив, като вещото лице е изразило предположение, че данните са нанесени вследствие на визуална грешка поради лошото състояние на водомера.

В заключението на назначената от въззивния съд съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. В. Я. Н., след извършен оглед на обекта и в частност на водомерната шахта, е изразено становище, че причина за голямото количество отчетена вода на 29.09.2016 г. от 47 768 куб. м. е дългият период от 9 месеца, през който са били начислявани само служебни отчети на база подотчетните водомери на главния, както и констатираната авария на основния водопровод Ф100 пред централния вход, до ресторанта - под настилката от гранитогрес, която дълго време може да не избие на повърхността и да не се констатира навреме. Според вещото лице водомерът е бил манипулиран, тъй като в протокола на „ВиК“ ЕАД от 17.11.2016 г. е констатиран отчет от 21 829 куб. м. и скъсана пломба на броячния механизъм, а на 29.09.2016 г. отчетът е бил 47 768 куб. м., като при скъсана пломба цифрите на броячния механизъм могат да се преподредят. Посочено е, че скъсването на пломбата осигурява неконтролиран достъп до броячния механизъм и при наличието на разлика между отчетените показания от водомера от 25 939 куб. м. на стойност 29 570 лв., експертизата е направила извод, че данните са били манипулирани.

За установяване на количеството вода, потребено от ответното дружество през процесния период, във въззивното решение са обсъдени представените протоколи от 29.09.2016 г. и 17.11.2016 г., в които са отразени следните количества: 1/ според протокола от 29.09.2016 г. показанията на водомера от 100 куб. м. в деня на проверката са 47 768, а на този от 5 куб. м. – 3 977; в него е констатирано, че стрелката на големия водомер за преминало количество вода се върти постоянно, което сочи наличието на „голяма авария в обекта“; 2/ в протокола от 17.11.2016 г. е отразено, че в деня на проверката показанията на водомера от 100 куб. м. са 21 829, пломбата на уреда е скъсана, а показанията на „малкия“ водомер от 5 куб. м. са 4 088 куб. м. Във връзка с оспорването на верността на съдържанието на протокола от 29.09.2016 г. в частта относно посочените в него показания на водомера от 100 куб. м. с твърдение, че действително установените показатели са 4 768 куб. м., а не 47 768 куб. м., е прието заключение на съдебно-графическа експертиза, според което вероятно двете цифри „7“ в числото „47768“ в изследвания протокол не са написани от едно и също лице; цифрите в числото „47768“ са написани с една и съща по физико-оптични свойства химикална паста, като първата цифра „7“ от числото „47768“ е написана след изписване на последващата втора цифра. В открито съдебно заседание на 13.06.2019 г. вещо лице М. Г. М. е обяснило, че липсата на категоричност в заключението е обусловена от ограничения сравнителен материал и ограниченото пространство, в което е изписана цифрата.

За установяване истинността на протокола от 29.09.2016 г. съдебният състав е обсъдил показанията на свидетелите Т. С. С. и Б. Д. Д. – служители на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място], заедно със заключението на съдебно-графическата експертиза и е приел, че в случая е налице неавтентичен документ, доколкото автентичността е обусловена не само от авторството на подписа, но и от авторството на подписаното изявление. Посочил е, че протоколът от 29.09.2016 г. е подписан от представител на „БГ Е. Дс“ ЕАД - управителката на комплекса С. Г., но текстуалната му ръкописна част над подписите на страните, положени срещу думите „комисия“ и „абонат“, не е написана от нея или на механично пишещо средство, а саморъчно от един от представителите на „ВиК“ ЕАД - свидетеля Б. Д.. Констатирал е, че в изписването на показанията на т. нар. „голям водомер“ от 100 куб. м. е налице външен недостатък, установен от заключението на съдебно-графическата експертиза - цифрата „7“, изписана след цифрата „4“ в числото „47768“ е написана след изписване на последващата втора цифра „7“, тъй като щрихът на нейния праволинеен вертикален елемент нарушава контурите на щриха на хоризонталния елемент на последващата втора цифра „7“, като преминава върху него. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Б. Д. - съставител на текста на протокола в частта, разположена над подписите на страните, според който цифрите 47768 са записани в обратен ред, с обяснение, че такава е практиката при записване показанията „на място“, предвид заключението на съдебно-графическата експертиза и поясненията на вещото лице в открито съдебно заседание, че предвид белезите на почерка, темпа, бързината и равномерността на изписване на отделните цифри, числото е изписано по нормалния ред от ляво надясно. Посочил е също, че добавянето на цифрата „7“ се установява и по външни белези от липсата на интервал между нея и ограждащите я съседни цифри „4“ и „7“, какъвто е налице между последващите цифри.

Съдебният състав е заключил, че цифрата „7“, написана след числото „2“, е добавена допълнително, като в случая доказателствената стойност на документа в тази част е обусловена от момента, в който е извършена добавката - преди или след подписването на протокола от представителя на „БГ Е. Дс“ ЕАД. В тази насока е анализирал поотделно и в съвкупност показанията на свидетеля Б. Д. и заключението на съдебно-графическата експертиза и е направил извод, че първата цифра „7“ е добавена след съставянето на протокола и подписването му от представителя на въззиваемото дружество „БГ Е. Дс“ ЕАД.

Доводът на ищеца, че последващите показания на водомера трябва да бъдат петцифрено число, тъй като при предходното отчитане показанията на водомера са представлявали петцифрено число, е приет за неоснователен по съображения, че предмет на иска е претенцията на водоснабдителното дружество за цената на доставената вода според действителните, а не по предполагаеми показания на измервателните уреди, поради което броят на цифрите, съпоставен с този при предходното отчитане, не задължава съда да приеме, че втората цифра от петцифреното число е „7“. Въззивният съд е посочил, че съобразява липсата на доказателства тази цифра да е фигурирала в текста на документа преди или към момента на подписването му от управителя на комплекса С. Г., че преценява свидетелските показания съобразно чл. 172 ГПК, тъй като и двамата свидетели са служители на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната им заинтересованост, както и че по делото липсват други доказателства, които да кореспондират на твърденията на свидетеля Д. относно начина на съставяне на документа, а именно, че цялото петцифрено показание на големия водомер, включително в оспорената му част, е било написано преди подписването на протокола от пълномощника на въззиваемото дружество /ответник по иска и касационната жалба/.

Въззивната инстанция е намерила за ирелевантно констатираното с втория протокол от 17.11.2016 г. скъсване на пломбата на т. нар. „голям водомер“ и отразените в него показания от 21 829, с оглед предмета на предявения иск. След анализ на разпоредбата на чл. 39, ал. 8 от Наредба № 4/2004 г. в първоначалната й редакция, действала през процесния период, и клаузата на чл. 31 от сключения между страните договор, съдебният състав е заключил, че при наличието на данни за нарушена цялост на водомера, евентуално за манипулиране на отчетените от него показания, цената на потребената вода не се определя по неговите показания, а по посочения в договорната клауза на чл. 31 алгоритъм. Посочил е, че съобразява и крайната дата на периода, за който се претендира исковата сума съгласно издадената от „ВиКЕАД фактура - 03.10.2016 г., когато според твърденията на самия ищец показанията на водомера са били различни от тези, констатирани на 17.11.2016 г. Поради това е заключил, че нарушаването на пломбата е от значение за определяне количеството на потребена вода по уговорения в чл. 31 от договора специфичен способ за последващ период, но е неотносимо към неговото определяне за периода преди 03.10.2016 г.

Въззивният съд е изложил и съображения, че дори да се приеме, че показанията на големия общ водомер са тези, посочени в протокола от 29.09.2016 г., ищецът не е ангажирал доказателства за дължимата от ответника сума за действително изразходваната вода през процесния период, определена съгласно изискванията на чл. 30 и чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. Въз основа на посочените разпоредби е приел, че въззиваемото дружество дължи заплащане на разликата между количеството вода, отчетено от общия водомер и количеството, изразходвано от отделните потребители, по данни от отчетените индивидуални водомери. Предвид обстоятелството, че в имота са монтирани 177 бр. водомери на индивидуални потребители и ответникът дължи само разликата между отчетените от тях показания и количеството, отчетено от общия водомер, с оглед факта, че изразходваното от „БГ Е. Дс“ ЕАД количество е намалено със служебно начислено количество вода, което не съответства на сбора от действителната консумация на потребителите с индивидуални измервателни уреди, както и поради това, че през целия период от 06.08.2015 г. до 03.10.2016 г. водомерите са посещавани от проверител 9 пъти, но са въвеждани само служебни отчети и не е правено изравняване по партидата, отчитайки и реалната консумация на индивидуалните водомери, съдебният състав е заключил, че при липсата на категорични данни за действително изразходваното количество вода през процесния период по данни от т. нар. „голям водомер“ не следва да се обсъжда наличието на повреда във водопроводната инсталация и дали тя е локализирана преди или след водопроводното отклонение, като причина за по-големия разход в сравнение с предходния период.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първите два формулирани от касатора въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените въпроси касаят изцяло правилността на установените факти и приетите от съда правни изводи, а отговорът им е свързан с преценка на конкретните доказателства, със съобразяване с установените от тях факти и обстоятелства и се отнасят до правилността на обжалвания въззивен съдебен акт, но нямат характер на правни въпроси по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се отбележи също, че изводът, че оспореният протокол е неистински, е направен след обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката доколко установената фактическа обстановка съответства на доказателствения материал не може да се извърши в производството по чл. 288 ГПК, а касае обосноваността на обжалвания съдебен акт.

Посоченият от касатора трети въпрос е процесуалноправен и е релевантен за спора, предвид определението от 05.02.2019 г. в първоинстанционното производство за откриване на производство по чл. 193, ал. 2 ГПК относно истинността на съдържанието на представения протокол от 29.09.2016 г. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на въззивната инстанция по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като въпросът не е решен в противоречие с константната практика на ВКС, предвид оспорване и на автентичността на посочения документ.

Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочения в т. 3 правен въпрос. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай касаторът не е обосновал посоченото основание – не е посочил дали се касае до противоречиво тълкуване на релевантната норма, до различни възприети правни разбирания, или до необходимост от отстраняване на непълнота или противоречие в правната уредба, респективно до развитие на съдебната практика, с оглед изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми, или осъвременяване на правната уредба с оглед промяна в обществените условия или изменения на законодателството. По прилагането на чл. 193 ЗЗД е създадена непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.

По отношение на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че обжалваният въззивен съдебен акт не е очевидно неправилен, тъй като не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване на това основание.

Предвид изложените съображения и липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 2 280 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС за касационното производство.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10016 от 09.02.2022 г. по т. дело № 1793/2020 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], ж. к. Победа, [улица] да заплати на „БГ Е. Дс“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], СО - район Витоша, ж. к. Павлово, [улица], ап. 1 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 2 280 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.