О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 582

[населено място], 25.07.2023г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№506 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Роксос“ ЕООД, [населено място], срещу решение №68/06.02.2023г. по т. д.№1028/2022г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С него е потвърдено решение №1250 от 09.11.2022г. по т. д.№1368/2022г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI – 22 с-в, в обжалваната част, с която е определена за начална дата на неплатежоспособността на „Роксос“ ЕООД, датата 26.01.2018г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено. Поддържа, че въззивният съд е подценил и не е кредитирал в дължимата степен установеното от заключението на съдебно – икономическата експертиза обстоятелство, че „Роксос“ ЕООД е имало изключително активни парични потоци в периода от 01.01.2020г. до 01.06.2022г., при което както постъпленията, така и плащанията му са били в големи размери. Изтъква, че след като през посочения период дружеството е изплатило свои задължения в размер на 1 743 000 лева, то не може спирането на плащанията да се отнесе към този или по – ранен период. Поддържа, че практиката на ВКС отрича формалистичния критерий за най – старото неплатено задължение, в случай, че липсва цялостно спиране на плащанията.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок...