Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу въззивно решение № 645 от 03.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2589/2021 г. на Апелативен съд София в частта, с която e потвърдено решение № 263 550/01.06.2021 г. по гр. д. № 3285/2018 г. на Софийски градски съд за осъждане на касатора да заплати на С. А. С. и Н. В. Д. сума в размер над 50 000 лв. до 160 000 лв. за всяка от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на тяхната майка и дъщеря А. С. Т., настъпила при ПТП на 02.08.2017 г.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на близък съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на дадена личност като размера на неговите доходи приживе, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултат от смъртта му при ПТП?“

2. „Какви са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост по чл. 52 от ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и следва ли присъденото обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодател да съответства на вредите, които реално е претърпял родственикът ищец?“

3. „Следвали да се отчете 50% и повече съпричиняване на вредите от страна на загиналата при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано - при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата - непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП от страна на пострадалата, което нарушение пряко и непосредствено е довело до смъртта й?“

От касатора се поддържа, че съдът е разрешил всички поставени въпроси в противоречие с практиката на ВКС по аналогични случаи – решение № 232/22.01.2018 г. по т. д. № 60 404/2016 г. на ВКС, ГК, 4 ГО; решение № 215/03.02.2017 г. по т. д. №2908/2015 г. на ВКС 1 ТО; решение №42/15.05.2017 г. по т. д. № 60 102/2016 г. на ВКС 3 ТО; Решение № 104/25.07.2014 г. на ВКС 1 ТО; решение № 20/22.03.2017 г. на ВКС 3 ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС1 ТО; решение № 217/22.12.2016 г. на ВКС, 2 ТО; решение № 105/16.06.2016 г. на ВКС, 2 ТО; решение № 97 от 06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, ТК; решение № 43 от 15.04.2009г. по т. д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II ТО; определение № 750 от 30.11.2010 г. по т. д. № 442/2010 г. на ВКС. Алтернативно се твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като самостоятелно основание за достъп до касация се сочи очевидна неправилност.

При заявените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като исковете бъдат отхвърлени за горницата над 50 000 лв. Претендира се присъждане на сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответниците по касация С. А. С. и Н. В. Д. е подаден отговор, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на жалбата до касационен контрол и в евентуалност се оспорва основателността на същата. Излага се становище за съответствие на въззивното решение с цитираната от касатора практика на ВКС по релевираните въпроси. Поддържа се правилно установен обем на съпричиняване при съобразяване със съдебната практика и излагане на логични и изчерпателни мотиви. Оспорват се твърденията за завишен размер на присъденото обезщетение, тъй като установените по делото обстоятелства насочват към тежки емоционални преживявания на ищците вследствие смъртта на техния родственик, които са били съобразени от съда. Загубата на дете и отговорността на майката на починалата са неизчерпаеми и не могат да бъдат компенсирани с парична сума. Претендира се присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Производството е образувано по предявена от С. А. С. и Н. В. Д. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искова молба с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетения в размер на 250 000 лв. в полза на С. А. С. и в размер на 200 000 лв. в полза на Н. В. Д. за причинените им неимуществени вреди вследствие загубата на тяхната майката, респ. дъщеря им А. Т., настъпила на 02.08.2017 г. вследствие ПТП

При подадена въззивна жалба от застрахователя срещу осъдителната част на първоинстанционното решение за присъждане на обезщетения в размер на 200 000 лв. и 160 000 лв. с атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е отменил частично същото като е счел, че в полза на С. С. дължимото обезщетение също следва да е 160 000 лв. С оглед влязлата в сила присъда и възраженията на страните във въззивното производство като спорни съдът е очертал въпросите за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и за обема съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. При определяне размера на справедливото обезщетение съдът се е позовал на изслушаните свидетелски показания, от които е установил отношенията между ищците и загиналата приживе, както и интензитета на емоционалните им преживявания след смъртта й. Съобразил е, че едната ищца е загубила 20-годишната си дъщеря, с която са имали близка доверителна връзка, като на нейните грижи е останала внучката й. А 3-годишната дъщеря е загубила единствения си родител в ранна възраст, което ще даде отражение на психиката и емоционалното й развитие. Икономическият растеж, стандартът на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на причинените вреди и съдебната практика по аналогични случаи също е взел предвид, за да фиксира крайния размер на справедливото обезщетение. Намалил е същото с 20% на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е отхвърлил възраженията на застрахователя за определяне на по-голям обем на съпричиняване. Въпреки заключенията на приетите в първата инстанция експертизи, според които леталният изход от тежките наранявания в главата вероятно би бил избегнат с поставянето на предпазен колан, въззивният съд е аргументирал, че допуснатите от делинквента нарушения на ЗДвП са неизмеримо по-тежки, застрашили са неограничен брой лица, а и по делото е останал недоказан субективният елемент, че пострадалата е знаела, че деликвентът няма свидетелство за управление на МПС, както и точното ниво на неговото алкохолно опиянение. Оценил е липсата на събрани доказателства, че установеното количество алкохол в кръвта на водача /1, 40 промила/ с оглед на всички конкретни и индивидуални особености е било видимо за трети лица. Отделно, съдът е акцентирал върху обстоятелството, че пострадалата не се е качила в автомобила по собствено желание.

Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до директен и факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за директен достъп до касация е правно несъстоятелно. То се характеризира със самостоятелен фактически състав и предпоставя обоснован от касатора порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, драстично нарушаване правилата на формалната логика и на основополагащи правни принципи. Подобни пороци на съдебния акт нито се обосновават от касатора, нито се констатират от настоящата инстанция. Доводите по тази част от изложението се отнасят до обикновена неправилност на мотивите, изложени от въззивния съд и представляват касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Формулираният от касатора първи въпрос е без връзка с решаващите мотиви на въззивния акт и с обстоятелството, че се претендират неимуществени, а не имуществени вреди от загуба на работоспособност. Наред с това, не е отчетено обстоятелството, че, с оглед прякото действие на Конституция на Р. Б и по-специално нейния чл. 6, ал. 2, както и уреденото в чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация, следва да се приеме за изгубила значението си постановката на Раздел ІІ, т. 11 от мотивите на ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г. досежно „обществено положение” на загиналия, което следвало да бъде взето предвид като обстоятелство от значение при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Втори въпрос касае критериите, които съдът следва да съблюдава, за да формира извод за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, така че то да е справедливо. Макар да е обусловил изводите на въззивния съд, този въпрос е разрешен изцяло в съответствие с постановките на ППВС № 4/1961 г., ППВС № 4/1968 г., ППВС № 5/1969 г. и казуалната практика, от които въззивният състав не се е отклонил. В цитираните постановления е дадено разрешението, че понятието „справедливост“ следва да бъде свързано с преценка на обективно съществуващи обстоятелства – действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките и страданията, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Съставът на Апелативен съд София е осъществил съвкупна преценка на фактическите обстоятелства при определяне на действително претърпените от ищците вреди – изключително тежката загуба и за двете - едната майка, а другата малолетна дъщеря на починалата, която остава без единствен родител. Младата възраст на пострадалата /едва 20 годишна/, обстоятелството, че между нея и майка й Н. Д. е съществувала много силна и емоционална връзка, както и възникналата необходимост Н. Д. да отглежда сама своята внучка С.. В същото време съдът е формирал извода си за конкретната стойност на обезщетението, имайки предвид и икономическата ситуация в страната към 2017 г. При определяне размера на обезщетението съдът е имал предвид не само интензитета на страданието, но и това, определеният размер да не бъде неморално нисък или неморално висок.

На следващо място, необходимо е да бъде изяснено, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е само формално вписано в изложението. Липсва каквато и да е обосновка коя правна норма се нуждае от тълкуване с оглед трудности по прилагането й, или поради натрупана съдебна практика по прилагането й, която вече не е актуална, или е погрешна.

Въпрос трети е изцяло с фактологичен характер, предпоставящ отговор за правилността на обжалваното решение съобразно конкретиката на спора. Както изрично е разяснено в мотивите към т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставка за допускане до касационно обжалване е точно и мотивирано изложение на касационните основания, които са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. Обосновката на касатора съставлява довод за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – неправилна оценка на поведението на пострадалата, изключващо приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Наличието на принос за настъпването на вредите от пострадалата е предмет на самостоятелна преценка във всеки отделен случай и съобразно спецификата на спора, поради което предпоставя анализ на факти, различни за всеки казус. В противовес на заявените от касатора твърдения въззивният съд обстойно е съпоставил тежестта на извършените от пострадалата и от дееца правонарушения, отчитайки значителната тежест на тези, извършени от последния за настъпване на общия вредоносен резултат. В същото време, без да игнорира събраните по делото доказателства, е съобразил и причинно-следствената връзка между настъпилите травматични увреждания и поведението на пострадалата, обусловило потвърждаване на първоинстанционното решение в частта, с която определеното обезщетение за неимуществени вреди е намалено с 20%. При липса на общия селективен критерий безпредметно се явява обсъждането на релевираните допълнителни такива.

Ответната страната претендира разноски, но не е представила доказателства за извършването им, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 645 от 03.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 2589/2021 г. на Апелативен съд София в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.