Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Г. против решение № 113 от 4.10.2010 г. по адм. д. № 178/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Г.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.

О. Ц. Д. Ц. от гр. Г. моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 113 от 4.10.2010 г. по адм. д. № 178/2010 г., Административен съд - гр. Г. е отменил Решение № 51 от 26.07.2010 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Г. и потвърденото с него Разпореждане № 5106232201 от 10.06.2010 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" гр. Г., и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията.

Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

За да обоснове отказа си да признае на Ц. Д. Ц. от гр. Г. втора категория труд за процесния период административният орган се е позовал на обстоятелството, че с писмо изх. № 173 от 7.06.2010 г. на "Подем" АД гр. Г. издаденото по-рано удостоверение обр. УП -3 изх. № 83 от 7.04.2008 г., в което трудът е категоризиран втора категория по т. 12 от ПКТП, е било анулирано и е издадено ново такова с изх. № 172 от 7.06.2010 г., според което трудът е от трета категория. Другият аргумент е, че в ковашко-пресовия цех на "Подем" Габрово през периода 1979 г. - 1997 г. е извършвана освен гореща и студена обработка на метали, поради което нормата на т. 12 от ПКТП отм. не е приложима.

Тези аргументи не намират опора в доказателствата по административната преписка, в допълнително събраните в хода на съдебното производство, както и в материалния закон.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО.

В случая е представена трудовата книжка на Цанков, от която е видно, че трудът е полаган в горещо пресов участък, респ. горещо ковашко-пресов цех, с оглед структурата на предприятието в годините. В този официален документ изрично е посочено, че трудът е от ІІ категория по т. 12 от ПКТП.

Налице е и удостоверение обр. УП-3 изх. № ЧР-146 от 28.04.2004 г. на "Подем" АД гр. Г., в което е казано, че професиите са упражнявани в горещо ковашко - пресово производство и са категоризирани по т. 12 от ПКТП - втора категория.

В Заповед № 37 от 2.06.1997 г. за прекратяване на трудовото правоотношение като място на работа е посочен цех за горещо ковашко - пресово производство.

В удостоверение обр. УП- 3 изх. № 83 от 7.04.2008 г. отново е отразено, че професиите са упражнявани в цех за горещо ковашко - пресово производство и са по т. 12 от ПКТП - ІІ категория. Не е известно по какви причини последното удостоверение е анулирано от осигурителя, но удостоверение обр. УП-3 изх. № 172 от 7.06.2010 г., за разлика от другите отразени по-горе, не сочи при какви условия е полаган труда, т. е. е непълно.

Съгласно разпоредбата на т. 12 от ПКТП отм. към втора категория се отнася трудът на работници и инженерно - технически работници до началник смяна включително от горещо ковашко-пресово производство. Предвид посочените по - горе в мотивите доказателства трудът на Цанков попада именно в този запис. Н. е тълкуването на посочената норма от органите на НОИ гр. Г., които считат, че след като в горещо ковашко-пресовия цех на "Подем" Габрово освен гореща се е извършвала и студена обработка на метали, текстът е неприложим. В цитираната норма е казано, че е достатъчно производството, в което тези работници и инженерно-технически работници участват, полагат труда си, да е горещо ковашко-пресово.

Стигайки до извода, че административния орган неправилно е приложил посочената нормативна уредба, първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон.

Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките допуснати вследствие нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни.Грешки от посоченото естество в процесното решение липсват.

По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК в полза на ответника по касация се присъжда сумата 210 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113 от 4.10.2010 г. по адм. д. № 178/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Г..

ОСЪЖДА РУ "Социално осигуряване" гр. Г., ул. "Николаевска" № 17 да заплати на Ц. Д. Ц. от гр. Г., ул. "Н. Г." № 26 В сумата 210 лв. /двеста и десет лева/, представляваща възнаграждение за адвокат. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. М. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. Д./п/ Т. Т.

М.М.