ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3686

Гр. София, 22.07.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А. АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. К. гр. д.№606 по описа на ВКС за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. Й., чрез процесуалния му представител адвокат С. В., срещу решение №405 от 24.11.2023г. по в. гр. д.№323/2023г. по описа на Окръжен съд – гр.Пазарджик, с което е потвърдено решение №215 от 01.03.2023г., постановено по гр. д.№1804/2022г по описа на Районен съд - Пазарджик, с което е :

- прието за установено на основание чл.108 от ЗС по отношение на В. А. Й., ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Л., [улица], че З. И. М., [ЕГН] и Е. С. М. ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен адрес [населено място], общ. Л., [улица], са собственици на следния недвижим имот: УПИ ***,***, в квартал ***по регулационния план /ПУП/ на [населено място], общ.Л., при граници на имота : север- [улица]- о. т.71 а; изток - [улица].т.97; юг -УПИ *** – общ .; запад- ***- общ., на основание договор за продажба на недвижим имот чрез публична продан №27/21.06.2017г., вписан в Служба по вписванията вх. рег.№5013,акт 132, том19 от 27.06.2017г. ;

- осъден е В. А. Й., ЕГН [ЕГН] да предаде на З. И. М., ЕГН [ЕГН] и Е. С. М.,[ЕГН], владението върху процесните 133 кв. м., които са отразени в червен цвят от вещото лице на скица М 1:500, съдържаща се на лист 206, която скица е неразделна част от решението, и са част от недвижим имот: УПИ ***,***, в квартал ***по регулационния план /ПУП/ на [населено място], общ. Л. граници на имота: север- [улица]- о. т.71 а; изток - [улица].т.97; юг -УПИ *** - общ.; запад - УПИ ***- общ.

- осъден е В. А. Й. ЕГН [ЕГН] на основание чл.109 от ЗС да премахне построените в УПИ ***,***, в квартал *** по регулационния план /ПУП/ на [населено място], общ. Л. паянтова постройка, застроена върху площ 30 кв. м. и масивна пристройка към нея, застроена на площ от 15.40 кв. м., разположени по южната и западната граница на УПИ ***,***, както и движима вещ - фургон с размери 2.40/6.00м, разположен в същия имот, които са отразени от вещото лице на скица М 1:500, съдържаща се на лист 206, която скица е неразделна част от решението

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.2, предл.3 от ГПК, тъй като обжалваното решение е очевидно неправилно.Навеждат се доводи, че въззивният съд е нарушил установени в Закона за общинската собственост императивни правни норми, които регламентират процедурата по разпореждане с недвижими имоти – частна общинска собственост.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че от изисканата от общ. Л. административна преписка, касаеща покупката на процесния недвижим имот се установява, че ищецът З. М. е депозирал заявление на 01.11.2016г. до кмета на общ. Лесичово, с което е изразил желанието си да го закупи.С решение № 210 от заседание на ОбС Лесичово, проведено на 29.11.2016 г. е постановено да се извърши продажба на процесния имот, с определена пазарна цена.Въз основа на това решение е издадена заповед№37/02.05.2017г на кмета на Лесичово, като в пункт I от същата е наредено да се проведе публичен търг за продажбата му, посочена е началната тръжна цена 1758.00лв. с ДДС. Въз основа на тази заповед е изготвена обява / лист 117 от първоинстанционното дело/, която изцяло възпроизвежда текста на заповедта и която съдържа информация както за процесния имот, така и за необходимата тръжна документация / включително кога и къде може да бъде закупена/.Посочен е депозит за участие в търга, а именно 10% от обявената начална тръжна цена, като е конкретизирано в какъв срок и къде следва да се внесе/.Посочено е датата и мястото на провеждане на публичния търг - 05.06.2017 г. от 10:00 часа в залата на общинска администрация Лесичово, както и кои лица се допускат до търга. Тази обява е публикувана на сайта на Лесичово на 03.05.2017г., публикувана е в бр.81/03.05.2017г. на регионалния ежедневник в-к“Знаме“. Обявата е поставена на 03.05.2017г. на табла за обяви, разположени на сградата на общинска администрация Лесичово, кметство Боримечково, кметство Церово, кметство Калугерово, кметство Динката, кметство Щърково, кметство Памидово. Публикуването на обявата се установява и на следната интернет връзка /www.lesichovo.bg/mdex.php/uslugi/793/. Установява се от книжата, съдържащи се в административната преписка, че ищецът З. И. М. е представил необходимите документи за участие в търга.Ищецът е бил и единствения кандидат за закупуването на процесния имот.Със заповед №45 от 05.06.2017г. на основание чл.65 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в О. Л. е назначена комисия, която да проведе търга. Резултатите от търга са обективирани в протокол от 05.06.2017г. на комисията по чл.65 от Наредбата. Със заповед №46/06.06.2017г. на кмета на общ. Лесичово е ищецът е обявен за купувач на процесния имот, частна общинска собственост.

С договор за продажба на недвижим имот чрез публичен търг № 27/21.06.2017г., ищецът З. И. М. е придобил собствеността върху урегулиран поземлен имот /УПИ/ *** - общ., в квартал ***по ПУП на [населено място], [община], област Пазарджик, ЕКАТТЕ ***, с площ от 293.00 кв. м.Не се спори, че горепосочения недвижим имот е придобит в СИО от ищците.

По силата на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност от 29.12.2017 г., № 54, том IV, рег. № 6715, н. т. 551 на нотариус Н. Х., ищците са признати за собственици на масивна жилищна сграда със застроена площ от 103кв. м., построена в УПИ ***, ***, находяща се в квартал ***по плана на [населено място], с площ 293 кв. м.

От приобщените писмени доказателства/ лист 162-170 от първонистанционното дело/ е видно, че през 2005г. от Държавна агенция „Гражданска защита“-град София е предоставила на община Лесичово фургони за жилищни нужди, предназначени за населението на селата Лесичово и Динката. Фургоните са предоставени с цел настаняване на семейства, останали без подслон след наводненията през лятото на 2005г. Безспорно е, че общината е предоставила на ответника В. Й. един от тези фургони/ името на ответника фигурира под №13 от нарочно изготвен списък/.

От приложеното адм. д. № 992/2018 г. по описа на АС Пазарджик, се установява, че с решение № 271/24.04.2019 г. е отхвърлено оспорването на настоящия ответник, срещу Заповед № 84 от 10.09.2018 г. на Кмета на О. П. с която е наредено, да се премахне незаконен строеж: пристройка към съществуваща сграда в УПИ ***,***, от кв. ***по регулационния план на [населено място], общ. Л., с извършител В. Й..

Въззивният съд е приел, че от показанията на свидетеля Д. М. се установява, че ищците са купили процесния недвижим имот от общината, като ищецът З. направил ограда между частта, която той ползва и тази от ответника, като целял да няма конфликт между семействата.Имало поставен фургон в частта ползвана от ответника. Последният и неговия баща са живеели в този двор преди да съществува оградата.

Свидетелката Д. П. е заявила, че знае имота от 1978г, тъй като през тази година се омъжила.Съседка е, живее през 1-2 къщи. Според свидетелката през 1978г. в този имот е имало една постройка с две стаи и до нея още една, в която живеели ответникът и съпругата му С., която е сестра на свидетелката.Родителите на В. живеели в старата къща. Свидетелката не е ходила [населено място] от 1980г. когато се разделила с мъжа си.

От показанията на свидетеля Г. Р. се установява, че познава В., тъй като бил женен за сестра му, както и че знае имота в [населено място].В него живеели ответникът, родителите му, брат му и сестрата на свидетеля.Дворът бил разделен на две с плетница, а сега имало дувар/бетонна ограда/.Имало две постройки.В двора имало поставен фургон, даден на В. през 2005г., когато били наводненията.Ищецът З. се установил в имота през 2007г. - 2008г., като построил къща на мястото на старата къща, където живеел бащата на ответника.

По делото са били допуснати първоначална и допълнителна СТЕ, вещото лице по които е установило, че УПИ ***,***в кв. ***по сега действащият кадастрален и регулационен план на [населено място], одобрен със Заповед № 9772/07.07.1947г., с урегулирана площ от 293 кв. м., е разделен на две части с вътрешна плътна ограда с дължина 10 м. и височина 2.2 м., както следва : северозападната част с площ от 160 кв. м., с построените в нея постройки се ползва от ищците, а югоизточна част с площ от 133 кв. м. с построените в нея постройки и процесния фургон се ползва от ответника. В допълнителното заключение е посочил, че за едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 30.00кв. м. и едноетажна полумасивна пристройка с площ от 15.40 кв. м., функционално свързана с паянтовата жилищна сграда не е открил и не му били представени строителни книжа и документи. О. Л. била издала Констативен акт № 1/02.08.2018г., с който е констатирано, че едноетажна полумасивна пристройка, функционално свързана с ПЖС от 15.40 м. кв. е изградена без строителни книжа и необходимите разрешения.Не е открил и не му била представена преписка за отстъпвано право на строеж от община Лесичово за изграждане на гореописаните постройки.Твърди, че съгласно нормите, посочени в чл.7 от СПН за изграждане на населените места към ЗПИНМ от 1950г. /към момента на изграждането/ сграда е отговаряла на техническите изисквания за търпим строеж, като свободно стояща от ниското застрояване, преди промяната на регулацията.След промяната на регулацията съгласно чл.31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ сградата от основното застрояване, като свободно стояща от ниското застрояване трябвало да отстои от страничната граница към съседен имот най-малко с 3м.При посочените показатели сградата не отговаряла на техническите изисквания за търпим строеж, съгласно нормите, посочени в параграф 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Посочва, че съгласно нормите посочени в чл.37 и чл.38, както и в чл.49 и чл.61 Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ от 1977г. паянтовата жилищна сграда не е отговаряла за жилище, предназначено за задоволяване на жилищните нужди на гражданите.

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е формирал следните правни изводи :

Ищците по делото са установили, че са собственици на процесния имот на основание Договор за продажба на недвижим имот чрез публична продан №27/21.06.2017 г., вписан в Служба по вписванията вх. рег.№5013,акт 132 дом19 от 27.06.2017г

Прието е за неоснователно възражението на ответника, че не е била спазена административната процедурата по продажба на процесния имот и по-конкретно, че не е бил уведомен за провеждане на търга, за да участва в нето, тъй като притежава учредено право на строеж в този имот. Приложимите материално правни норми са разписани в Глава 4 от Закона за общинската собственост/ ЗОС/.Съгласно в чл.35 от ЗОС продажбата на имоти и вещи частна общинска собственост се извършва с решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс.В чл.8, ал.2 от ЗОС изрично е посочено, че редът за придобиване право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне на управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи – общинска собственост и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област.В конкретния случай е действала Наредба на за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет на община Лесичово с решение №170 от 27.02.2009г.Въззивният съд е приел, че е спазена процедурата по продажбата на процесния имот – частна общинска собственост и в частност провеждането на процедурата по публичния търг, регламентирана в Глава седма / чл.56 – чл.77/ от Наредбата.Взето е решение на общинския съвет за продажба на процесния имот-частна общинска собственост съобразно изискването на чл.36 от наредбата.На база на това решение на основание чл.46 от Наредбата кметът на общината е издал заповед №37 от 02.05.2017г. за провеждане на публичния търг. Тази заповед съдържа всички изискуеми реквизити, визирани в чл.60, ал.1 от Наредбата.Подготвена е и тръжната документация съгласно чл.61, ал.1 от Наредбата с изискуемото съдържание, описани в 12 пункта. Спазено е и изискването на чл.62, ал.1 от наредбата публичният търг да е обявен най-малко 30 дни преди датата на провеждане / обявлението е извършено на 03.05.2017г., а търгът е проведен на 05.06.2017г./в един регионален ежедневник, на сайта на общината, на видно място в сградата администрацията и на съответното кметство.Обявлението съдържа изискуемата информация съгласна ал. 2 на чл.62, а именно за предмета на търга, начална тръжна цена, размер на депозитната вноска, дата място и част на провеждане на търга, цена на тръжната документация, срок и място за закупуване на тръжна документация, адрес и телефон на организатора.Спазена е разпоредбата на чл.65, ал.1 като в деня на провеждане на търга кметът е назначил нарочна комисия, която да проведе търга.Установи се, че ищецът З. И. М. е бил единствения кандидат за закупуване на този имот.Същият е представил необходимите документи за участие в търга, внесъл е и депозита за участие.За публичния търг е съставен протокол от 05.06.2017г. от комисията по чл.65 от наредбата, съгласно който са купувач на имота е обявен З. И. М. за цена 1933.80 лв. с ДДС / при начална тръжна цена1758.00лв./. На основание резултата от публичния търг кметът на община Лесичово е издал заповед№46 от 06.06.2017г.,с което ищецът З. И. М. е обявен за купувач на процесния имот. Процедурата е финализирана със сключване на договор за продажба на недвижим имот чрез публичен търг №27/21.06.2017г, вписан в Служба по вписвания –Пазарджик вх. рег.№5813, акт 132, том 19 от 27.06.2017г.

За неоснователен и приет доводът на ответника, че община Лесичово е следвало да го уведоми, тъй като това не е предвидено изрично в закона. Публичният търг е бил надлежно разгласен и ответникът е могъл да узнае за провеждането му ако проявил необходимата активност и грижа да това. За неоснователно е прието оплакването, че в полза на ответника е било учредено право на строеж от общината за изграждане на процесните постройки, тъй като по делото не са били представени такива доказателства.

Предвид изложеното и обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът владее процесните 133кв. м. от имота на ищците без правно основание, въззивният съд е приел, че предявеният с правно основание чл.108 от ЗС иск е основателен и следва да бъде уважен.

Въззивният съд е приел, че е основателен и предявеният негаторен иск.По делото е било установено по безспорен начин, че в притежавания от ищците имот ответникът е построил процесните постройки и е поставил фургон.Постройката от 30кв. м. е била изградена без надлежно учредено право на строеж, а пристройката към нея с площ от 15.40 кв. м. е незаконна и с влязла в сила заповед№84 от 10.09.2018г на кмета на община Лесичово е наредено премахването на този незаконен строеж.Основната постройка е била търпима към момента на изграждането и, но статутът и на търпимост не може да породи за собствениците на терена/ ищците по делото/ задължение да търпят създаденото от незаконния строеж ограничение на правото им на собственост.По делото не е установено, наличието на някакво законно основание, въз основа на което ответникът да държи фургон в имота на ищците.Поради изложеното въззивният съд е приел, че доколкото процесните сгради и фургонът продължават да са разположени в част от имота на ищците, естеството на конкретно извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собствените да упражняват правото си на собственост в пълен обем, поради което предявеният иск с правно основание чл.109 от ЗС е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.Касационната инстанция не констатира такива пороци на обжалваното решение, тъй като въззивният съд е изложил подробни мотиви защо приема, че е спазена предвидената процедура за продажба на процесния имот, който до момента на покупката му от страна на ответника е бил частна общинска собственост.При прочита на мотивите към въззивното решение не се установява същото да е очевидно неправилно поради нарушаване на основни принципи на гражданския процес, явна необоснованост или нарушаване правилата на формалната логика.

От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №405 от 24.11.2023г. по в. гр. д.№323/2023г. по описа на Окръжен съд – гр.Пазарджик.

ОСЪЖДА В. А. Й., ЕГН [ЕГН] да заплати на З. И. М., [ЕГН] и Е. С. М. ЕГН [ЕГН], двамата с постоянен адрес [населено място], общ. Л., [улица], сумата от общо 1 500/хиляда и петстотин/лв., представляваща направените пред касационната инстанция разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: