Съдебното производство по чл. 250 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба на Н. Т. Г. от гр. С., подадена срещу заповед № К-1131/09.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР.
В жалбата се поддържа, че оспорената административна заповед следва да се отмени по изложени съображения, че противоречи на приложимия закон и е постановена в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 АПК.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител в писмени бележки поддържа, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като провери допустимостта на жалбата на основание проверката по чл. 159 АПК намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на акта, и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Н. Т. Г., полицейски инспектор ІІ степен в МВР, категория "В", при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ - по инициатива от органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта.
Към административната преписка е приложена справка за осигурителния стаж на държавния служител в МВР Н. Т. Г. изготвена от ГД "Охранителна полиция", в която е отразено, че служебния стаж в МВР на длъжности за държавни служители /към 11.09.2009 г./ на държавния служител е 31 години и три месеца с общ осигурителен стаж 35 години. Приложени са акт за сдаване на длъжност от 11.09.2009 г. от гл. инспектор Н. Г. на длъжността "полицейски инспектор ІІ степен в отдел "Охрана на банкови обекти и сигурност" към Дирекция "Жандармерия" при ГД "Охранителна полиция" - МВР, както и протокол от 11.09.2009 г. съставен на основание чл. 270, ал. 1, т. 2 ППЗМВР за връчване на заповед № К-1131/09.03.2009 г. поради отказ на държавния служител да получи срещу подпис заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение.
В жалбата и в писмени бележки като основание за отмяна на оспорената заповед се поддържа, че заповедта е постановена в нарушения на закона - на чл. 248 ЗМР, тъй като държавният служител е освободен от служба по време на отпуск, видно от представен болничен лист № 09153 65, издаден от ЛКК-ВМА за времето от 11.09 до 16.09.2009 г. - за пет дни, както се поддържа също, че служителят не е назначаван и не е подписал акт за встъпване в длъжността, от която е прекратено служебното му правоотношение.
Съдът като обсъди основанията за отмяна на заповедта, поддържани от оспорващия, въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон, приема за установени следните обстоятелства по административния спор:
От приложените доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК, е установено, че жалбоподателят като държавен служител в МВР има осигурителен стаж 35 години, от които 31 години служебен стаж в МВР на длъжности за държавен служител. При установения осигурителен и служебен стаж /който не е оспорен от жалбоподателя/, законосъобразно административният орган е приел, че са налице условията на чл. 69, ал. 2 КСО-служителят има повече от 25 години осигурителен стаж, от които повече от две трети действително изслужени като служебен стаж в МВР на длъжности за държавни служители, и е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение.
Доводът, че държавният служител е освободен от служба по време на отпуск в нарушение на разпоредбата на чл. 248 ЗМВР с оглед представения болничен лист за временна нетрудоспособност, издаден на 11.09.2009 г., е неоснователен.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на основание чл. 270, ал. 2 ППЗМВР, поради отказ на служителя да получи заповедта срещу подпис. С. е протокол с подписите, трите имена и длъжностите на свидетелите с дата 11.09.2009 г. /09 ч. 15 мин./, в който е отразено, че "служителят не е удостоверил, че е в законоустановен отпуск или в отпуск по болест". Жалбоподателят не е уведомил администрацията на МВР /и не е представил/ при съставянето на служебния протокол, че има издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, което неправомерно поведение на държавния служител не е основание да се приеме, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 248 ЗМВР. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е установено от данните в протокола, още повече, че с факта на връчване на заповедта /в случая на съставянето на протокола за отказ/ служебното правоотношение е прекратено и представеният в съдебното производство болничен лист не може да разреши ползване на отпуск при липсата на служебно правоотношение. Възражението на жалбоподателя, че след приемането на ЗМВР /обн. ДВ, бр. 17 от 24.02./2006 г, в сила от 1.05.2006 г., изм. бр. 94/31.10.2008 г./ не е изготвена и не му е връчена заповед за назначаване на длъжността, заемана към момента на преобразуване на служебното правоотношение, е неоснователно. Съгласно § 3 от ПЗР на ЗМВР, служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не са прекратяват, а се преобразуват, считано от дата на влизане в сила на закона, като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията.
Заеманата от жалбоподателя длъжност - полицейски инспектор ІІ степен в отдел "Охрана на банкови обекти и сигурност" към Дирекция "Жандармерия" при ГД "Охранителна полиция"-МВР е предвидена в Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със заповед № Із-217/13.02.2009 г. и фактически тази длъжност е изпълнявал жалбоподателят като държавен служител от МВР, видно от акта за сдаване на заемната длъжност. Обжалваната заповед не само формално прекратява служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, но и фактически прекратява изпълняваните от него права и задължения, функционално свързани с длъжността "полицейски инспектор ІІ степен в отдел "Охрана на банкови обект и сигурност" към Дирекция "Жандармерия"-МВР.
При тези установени обстоятелства по делото съдът намира, че оспорената административна заповед е законосъобразна на основание изискванията на чл. 146 АПК.
Жалбоподателят като държавен служител в МВР е придобил право на пенсия при условията на чл. 69, ал. 2 КСО и може да бъде прекратено служебното му правоотношение на държавен служител по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР без оглед на физическата му възраст и без негово изрично съгласие. Оспорената заповед е издадена законосъобразно от административния орган, който прави не преценка на кадрите, а проверява дали са налице условията и предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма - в случая на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР във вр. с чл. 69, ал. 2 КСО.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ : ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н. Т. Г. от гр. С. подадена срещу заповед с рег. № К-1131/09.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител от МВР.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба подадена в 14-дневен срок от съобщението до страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. П.И.