Производството е по чл. 208 и сл., във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.. К.,като пълномощник на И. Г. Ч., Т. Г. К., С. П. П. и С. П. Я.,втората от с. В., останалите три - от гр. Б., против решение № 725/30.06.2009 г., постановено по адм. д. № 1066/2008г. по описа на Административен съд - Бургас, 7 състав, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 1604/19.06.2008 г. на кмета на община Б..С него оставено без разглеждане искането на четирите за отмяна на отчуждаването на съответни ид. части и е оставено без уважение искането на Т. Г. К., С. П. П. и С. П. Я. за отмяна на отчуждаването на останалите ид. части от бивш парцел ІІ, бивш кв. 21, по плана на ж. к. "Изгрев", гр. Б..

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По развити съображения молят съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се възстанови собствеността върху целия отчужден имот. В писмета защита и в о. с.з на ВАС чрез адв.. К. поддържат жалбата, претендират разноски.

Ответникът - кметът на гр. Б. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.Сочи, че по отношение на И. Г. Ч. оспорването е недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК поради наличие на влязъл в сила съдебен акт със същия предмет и страна, а за останалите три лица оспорването е неоснователно, тъй като по отношение на тях не са налице две от трите кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 31, ал. 1 ЗОС. Допълва, че оспорването на заповедта е осъществено не от собствениците на имота, а от техните наследници, като в случая субективното право по чл. 31, ал. 1 ЗОС не е възникнало в патримониума на наследодателите им към момента на тяхната смърт, освен това мероприятието, за което процесният имот е отчужден е реализирано, видно от основното и допълнително заключение на назначената експертиза.

Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

В производството пред Бургаския административен съд настоящите касатори са оспорили решение № 1604/19.06.2008 г. на кмета на община Б., с което е оставено без разглеждане искането -на първата - за възстановяване собствеността върху 683, 33/2050 кв. м ид. ч., на Т. Г. К.-за 283, 33/2050 кв. м ид. ч., на С. П. П. и С. П. Я. – общо за 283, 33/2050 кв. м ид. ч. и е оставено без уважение по същество искането на Т. Г. К., С. П. П. и С. П. Я. за отмяна на отчуждаването за възстановяване собствеността върху 800/2050 кв. м (ид. части) от бивш парцел ІІ, бивш кв. 21, по плана на ж. к. "Изгрев", гр. Б., целият от 2050кв. м, отчужден от А. И. П., И. Г. Ч., Т. Г. Ч.,П. Г. Ч. и И. Г. К..

От доказателствата по делото, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по искане, обективирано в молба вх. № 94-Н-370/6.06.2008 г., подадена от И. Г. Ч., Т. Г. К., С. П. П., С. П. Я.,коригирано с молба от 13.6.2008г/л. 28 от делото/ за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, представляващ бивш парцел ІІ, в бивш кв. 21 по плана на жк "Изгрев - север" гр. Б..

По това искане кметът се е произнесъл с оспореното решение, като взел предвид, че И. Г. Ч. е предявила вече искане за възстановяване собствеността върху същия имот, съобразил разпоредбата на чл. 27 ал. 2 т. 1 АПК и наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страна.Посочил, че с Решение № 12932 от 21.12.2006 г. по адм. д. № 10092/2006 г., ІV отд. на ВАС, образувано по касационна жалба на И. Г. Ч. , ВАС е оставил в сила решение № ІІІ-343 от 18.01.2006 година по адм. д. № 662/2005 година на Бургаския окръжен съд, в частта, в която е отхвърлена като неоснователна жалбата на И. Г. Ч. срещу писмо № 95-И-255/13.05.2005 година на кмета на О. Б., с което е оставена без уважение молбата й с вх. № Ж-94-И-255/20.04.2005 година за отмяна на отчуждаването на недвижим имот, представляващ бивш парцел ІІ, в бивш кв. 21 по плана на жк "Изгрев - север" гр. Б., с площ от 2070 кв. м. Отразил и Определение № 5617 от 26.05.2006 г. по адм. д. № 4658/2006 г., ІV отд. на ВАС , с което е оставено в сила същото решение на Бургаски окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по жалбата на Т. Г. К., С. П. П. и С. П. Я. за възстановяване на същия имот, предвид обстоятелството, че те не са направили искане за възстановяване до административния орган.

От писмените доказателства по приложената административна преписка, настоящият състав намира, че съдът правилно е установил конкретния обем на собственически права на всяка една от четирите жалбоподателки, както и че искането на Т. Г. К., С. П. П. и С. П. Я. за отмяна на отчуждаването на посочените по-горе идеални части от същия имот е направено в качеството им на наследници на А. Ч. и П. Ч. , т. е. не в качеството на отчуждени собственици, а на наследници на такива.Видно от представените удостоверения за наследници, техните наследодатели, а именно:А. Ч. е починала на 3.10.1980г, П. Ч.- на 4.3.1987г., т. е.и двамата-преди влизане в сила на ЗОС/1.6.96г. Оттук извел извод, че за тях не е налице възможност да реализират права по чл. 31 от ЗОС, поради което законосъобразно административният орган е отказал да разгледа претенцията им по същество и я е оставил без разглеждане.

С този извод съдът правилно е приложил материалния закон.

Правилни са изводите на първата инстанция за неоснователност на предявеното искане за отмяна на отчуждаване, доколкото разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗОС не допуска частична отмяна на отчуждаване.Законосъобразен и обоснован е извода, че от една страна искането за реституция не е направено от всички отчуждени собственици, а е невъзможна частична отмяна поради невъзможност за връщане на полученото в обезщетение.Законосъобразен е и втория извод, че мероприятието за което е отчужден имота-„районен парк, жилищно строителство и комплексно обществно обслужване”,е реализирано. За пълно изясняване на правоотношенията между страните с оглед възникналия административно-правен спор съдът изследвал основателността на претенцията, като изслушал и кредитирал основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. геод.И. Б.,като по този начин безспорно установил, че благоустройственото мероприятие, за което е отчужден имотът е реализирано. Същевременно правилно не кредитирал заключението на в. л.Кехайова, като изложил законосъобразни мотиви, че законът не поставя изискване за поддържане на изпълненото строителство, респ. озеленяването в добър естетически вид. При тези данни съдът обосновано е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 31, ал. 1 от ЗОС за отмяна на отчуждаването, поради което е отхвърлил жалбата против оспореното решение и в частта, с която искането е отхвърлено по същество.

Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съгласно цитираната правна норма в относимата за случая редакция / ДВ, бр. 101/2004 г./, ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение.

Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС не допуска частична отмяна на отчуждаването, както правилно е приел съда, тъй като в нея изрично е регламентирано, че при отмяна на отчуждаването съдът постановява възстановяване на даденото от двете страни, което изискване е възможно при искане за отмяна на отчуждаването на целия имот, каквото в случая не е налице.

Не е налице соченото отменително основание - необоснованост на изводите на съда. В решението са обсъдени всички релевантни за спора доказателства, като фактическата обстановка е правилно установена. Напълно съобразен с данните по делото е изводът на съда, че частична реституция е недопустима, поради невъзможност за връщане в цялост на полученото в обезщетение.Този извод не се променя от представената пред ВАС декларация от И. Г. Ч., нотариално заверена на 22.6.1992г, без посочен адресат, впрочем издадена преди влизане в сила на ЗОС.

Освен това напълно съобразен със кредитираното заключение на експертизата е и извода на съда, че отчуждителното мероприятие е реализирано. Отчужденият имот е групиран заедно с други отчуждени имоти и е отреден за жилищно строителство - жилищен комплекс "Изгрев", по действащия към момента на отчуждаването рег. план от 1972 г. Жилищният комплекс е изграден, като както по плана от 1972 г., така и по сега действащия от 1989 г., имотът е отреден за озеленяване, което в междублоковото пространство, където се намира, е реализирано. Същият е част от комплексно по своя характер мероприятие, което е осъществено, поради което не е налице изискуемата в кумулация предпоставка на чл. 31, ал. 1 от ЗОС мероприятието да не е реализирано. Комплексът е изграден и имотът се ползва по предназначение. Тук следва да се посочи, че съобразно трайната практика на ВАС, дори върху част от имота да няма фактическо застрояване, той попада в жилищния комплекс, който включва не само сгради, но и прилежащите към тях терени – зелени площи, алеи и др., свързани с инфраструктурата на жилищния район . Поради това не е налице и соченото основание за отмяна - необоснованост, в резултат на процесуално нарушение - необсъждане на доказателства и доводи на страните.

Твърденията, че получените в обезщетение жилища били закупени само с лични средства, освен че се опровергават от съдържанието на втората страница на всеки от четирите представени с касационната жалба нотариални актове, са неотносими към спора.

При извършената служебна проверка настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а с оглед на изложеното по-горе се явява и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.При този изход на спора разноски на касаторите не се държат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 725/30.06.2009 г., постановено по адм. д. №

1066/2008г. по описа на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Д./п/ Д. А.

Д.А.