Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Е. М. Д. от гр. С. срешу решение № 4347 от 28.06.2013 г. по адм. дело № 8309 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РО - 556 от 30.07.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване", потвърждаващо разпореждане № 4807126281 от 03.02.2012 г. на ръководител "ПО".

Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и неправилно прилагане на материалноправни норми като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София – град е оспорил касационната жалба в писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София – град е решение № РО - 556 от 30.07.2012 г. на Директора на Столично управление "Социално осигуряване" (сега Териториално поделение на Националния осигурителен институт – София – град), потвърждаващо разпореждане № 4807126281 от 03.02.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. М. Д. от гр. С., в частта, с която не е зачетен от втора категория придобитият от жалбоподателя осигурителен стаж като митнически инспектор в Митница – А. С. през периодите от 1983 г. до 1997 г. и от 2002 г. до 2011 г.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд...