Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от П. Г. В., от с. Б., Пловдивска област, против Решение №1612/23.11.2010 г. по адм. дело №2186/2010 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

От същия е постъпила и частна жалба против протоколно определение от 16.11.2010 г. по адм. дело №2186/2010 г. на Административен съд-Пловдив, с което е даден ход на делото по същество, с искане за отмяната му, като неправилно.

Ответникът - началника на сектор Пловдив при РДНСК-Южен централен район, чрез пълномощника си - юрисконсулт Шалдупова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не е изразил становище по частната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не е изразил становище по подадената частна жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Частната жалба обаче е процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване по реда на чл. 229, ал. 1 от АПК. Определението от 16.11.2010 г. с което са дава ход на делото по същество, не подлежи на самостоятелно обжалване /извън решението/ пред по-горната съдебна инстанция тъй като е такова по хода на делото и съгласно чл. 253 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК може да бъде изменяно или отменяно от същия съд, при посочените в разпоредбата предпоставки. Ето защо като недопустима частната жалба срещу това определение следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено, на основание чл. 236 вр. с чл. 215, т. 4 от АПК.

По същество подадената касационна жалба е основателна, поради следното:

С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на касатора...