Производството е по чл. 208 - 228 във връзка счл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс .

Образувано е по касационна жалба на кмета на община С. срещу Решение № 1219/28.07.2011г., постановено по адм. дело № 500/2011г. на Административен съд Благоевград, с което е обявена нищожността на негова заповед № 186/15.06.2011 год за отказ да одобри помощен кадастрален план за имот пл.№647, кв. 3 по плана на с. П.,община С. и да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 - 5 от ППЗСПЗЗ.

С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че изводите на съда за нищожност на оспорения отказ, издаден от кмета на общината са неправилни, а и процесният имот не може да се възстанови по реда на ЗСПЗЗ, тъй като е отреден "за футболно игрище",а искането на оспорващия в първоинстанционното производство не било съобразено с нормата на чл. 7 ал. 4 от ЗОС.По изложените съображения моли решението на съда да се отмени.

О. А. И. Б. в писмено възражение заявява становище за неоснователност на касационната жалба

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че оспореният отказ, като издаден от орган, който не притежава материалната компетентност за това, правилно е обявен за нищожен.Излага съображения, че в конкретния случай имотът не е нанесен в кадастралния план, което налага извода, че е следвало да се изработи помощен кадастрален план, с който да се идентифицира имота, като се определят неговото местоположение и граници, т.е. необходимо е било да се проведе процедурата по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, в която задължението на кмета е само да назначи комисия по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, която да приеме или не помощния кадастрален план. Допълва доводите с това, че решението на тази комисия не подлежи на съдебен контрол, а след като се проведе тази процедура, в зависимост от това дали е приет или не помощния план, следва да се проведе процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като се определи застроената част от имота, която се определя от техническата служба на общината с решение, това решение се одобрява от кмета на общината със заповед, и след влизането на последната в сила се издава удостоверение и скица със съдържанието, посочено в чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по оспорване от А. И. Б. на заповед № 186/15.06.2011 г. на кмета на община С.,с която последният отказал да одобри помощен кадастрален план за имот пл. № 647, кв. 3 по плана на с. П.,община С. и да издаде удостоверение и скица по по чл. 13, ал. 4 - 5 от ППЗСПЗЗ,с мотиви, че имотът попада в УПИ-парцел І от кв. 3 по плана на с. П.,който е отреден за футболно игрище и за който има съставен акт за публична общинска собственост и съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗОС този имот не подлежи на възстановяване и не следва да се иска помощен план и издаване на скици и удостоверение .

Съдът съобразил, че с влязло в сила решение № 48/2008г, постановено по гр. дело № 517/2007г. по описа на РС Г. Д., оставено в сила с решение на АС Благоевград, е отменено решение № 2008/1993 год. по отношение на имот с размер от 3 дка, находящ се в м. “Ливадите”и преписката е върната на ОЗС за произнасяне съгласно мотивите на решението.

По изпълнението на това съдебно решение общинската служба по земеделие /ОСЗ/ е изпратила писмо № 104/02.06.2008г. до А. Б. да представи скица и удостоверениепо чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ за точното разположение на имота, и че с молба от 31.03.2010 г. жалбоподателят поискал да се одобри помощен кадастрален план и съответно да му се издаде скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ,като представил помощен кадастрален план. В отговор на това искане е издадена оспорената заповед.

Съдът съобразил, че имотът е включен в регулацията на селото още с плана от 1993 год, т. е. е в урбанизирана територия. Изложил доводи, че възстановяването на земеделски имоти в урбанизирана територия се провежда по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ,т. е.следва да има удостоверение и скица на имота, и тъй като имотът не е нанесен в кадастралния план, то следва да се изработи помощен кадастрален план, с който да се идентифицира имота, като се определят неговото местоположение и граници.Оттук извел извод, че следва да се проведе процедурата по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, в която задължението на кмета е само да назначи комисия по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ,която да приеме или не помощния кадастрален план и нейното решение не подлежи на съдебен контрол.Допълнил, че след като се проведе горепосочената процедура, в зависимост от това дали е приет или не помощния план, следва да се проведе процедурата по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, като се определи застроената част от имота, която се определя от техническата служба на общината с решение, което се одобрява от кмета на общината със заповед, която вече подлежи на самостоятелен съдебен контрол.След влизането на тази заповед в сила се издава удостоверение и скица със съдържанието, посочено в чл. 13, ал. 5 е ал. 6 от ППЗСПЗЗ,като на основание на скицата и удостоверението ОСЗ издава решение, с което възстановява или не земеделския имот. И тъй като в конкретния случай кметът на общината не е извършил дължимотодействие, а именнода назначи комисия по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ,а е издал акт, за който няма правомощия по ППЗСПЗЗ,и иззел тези на Общинската служба по земеделие, съдът приел оспорения ивидуален административен акт за издаден от некомпетентен орган, поради което обявил нищожността му. Постановеното решение е правилно.

Съдът е извършил на първо място дължимата проверка за компетентността на издателя на оспорения акт и правилно, при тези данни, е приел с обжалваното решение, че оспореният отказ е издаден от некомпетентен орган .Обоснован е изводът, че оспорената заповед е нищожен административен акт, тъй като въпросите дали е приложим ЗСПЗЗ за възстановяването на собствеността върху заявените земи, дали са налице материалноправните изисквания за възстановяването на имота в съществуващи (възстановими) реални граници или бившият собственик подлежи на обезщетяване, са въпроси от компетентност на съответната ОСЗ, а не на кмета на общината.

Правилни са изводите на съда и относно приложението на материалния закон. Издаването на скица - неразделна част от решението по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е задължение на съответната общинска служба по земеделие и само по този начин може да се идентифицира земеделската земя, включена в урбанизираната територия.С оглед на това, че обжалваната заповед е издадена от кмета на общината, то правилен е изводът, че отказът е нищожен поради липса на материална компетентност на този орган да се произнасе по основателността на искането за земеделска реституция. Вместо този орган да извърши действията от своята компетентност, той е иззел правомощията на ОСЗ и е произнесъл изричен отказ по съображения, относими към правния спор относно наличието на материалноправните предпоставки за реституцията на земеделските земи, която, както бе посочено по-горе, е от компетентност на ОСЗ. Обстоятелствата относно одържавяването на имота следва да се преценяват от съответната ОСЗ, на която законодателят е предоставил материалната компетентност за това. Настоящият случай не очертава хипотезата на частния случай по чл. 15, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в производството по чл. 11, ал. 4 отППЗСПЗЗ кметът няма такива правомощия, поради което правилно съдът е приел, че отказът е нищожен.

Твърдението в касационната жалба, че кметът можел по своя преценка да назначи комисия по чл. 13а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ,която приема или не помощния кадастрален план не намира опора в закона, а твърдението, че „в случая назначаването й било безсмислено» не намира опора в доказателствата по делото.

Неоснователно е възражението за необоснованост на изводите на съда. Фактическата обстановка е правилно установена, като по фактите не е имало и спор.Противно на твърдяното, съдът е обсъдил доказателствата по делото.Възражението, че той не следвало да обсъжда нормите на ППЗСПЗЗ не е съобразено с разпоредбата на чл. 168 ал. 1 и 2 от АПК

По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 1219/28.07.2011 г., постановено по адм. дело № 500/2011 г. на Административен съд Благоевград. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ Д. А. Д.А.